Можехме ли да минем без актуализация на бюджета?

Първото служебно правителство не се справи с инфлацията

Редица политици, както и уважавани колеги - финансисти, бяха на мнение, че Бюджет 2021 може да не се актуализира от НС, а да се ползва предоставената възможност в Закона за публичните финанси, който допуска да се мине и без такава процедура. Според мен актуализация на бюджета за тази година следваше да има, тъй като единствено Народното събрание в парламентарна република, е оторизирано да преразпределя събраните в повече приходи от МФ по напълно ясен и прозрачен начин.

Известно е, че в първоначалния вариант на МС, приходите бяха за 2 млрд. лв., а впоследствие бяха завишени от НС на 2,5 млрд. лв., а разходите - първоначално бяха 1,8 млрд. лв., а в пленарната зала депутатите ги завишиха на 2,3 млрд. лв. Това стана, тъй като в пленарната зала на НС се прибавиха и внесеното предложение от 3 парламентарни групи за добавки на българските пенсионери от 120 лв. за месеците: октомври, ноември и декември 2021 г.

С актуализацията на бюджета разходите за Държавното обществено осигуряване стават 6 млрд. 503, 6 млн. лв., което е повече от 1/3 от общия размер на разходите в Бюджет 2021 - 17 млрд. 573 3 млн. лв. Разходите за подпомагане на бизнеса и програми за заетост са в размер - едва на 440 млн. лв., от които за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които със заповед на компетентен орган са наложени временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка - в размер до 350 млн. лв., в т. ч. 100 млн. лв. за мярка „Запази ме плюс“; за туризма - 60 млн. лв. и за самоосигуряващи се лица - само 20 млн. лв. Следва да се има предвид, че повечето представители на малкия и средния бизнес и самоосигуряващи се лица не са получили помощ от нито лев досега! Допълнителните разходи за образование са в размер на твърде скромните 23 млн. лв., които са за подпомагане на бюджетите на образователните институции, в т. ч. 15 млн. лв. за държавните висши училища и 8 млн. лв. за системата на предучилищното и училищното образование по ред, определен от съвета на ректорите, съответно от министъра на образованието и науката.

Какво следваше да направи предходното редовно и първото служебно правителство по отношение на отделяне на по-голям ресурс за бизнеса? Налице бяха следните резерви: 1. ЕК е отделил по програмата SURE за запазване на заетостта за страните от ЕС сумата от 94,3 млрд.€, а от тях за България са предоставени едва 511 млн.€, което е твърде малко?!? За сравнение в много по-малки държави от нашата страна получават дори повече средства: Кипър - 600 млн.€; Хърватия - 1 млрд.€; Ирландия - 2,5 млрд.€; Литва - 957 млн.€, а за съседна Гърция, която е малко по-голяма, са отделени над 10 пъти повече пари - 5,3 млрд.€ и т. н.?!? Логичен е въпросът: Защо България е приела ЕК да и определи тази нищожна сума за запазване на работните места и не е поискала поне тройно по-голяма сума? Оттук произлиза и следващия въпрос: Защо посочените редовно и служебно правителства не са започнали незабавни преговори за увеличаване на тази пари? Не е направен досега отчет от страна на правителството къде и кога са разходвани тези 511 млн.€ 

2. Също така сума от над 1 млрд.€, (представляващи аванс от 13%) от 9-те млрд.€, които са предвидени за България, по невнесения все още План за възстановяване и устойчивост - няма да постъпят тази година. Ако бяха на разположение на настоящето второ служебно правителство, бе възможно по-голямата част от тях да бъдат насочени към българския бизнес, но до края на 2021 г., това вероятно няма да се случи на практика.
Несъмнено пенсионерите, които у нас получават най-ниските пенсии в ЕС, трябваше да бъдат компенсирани, с оглед да посрещнат шока от скока на цените, но не по този начин, както се направи в актуализирания бюджет.

Инфлация се наблюдава и в останалите страни от ЕС, но в тях пенсиите са значително по-високи, а и компенсациите заради инфлацията - също са по-големи. Вместо да се дават добавки и то само за три месеца, то следваше да се направи от 01.10.2021 г. актуализация на пенсиите. На пенсионерите с пенсии до 400 лв., размера на актуализацията следваше да е по-висок, както и тези от тях, пенсионирали се до 2019 г. също следваше да получат трайно по-висока пенсия, съпоставима с тези, които са се пенсионирали през 2020 г. и 2021 г. В условията на световна пандемия и на очертаваща се икономическа криза, според мен бе възможно актуализацията да се направи за сметка на ресурса, събран в Сребърния фонд.

Първото служебно правителство не се справи адекватно с инфлацията у нас и най-вече с повишените цени на електричеството за бизнеса на Енергийната ни борса. Временно преди около 1 месец цените на тока у нас за индустрията у нас бяха най-високи в ЕС! Реакцията на МС доста закъсня и много предприятия бяха принудени да затворят временно или да правят ремонтна дейност, тъй като тяхната продукция при тези цени на електричеството бе непродаваема. Какво следваше да се направи от страна на държавата, която регулира не само цените на тока, но и как се използват инсталираните енергийни мощности? ТЕЦ „Марица Изток 2“, която е държавна, следваше незабавно да включи блокове 3 и 4, които тогава не работеха, а също да се включат мощностите, които са разполагаем резерв, на двете американски централи „АЕS“ и „Контур Глобул“. Това не бе сторено своевременно и едва в средата на месец септември министърът на енергетика се сети да предприеме мерки за индустрията за регулиране на цените на електричеството при криза.

Пред новото второ поред служебно правителство основна задача е подобряване на инвестиционния климат в страната, предвид намалението на чуждестранните инвестиции с 64% или с 1,1 млрд. евро спрямо периода януари - юли 2020 г., а по това време нашата страна бе в условията на извънредно положение, поради пандемията КОВИД 19 и доста предприятия и търговски обекти бяха затворени. Политическата нестабилност, предвид третите поредни парламентарни избори през настоящата 2021 г., допълнително носят негативи в тази насока, но са налице и някои позитивни обстоятелства, като: отбелязания ръст на БВП у нас през второто тримесечие на тази година в размер на 9,8%, ръста на износа над планирания, както и ниските нива на безработица у нас - под 5%. Тези данни са позитивни, но инвестиционната среда у нас - не е никак добра. Бизнесът изпитва необходимост от свеж финансов ресурс от ЕС, както по българските ОП, така и в директно предоставяните средства от ЕК по Програма „Хоризонт Европа“ и др. ЕС, в т. ч. и България се намира в годината след току що отминал програмен период 2014 - 2020 г., а за новият Програмен период 2021-2027 г. схемите за кандидатстване не са одобрени от ЕК. Няма достатъчна информация как протича програмирането у нас и опасенията ми, че по някои ОП, то закъснява и то чувствително (няма яснота кой изготвя и каква е степента на готовност на най-новата ОП от над 900 млрд.€, която ще управлява все още не започналата да функционира Държавна агенция за научни изследвания и иновации ).

Друга основна задача пред второто служебно правителство е изготвянето на проектобюджета за 2022 г. Независимо, че този проект едва ли ще се приеме преди края на месец януари през следващата година (по-вероятно в началото на месец февруари), то следва бюджетната процедура вече да е в ход, което е крайно наложително. Още в края на месец ноември проектозакона за държавния бюджет за 2022 г. следва да е внесен в бъдещото НС и незабавно да започне да се разглежда от парламентарните комисии, респективно и от пленарната зала, а тази процедура отнема поне около месец и половина, като успоредно се разглеждат и промените в данъчните закони.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи