Поредната класация за индекса на щастието на ООН разкрива, че България е на незавидното 81-во място. Всъщност, още през 2013 година класацията доказа само едно, като ни постави на 123-то място от 151 страни - българите сме безспорен №1 в целият свят по оплакване.

Според обективния критерий за човешкото развитие HDI, България през същата година бе на 56 място - тоест, повече от два пъти по-добре от собствената ни преценка за качеството на живота.

Обективната статистика ни поставяше в европейската сфера, макар и към нейното дъно, а собствената ни преценка ни поставяше под държави в Африка, в които се води гражданска война и проблемите са канибализъм, липса на електричество и питейна вода.

Днес нещата са подобни - макар вече да сме на 81-во място, България все още е на 68 място по развитие, което означава, че в държавата ни цари песимизъм и оплакване.

Сред това обаче се крие една прекрасна статистика, която дава много надежда за бъдеще - българската младеж е сред най-оптимистичните в целия свят! Младите хора в България оценяват държавата на 40-то място в света. Според тях тук животът е съвсем европейски и в най-добрите 30% от държави за живеене в целият свят. 

Според младите хора в България тук се живее по-добре от Италия, Полша, Португалия, ГЕРМАНИЯ, ФРАНЦИЯ И ИСПАНИЯ! Да не говорим от САЩ, които са на незавидната 62-ра позиция спрямо нас или Япония, която е на 73-та позиция!

За контраст обаче хората над 60 години поставят България на 90-то място в света. Според тях сме по-нещастни от Конго, Таджикистан и Мозамбик и съвсем малко по-щастливи от Ирак и Палестина, в която в момента тече сериозна война.

Това значи, че в нашата държава има една от най-големите разлики в оптимизма между възрастни и млади в цял свят. Подобна тенденция се вижда и в останалите държави на Балканите, но нищо не може да се сравни с нас. И преди да кажете, че разликата е защото младежите се наслаждават на младостта си, а възрастните по принцип се оплакват - класацията е сравнителна. Което значи, че оплакването и песимизма на нашите пенсионери е на 90-то място в света спрямо другите пенсионери, а оценката на нашите младежи е на 40-то място спрямо оценката на другите младежи!

Впрочем, не мога да не спомена, че със Северна Македония се движим 1:1 спрямо всичките различни класации. Всеки сам да си прави изводите от това.

Ако сте шокирани от класацията, вероятно сте между 30-60 години на възраст или може би не сте излизали извън България. Ако някой под 30 чете тази класация - той напълно разбира как се е случила тази разлика. Аз знам, като човек, който е живял в много европейски държави и се е върнал тук да отгледа деца и да има семейство. След дълги години обяснения, че трябва да учим за да бягаме на Запад ,че трябва да се махаме от тук, че тук няма бъдеще и, че държавата е за закриване, ние почваме да се отърсваме и да си даваме сметка, че може би родителите ни не са били напълно прави.

Обяснението е много просто - докато възрастните все още виждат разликата в материалното като водеща и се водят по представи за света от Студената война, а в България цари бруталният песимизъм, наложен от родителите ни, младите започват да гледат по-трезво на света.

Изобилие има почти навсякъде - вече неща като корени, традиция, природа и спокойствие са много по-ценни, отколкото например достъп до неограничени количества захар, сол и мазнина по всяко време, което е бил феномен в Запада преди 90-те. 

Съответно и масово младежите под 30 са хора, които или са учили в чужбина или са пътували и са видели, че разликата в качеството на живота между големите градове в България и Западна Европа е минимална. Разбира се, че пътищата са по-гладки и обслужването в магазини и ресторанти по-усмихнато, но животът въобще не се различава до такава степен.

Все още сте скептично настроени? Не забравяйте, че България вече достигна нулева миграция, тоест толкова хора се връщат в държавата, колкото напускат, или дори повече. 

Има причина за това! В България все още е нормално да имаш семейство. Все още можеш да образоваш детето си, както ти смяташ за нормално. В България можеш да отидеш и да отпразнуваш един национален празник, без твоите връстници да те гледат странно. Можеш да отидеш на църква! Можеш да се разходиш извън града и да попаднеш сред дивата природа. Можеш да се развиваш в каквато сфера искаш и да няма хиляда бюрократични пречки, които да те спират. Това за много българи звучи като нищо особено, но който е видял състоянието на Западна Европа и САЩ, знае, че е безкрайна ценност. 

Може би заради това младежите в Румъния са 8-те най-щастливи в света, а тези в Сърбия - 3-те най-щастливи в целия свят!

Да, проблеми има. Корупцията, липсата на вярва в обществото, липсата на доверие в институциите. 40-то място не значи, че сме постигнали утопия. Но със сигурност значи, че младежите ни възприемат България твърдо в Първия свят, докато хората над 60 я смятат за държава от Третия свят.

Може би сега е време да спрем да призоваваме децата да учат, за да избягат от тук. Или стремежът в живота им е да заживеят в държави, в които, вече научно доказано, децата са по-нещастни, отколкото тези в България.