Нужните условия са налице

Има младо население, ниски разходи за труд, развита инфраструктура

Географското положение е голям плюс

Пристанището DP World Yarimca в близост до турския мегаполис Истанбул е малко по международните стандарти. Годишно могат да обработват 1,3 млн. контейнера, всеки с дължина около шест метра. За сравнение, капацитетът на третото по големина пристанище в Европа - в Хамбург, е 8,7 млн. такива контейнера.

Но Крис Адамс, директорът на фирмата, която стопанисва пристанището, вижда огромен потенциал в него. “Гледаме положително на инвестиционните възможности в Турция”, казва той, цитиран от “Ди Велт”. “Страната има огромен потенциал за растеж”, допълва Крис Адамс.

Много представители на логистичната индустрия виждат нещата по същия начин. Тъй като дългите вериги за доставки се оказаха уязвими по време на пандемията, компаниите все по-често се стремят да върнат производствените процеси от Далечна Азия обратно в непосредствено близкия район. От това се възползват страни като Мексико за американския пазар и Балканите, Северна Африка и Турция за европейския пазар. Германските компании също виждат добри условия в Турция. Инвестициите в тази страна обаче са свързани с рискове - не на последно място поради близостта на турския президент Реджеп Тайип Ердоган с руския му колега Владимир Путин.

Дълго време глобализацията беше рецепта за успех за големите корпорации: техните вериги за доставки обикновено бяха силно интернационализирани и фрагментирани. Производството на стоки се извършва в чужбина, защото там заплатите са по-ниски. Но блокирането заради пандемията по целия свят доведе до срив на тази система. И сега започва нова ера, която консултантската фирма AlixPartners обобщава по следния начин: “Компаниите ще трябва изцяло да преосмислят своите вериги за доставки. За да постигнат това, те ще трябва да се съсредоточат повече върху възможностите за доставки на местно и регионално равнище”.

Турция иска да бъде един от бенефициентите на тази тенденция и се готви да се превърне в “един от водещите производствени центрове в света”, както обяви Ердоган. Условията са налице - Турция има относително младо население, заплащането е по-ниско в сравнение с държавите от ЕС, а инфраструктурата на страната е добре развита, включително от настоящото правителство. Турция е на кръстопът между Европа, Азия и Африка и това е допълнителен плюс за страната.

Освен това търговията с ЕС е свободна, тъй като Турция е член на Митническия съюз. Първите признаци вече са налице. Германската компания Tesa, която произвежда лепилни материали, иска да разшири дейността си в Турция. Италианският производител на модни облекла Benetton обяви, че ще намали наполовина производството си в Азия и ще разшири капацитета си в Сърбия, Хърватия, Турция, Тунис и Египет. Мебелният магазин Ikea също иска да произвежда повече продукти в Турция, като например фотьойли, рафтове за книги, гардероби и кухненски шкафове.

Дали обаче Турция ще извлече ползи като местоположение в дългосрочен план, предстои да разберем. Колкото и благоприятни да изглеждат общите условия, някои експерти смятат, че рисковете за инвеститорите са много. Икономистът и професор по международни икономически отношения Ердал Ялчин смята, че еуфорията сред част от турските политици и бизнес е неоснователна.

“От няколко години наблюдаваме масово намаляване на инвестициите в Турция, като съществен фактор за това е политическата рамка в страната”, казва той. Единственото значително увеличение на преките чуждестранни инвестиции в Турция е през 2021 г. Volkswagen се отказа от плановете си за нов завод само преди две години”, казва проф. Ердал Ялчин.