В село Стоян Михайловски камбаната бие върху частен гараж

Кметът Шенол и дарителят Пламен успяват да зарадват съселяните си

Кажете не е ли срамота - църковна камбана да стои върху частен имот и то гараж? И от там да бие за хубаво и за лошо. Мюсюлманите в селото ни да си имат джамия, а християните да нямат храм... Това пита Шенол Халил, кмет на шуменското село Стоян Михайловски и сам си отговаря, че такава небивалица не е редна. А тя е вече на почти 15 години.

Зейнали пукнатини по старата камбанария в селото и постройката станала опасна. Така хората се принудили да спасят поне камбаната и я преместили. Поставили я на метална стойка върху гараж по добрата воля на неговите стопани. До скоро я биела стопанката на дома баба Нейка, но като изнемощяла, клисарството поел синът й Димитър.

Хората от Стоян Михайловски не са се примирявали никога с липсата на храм, създали църковно настоятелство и пробвали да събират пари, но без особен успех. И така допреди две-три седмици, когато сякаш Бог спуснал от небето с кран насред селото чудна малка църква. Е, в Стоян Михайловски вече се е поразчуло, че благодателят е от кръв и плът, местен, един от тях. Пламен Кирилов или Доцента по железарски болести, както са го титулували.

Той има работилница за металообработка и чак до Дулово и Силистра разчитат на неговата "клиника" за ремонти. Какъвто детайл се счупи от машина или селскостопанска техника, го поправя или изработва нов. През първите десетина години всички му викали майстора, после станал доктор, а от известно време е повишен в доцент, смее се на израстването си Пламен. Залисан в бизнеса с метали и понеже всеки ден пътува до дома си в град Нови пазар, до скоро дори не знаел за селската инициатива за църква. И така, докато един ден при него не дошъл селският първенец Шенол.

"Първоначалната работа тръгна от кмета. Той е първи мандат, а аз съм общински съветник в община Нови пазар също за първи път. Избран съм преференциално от гражданската квота на Демократична България. И си говорим двамата, и той ми казва, че има мечта през мандата му да се случи нещо добро за християните в селото. На мен това ми подейства като трамплин. Амбицирах се и си казах - ще използвам моите познанства, ще помогна!", откровен е Пламен.

Пръвоначалната му идея била да съгради със свои средства и труд камбанария от метал и да я постави на място, което община Нови пазар да дари. Обмислил конструкция, правил чертежи, съветвал се със специалисти, но постепенно разбрал, че селото по-лесно ще получи парцел, ако е за църква.

Междувременно бил обещал да не взема заплата като общински съветник, а да я дарява. Още преди да го изберат в местния парламент, подпомагал футболисти, хандбалисти, каратисти. Така решил всичко, което ще вземе за работата си в общинския съвет, да отиде за храм на Стоян Михайловски. Научил, че в Бургас изработват подвижни параклиси, отишъл, поръчал и платил 17 500 лева за Божия дом. Дори не знаел, че църковното настоятелство е избрало име "Покров Богородичен", съгласил се да изпишат на входа "Св. Св. Петър и Павел", както му предложил производителят.

"Това са парите, които всъщност тази година съм спестил от моя труд. Не съм ходил на почивка, защото имах цел. Това ще бъдат парите от общинските ми заплати за в бъдеще, през следващите 3 години. Дали ще взема толкова? Колкото взема! Така съм решил, направих го!", отсича Пламен.

Когато бил сигурен, че параклисът ще го има (било през август, б.а.), събрал хората от селото и им казал, че голямата мечта е сбъдната. Но не се издал, че той го е платил. Призовал местните - християнски дом ще има, но ще трябват пари за транспорт, кран, бетон, отливане на постамент. Погледнали го недоверчиво, а Пламен предложил пенсионерите, които са взели по 50 лева "бонус върху пенсиите образно казано от Бойко Борисов" да го дарят. Първи изкарал банкнота и обяснил, че това е от пенсията на 80-годишната му майка, за която се грижи. И даренията заваляли. Помогнали бившата учителка Радка и кака Добринка. От къща на къща събирали по 5, 10, 20 лева, без разлика християни или мюсюлмани, всички давали, обяснява Пламен. Двете английски фамилии в селото също се отзовали. Селото изведнъж се обединило, сговорило и събрало 3000 лева.

Дарител докарал безплатно параклиса, друг пък предоставил бетон за плочата. И така в средата на ноември селото се сдобило с храм за радост на всички. "След 8-месечна сага с бюрокрация, организация, финансиране, изработка, транспорт, монтаж... Амин!", казва Пламен и обяснява, че е удовлетворен и истински щастлив.
Да, знае, че доброто трябва да се прави тихо, без афиширане. Но също знае, че може да бъде и заразно. Затова е добре повече хора да научат как сговорното село се е сдобило с параклис.

Предстои им да направят хубава пътека до него, да поставят пейки и осветление. Три икони вече са купени от общите пари за параклиса "Св. Св. Петър и Павел". Ще бъде осветен догодина от отец Андрей Стефанов, който ще поеме грижата за служи в него.

Пламен не се е отказал да изгради и камбанария до параклиса. Едва тогава камбаната ще бъде демонтирана от гаража и ще се озове на правилното място.

"Олекна ми като видях параклиса, сякаш двеста килограма ми паднаха от гърба", казва кметът Шенол. Още преди да го изберат, обещал на местните хора, че идва, за да ги обедини. Докато живял и работил 15 г. във Франция, разбрал, че етносите нямат значение, важна е човещината. Припомня, че са успели със съвместни усилия и с пари от земи да възстановят къпалня към джамията. Тази година ром от селото се оказал фатално болен, но с неплатени осигуровки. Пак заедно събрали солидна сума и я внесли, за да се лекува. Сега новата цел на селото с над 900 души население е възраждане на запуснатата спортна площадка. Искам младите да станат от кафенетата, да вдигнат глави от телефоните и ще направим игрище, казва кметът.

А доцентът по метали Пламен се сеща, че на първото заседание на общинския съвет на Нови пазар занесъл истинска гега в сесийната зала. Зарекъл колегите си да си вършат добре работата, да загърбят партийните интереси и да мислят за хората, а не за заплати. Само така нещо ще остане след тях. Иначе символично ще играе сопата. Колко са го разбрали, не е ясно, но до ден днешен гегата стои в заседателната зала.