Боксът е от традиционните български спортове, които през годините са донесли много слава на страната ни. Само преди дни един от най-авторитетните ни треньори Михаил Таков отбеляза 60-годишен юбилей. Често името му се свързва с успехите на братята Кубрат и Тервел Пулеви, но далеч преди тях той има значителен принос и за отличията на цяла плеяда боксьори - Даниел Петров, Тончо Тончев, Киркор Киркоров, Серафим Тодоров... На два пъти Михаил Таков е избиран за най-добър треньор на България в анкетата на “Труд” - през 1991-а и 2012 г.

“Някои твърдят, че боксът е за тъпаци - казва Михаил Таков. - Напротив, той е по-сложен и от шахмата. Трябва да си готов за десетки ходове напред срещу всеки съперник.”.

В спортната си кариера той е в един отбор със славните Ивайло Маринов и Петър Лесов, които стават олимпийски шампиони. Самият Таков обаче никога не стига до титла на голямо първенство - ликува с бронз на световно и три пъти е трети на европейско в кат. до 71 кг. Но не съжалява, защото по-късно съдбата му се реваншира с щастието да изживее не един и два триумфа като треньор.

Още с дебюта си начело на мъжкия национален тим боксьорите правят фурор. За Евро 91 в Гьотеборг той кани бившия си съотборник Ивайло Маринов, който като за последно печели 4-ата си титла. Месеци по-късно боксьорите ликуват пак с 5 медала на световното в Сидни и бум - второ място в отборното след Куба. Така изпреварват колоса Русия, а резонно в края на годината Таков е избран за най-добър треньор на България.
“И при нас имаше интриги, различни лагери, все едно сме в “Биг Брадър”, но се справяхме - продължава той. - Сарафа много обичаше да се хвали, че само той може да спечели медал от голямо първенство. А другите гледат да не изостават. И във всеки един момент лидерът издърпва останалите. Така отборът функционираше, а треньорът трябваше да балансира.”

На следващия сезон наставникът повежда четата и на олимпиадата Барселона 92. Следват нови два медала - Даниел Петров се качва втори на стълбичката, а Свилен Русинов е трети. “Учил съм се от всички - Константин Николов - Замората, Васил Костов - Вазата, Стоян Пиличев, Николай Джелатов - признава Таков. - Някои от тях не съм могъл да ги дишам като състезател, ама по-късно разбрах, че са били прави. И точно когато си мислех, че знам всичко, отидох в Англия в колежа на Ленъкс Люис и разбрах, че съм едва ли не нула. Затова и до днес не спирам да чета и усъвършенствам.”

Всъщност Таков попада в академията на бившия световен шампион покрай профибокса, който започва да се развива у нас след 1997-а.

“Благодарение на Филип Фондю, който създаде контакти, правехме лагери по няколко месеца в Щатите и Лондон с Еманюел Стюарт, треньор на Ленъкс Люис - продължава Таков. - А Тончо Тончев беше в мениджърската агенция “Паникс промоушънс” на Франк Малоун, който защитаваще интересите на Люис.” 
По-късно Тончев става световен и европейски шампион за професионалисти, а Кирков Киркоров стига до претендентско място за трофея.

Съвременното поколение свързва името на Таков с най-голямата ни звезда в профибокса Кубрат Пулев, сега претендент за световната титла в тежка категория. А през 2012-а е редом до неговия брат Тервел, който стига до бронз на олимпиадата в Лондон. Същата година наставникът е избран за втори път за треньор №1 на България.

“И до днес помня как баща им Венко ги доведе в ЦСКА - доверява наставникът. - Кобрата беше колкото мен, когато съм започвал, пети клас. С него имаме много общо. И при него баща му е бил боксьор и той после подкара автобуса на отбора... Минаха през доста трудности. Кубрат, например, го записахме в спортното, но го скъсаха по математика. Отиде в друго училище и изведнъж изкара успех над 5. Върнах го, вдигнах скандал, че не могат да го научат на нищо в спортното. А момчето си е интелигентно... При Тервел пък добре, че беше неговият треньор Божидар Бояджиев, бяхме го загубили. Той го върна от Италия, където беше отишъл спасител да става...”

Самият Таков се захваща с бокс покрай баща си Атанас Таков, носител на Купа “Странджа” през 1957-а. Треньор №1 признава: изобщо не е бил кротко дете. “Бях много добър в... хвърлянето на камъни и който мине получаваше по един - връща лентата назад с усмивка треньорът. - Бях уникален инат и много добър на белите. Така баща ми реши да ме заведе в залата. После от треньорите що шамари съм изял. На едно световно в Пуерто Рико подкарах автобуса на отбора. След мен полиция, три патрулки...”

Треньорът обаче признава, че в бокса, за да си добър трябва да си чепат. “И да те ръчка нещо отвътре - казва той. - Успокоиш ли се, загубен си. Но иначе помага много в живота. Доста хора успяха извън спорта, защото се изградихме като личности. Мен ме следяха за всяка оценка в училище. Имах ли двойка, спираха ме от тренировка. Благодарение на спорта се изградих като човек!”

Последното голямо откритие на Таков е Радослав Панталеев, който през 2019-а прекъсна суша от 10 г. и спечели бронз за България от световно. “За щастие имаме много таланти, които искат да се развиват, а аз ще продължа да им помагам!”, категоричен е треньор №1.

Завършва техникум по полиграфия

Михаил Таков завършва техникума по полиграфия в София, но го приемат в спортната рота на ЦСКА и кариерата му на полиграфист приключва. Казва, че за него боксът е религия, особено в армейския клуб. Там още на 26 г. започва като треньор, та досега. Извън спорта Таков се радва на щастливо семейство, има внук, и скоро очаква втори.