Може ли Путин да стигне до Международния наказателен съд?

Държавите, които имат задължение да изпълняват действията на Международния наказателен съд, са 123 от общо над 190 държави. Не може да не направи впечатление, че една - Съединените щати, не е част от Римския регламент, така че хипотетично Владимир Путин би могъл да отиде в централата на ООН в Ню Йорк.

Китай също е извън юрисдикцията на Международния наказателен съд, както и много държави, съседи на Русия, страните от Персийския залив, Израел, Северна Африка и някои държави в Централна Америка. От Европейския континент - Украйна не е част от Международния наказателен съд, но е страна по разследването срещу руския президент.

Сърбия, която е в традицонно близки отношения с Москва, е част от юрисдикцията на Международния наказателен съд и би трябвало да задържи Владимир Путин, ако той отиде в Белград. Така на европейска територия Владимир Путин може спокойно да пътува, без да бъде задържан само в Беларус и Турция.

Заповедта за задържането mu е издадена от МНС по искане на главния прокурор към съда Карим Хан след негово посещение в домове за деца в Украйна, близо до фронтовата линия.

"От това следва непосредствено задължение за всички държави, които са страна по уредбата на Международния наказателен съд, ако Владимир Путин в бъдеще стъпи на тяхна територия, да го задържат и предадат на Международния наказателен съд. Това са общо 123 държави", заяви доц. Христо Христев, преподавател по право на ЕС, по БНТ.

България е част от тези 123 държави от 11 април 2002 година, когато страната ни е ратифицирала Римския регламент.

"България като държава - страна по Уредбата на международния наказателен съд е обвързана, ако в бъдеще лицето Владимир Путин стъпи на българска територия, да го арестува и предаде на Международния наказателен съд. По конкретния случай на разследване на предполагаеми военни престъпления или престъпления срещу човечеството, не ми е известно ние да сме инициатор", каза доц. Христо Христев.

В хода на конкретното разследване обаче всяка от 123-те държави би могла да се присъдени като активна страна по делото, ако може да предостави конкретна информация за предполагаемите престъпления.

"Дали действително и кога той би бил задържан и предаден е много високотеоретична хипотеза. Очевидно докато той е начело на руската държава, това не виждам как ще се случи", допълни доц. Христо Христев.

Както юристите, така и дипломатите виждат в решението за задържането на Владимир Путин силно политическо послание.

"Това решение не може да бъде пренебрегнато политически и не може да бъде изпълнено практически", коментира Любомир Кючуков, дипломат.

Според Кючуков обаче, от гледна точна на войната, която Русия води в Украйна, това решение ще затрудни значително преговорите за мир. "Защото на практика ще изключи възможността да се преговаря с Русия, т.е. с руския президент".

На терена на геополитика сега шансът за активност в преговорите за мир може да се окаже в Анкара.

"Това може да интензифицира този диалог, защото Турция, както и самата Русия, както Украйна, както Съединените щати, а и Китай не са членове на Международния наказателен съд и ограничаването на кантактите на руския президент с други световни лидери ще отваря много по-широко пространство за диалога Путин - Ердоган", каза още Любомир Кючуков.

При всички положения резултатът на полето на дипломацията може да дойде преди този на полето на международното право.

Преди създаването на Международния наказателен съд беше създаден Международният наказателен трибунал за бивша Югославия с резолюция 827 от май 1993 година на Съвета за сигурност на ООН. Слободан Милошевич беше първият президент на държава, изправен пред съда за извършване на военни престъпления. Той обаче почина преди да бъде осъден. Но бяха осъдени двама президенти на Република Сръбска - Радован Караджич и Биляна Плавшич. Вече като Международен наказателен съд пред него са изправени бившият президент на Либерия Чарлз Тейлър и бившият министър-председател на Руанда Жан Камбанда.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България