Росица и Йосиф Новосад: Държавата трябва да контролира животновъдната продукция да не се продава под себестойност

Двама млади, амбициозни и успешни фермери продължават да усъвършенстват стопанството си като инвестират в иновации.

Росица и Йосиф Новосад са се отдали на животновъдството като неотклонно продължават семейната традиция и амбицията им е да съхранят и развият на по-висок етап стопанството на известното месопреработвателно предприятие „Чех“. Усилията им не са напразни, защото младото семейство умело се грижи за кравеферма със стотици животни. Базата се намира в село Катранджии, стопански двор село Длъгня в община Дряново.

След като преди броени месеци внедриха робот, който храни телетата и специална програма, за да следи за здравния статус на животните, опитните фермери монтирали и оборудване, което е жизненоважно за животните през летния сезон- вентилатори тип хеликоптер с охлаждаща водна мъгла.

„Това е единствения начин да осигурим комфорт на кравите и телетата във фермата, защото поради топлинния стрес падат показателите и продукцията, а и животните много страдат. Лятото не е най-любимия сезон на говедовъда“, признава Роси Новосад.

Тя и съпругът и имали толкова много работа във фермата това лято, че успели да стигнат само за един ден до морето и поради изникнали неотложни ангажименти, се прибрали.

„Това са част от трудностите, но един такъв спад в продукцията може да бъде фатален. Ние като млади хора в бранша, смятаме че има неограничено поле за развитие в сектора, особено що се отнася до внедряване на подобни иновации. Тъжното в случая е, че те за нас са по-скоро „откриване на топлата вода“ ако направим паралел с колегите ни в западните страни. Например миналата година Европейският млечен борд изпрати писмо до България, което от Националният съюз на говедовъдите в България препратиха към Министерството на земеделието. В него се настояваше животновъдната продукция да не се продава под себестойност. Реално обаче се получава парадокс , защото у нас това няма как да се постигне. Причината за това е, че няма държавен орган, който да следи за реалната себестойност на продукцията и по-конкретно относно млякото“, споделят Росица и Йосиф Новосад.

Находчивите фермери поясняват, че от Националния съюз на говедовъдите още преди 5 години повдигнали тази тема и апелирали държавата да вземе мерки като да се въведе правилен механизъм, чрез който да се изчислява себестойността на българската продукция.

„Такива изчисления в западните държави не са нищо ново. В Германия например се правят от години. Съотношението цена-разход има за цел да покаже до каква степен цените на млякото покриват производствените разходи. Например през април тази година цените на млякото в Германия не са покрили производствените разходи и тогава държавата предприе конкретни мерки, за да бъдат подкрепени производителите“, разказват начетените фермери.

Те допълват, че заради това е важно у нас да се изготви Технологична карта.

„Освен това от Министерството на земеделието могат да се замислят и за внедряване на инструменти като Индекс на млечния маркер. Това ще помогне за по-адекватно разчитане на пазара и за определяне на критичните и кризисните моменти. Тогава ще има много по-точна индикация кога трябва държавата да започне да прилага кризисните мерки. В момента точно поради липсата на адекватна преценка относно млекопроизводството, у нас се появява въпросът за правилото де минимис. Много наши колеги излизат, протестират и умоляват държавата да наложи де минимис или минимална изкупна цена на млякото. Производителите се борят за същото, защото почти всички в бранша работим под себестойност. И ако няма съпътстващ бизнес, който да е буфер, то производителите се принуждават да затворят фермите. А от Министерството на земеделието изчакват с налагането на тази мярка, защото не могат да преценят кой е удачния момент, защото не знаят как се определя той. Без адекватни данни и инструменти този процес е невъзможен“, категорична е Роси Новосад, на която и предстои да се дипломира като юрист.

Според нея това е възможно чрез Технологична карта, която да се попълва от всеки производител. След това данните се събират, подлагат се на анализ, добавят се финансовите инструменти като индекс на млечния маркер и се изготвя пазарна оценка.

Росица Новосад дава пример с чуждестранната практика.

„Когато индекса на млечния маркер падне с 13 пункта, тогава се смята, че има криза и държавата предприема подпомагане на бранша. У нас никой не знае какво реално се случва и се поражда логичния въпрос защо като страна членка на ЕС, не членуваме в Европейския млечен борд? Той помага именно с такива механизми и държавата да може да прецени пазара си и къде стои спрямо другите страни производителки в Европа? Ситуацията като цяло е абсурдна, защото българските асоциации на производителите изпращат писма до европейските институции, от Европейския млечен борд от своя страна пишат писма с настояване да спрем да продаваме под себестойност и в крайна сметка нищо не се случва. Въртим се в омагьосан кръг“, посочва Роси Новосад.

Тя и съпругът и подчертават, че относно тези иновации, които в момента корпорират са ги взаимствали от развити ферми в чужбина и са се убедили, че този опит е прогресивен и работи. „Защо и държавата ни да не приложи чужд опит при механизмите, които да подпомогнат дейността и развитието на бранша? Всички тези неуредици обезсърчават младите хора, които като виждат с какви трудности е свързана животновъдната дейност, отказват да поемат щафетата и да се посветят на тази дейност“, чудят се предприемчивите фермери.

Според семейство Новосад позитивната новина е  представянето на българското кисело мляко като защитена марка за произход от България.

„Това дава голямо преимущество за потребителите на национално ниво. Споделям мнението на проф.Камен Милков, който е експерт по храните и почетен консул на България в Монголия. Той коментира, че България няма да има плюсове от външния пазар като Япония, Монголия и др.страни, защото те реално не произвеждат българско кисело мляко. Там използват българската млечна бактерия, правят кисело мляко, но то си остава техен продукт. Това обаче не бива да натъжава българите, защото потребителите у нас вече имат гаранция, че киселото мляко, което консумират е родно производство“, коментира Росица Новосад.

Тя обяснява и, че същевременно с това се налагат и редица други мерки, които следят за произхода на фуражите, за отглеждането на животните.

„Идеята е да има по-голямо търсене на родно производство, за да се задоволи нуждата на мандрите у нас от суровина за производство на кисело мляко. В същото време трябва да се удостоверява, че киселото мляко, което излиза на пазара, е произведено в унисон с наложените норми. Но все още реално не знаем какви мерки ще предприеме държавата за подсигуряването на този стандарт. Имаме опасения, че може отново да се получи обременяване на вече обременените животновъди с още ужасяващи количества документация. В момента за всеки електронно подаден документ, сме задължени да го изготвяме и на хартиен носител. Това е двойна работа и огромен обем документация“, доверяват младите бизнесмени.

И не крият, че продължават да се питат, защо трябва всичко да се случва толкова тромаво, тежко и задушаващо за хората, които искат да се развиват, имат желание за прогрес и работят с любов?

„Без младите кадри няма кой да наследи традициите в животновъдството и това налага да се вземат мерки, които да насърчават, а не да убиват пламъка и ентусиазма у дейните производители“, съветват Роси и Йосиф Новосад.