След 20 години социализъм страната е в тежка криза

Една четвърт от населението избяга от Мадуро

В последните десет години към осем милиона души са напуснали Венецуела - около една четвърт от населението на страната. Латиноамериканската държава е в тежка криза - инфлацията е изключително висока, а недостигът на работна ръка става все по-осезаем. За трудното положение допринасят и санкциите, наложени от САЩ и европейските държави заради тежките нарушения на човешките права, извършени от режима на Николас Мадуро.

Венецуела има най-големите петролни запаси в света - близо 300 милиарда барела. Тя дори изпреварва Саудитска Арабия, която разполага с около 260 милиарда. Но в последните години и нефтената индустрия страда от сериозен срив. От сегашните президентски избори зависи и икономическото бъдеще на страната.

Социалистът Мадуро обещава „благословено и прекрасно време на растеж и просперитет“. Една от мерките предвижда финансова подкрепа за основателите на компании - Мадуро иска да подпомогне до един милион. Но не е ясно доколко реалистично е това обещание. В същото време кандидатът на опозицията - Едмундо Гонсалес - води сериозно в допитванията.

Равносметката за управлението на Мадуро от 2013-а досега е катастрофална. Преди 11 години брутният вътрешен продукт на Венецуела на глава от населението е бил 9000 долара по данни на Международния валутен фонд. До 2020-а година той се сви до 1500 долара. В последните години се отбелязва лек ръст, но доходите са далеч от нивата от 2013-а. Подобна е динамиката и при производството на петрол - от около 138 милиона тона към 2013-а година до 34,5 милиона тона през 2021-а, последвани от леко увеличение през последните години.

„В годините на Мадуро венецуелската икономика се срина с близо 80 процента“, казва Ронал Родригес от университета „Росарио“ в Богота. И за да може страната да излезе от кризата, в следващите години икономиката u трябва да расте с поне 15 процента годишно, допълва политологът.

„За съжаление, голяма част от квалифицираните кадри напуснаха страната заради кризата“, посочва Росарио. Този процес започна още при управлението на предшественика на Мадуро - Уго Чавес. Той използва приходите от продажбите на петрол, за да финансира социални програми, но така и не инвестира в самата петролна индустрия.

(Със съкращения)