Мойсей и Арон, братята на цар Самуил

Битолският надпис, в който Арон и Самуил са посочени като победители в битката в прохода Траянови врата

Мойсей загива в битка с ромеите при обсадата на Сяр през лятото на 976 г.

Иван Владислав и редица български боляри не приемат обвиненията срещу Арон в държавна измяна и неговата екзекуция през 987 г. 

В броя на „Труд“ от 28 януари т.г. се спряхме върху личността на Давид, най-големият от братята Комитопули , останал в историческата памет като светец и „цар български“. Ще продължим нашия разказ с Мойсей и Арон, които също имат знакова роля в епичната борба за запазването на независимото Българско царство през последните десетилетия на Х в.

Мойсей е втори син на комит Никола и е роден нейде през 30-те години на X в. Заедно с братята си е един от водачите на болярството, а през 971 г. – член на регентството, управляващо свободните земи на царството от името на пленения Борис II (969–971). През пролетта и лятото на 976 г., когато българите преминават в контранастъпление, Мойсей командва силите по течението на Струма, но загива при обсадата на Сяр (дн. Серес, Гърция) скоро след гибелта на Давид. Според византийския хронист Йоан Скилица Мойсей е ударен в главата от камък, хвърлен от крепостните стени. Уточнение към това известие прави Михаил Деволски, опирайки се на недостигнали до нас източници – в същност камъкът, изстрелян от бойна машина, не убива военачалника, а коня му. Падналият на земята Мойсей, който навярно търпи контузия, е съсечен от ромейски войник… Паметта за Мойсей е отразена и в Българския апокрифен летопис от XII  в.

Арон, третият от Комитопулите, е представян в историческите изследвания в негативна светлина – позиция, която както ще видим, заслужава известна критика. Когато през 976 г. Давид и Мойсей, вероятно и Самуил, повеждат настъпателни действия, Арон поема защитата на Средец (София). След смъртта на двамата по-възрастни братя той заедно със Самуил е начело на борбата с Византия. Двамата оцелели Комитопули са лоялни към царската династия, още повече че самите те са от рода на „прародителя Кромос“ (Крум), и през 978 г. признават за цар избягалия от византийски плен Роман (978–997). Не е изключено предвид невъзможността да има деца, цар Роман да е обявил Арон и Самуил за свои съвладетели. Бодейки по-възрастен, в очите на българското болярство именно Арон е водещата фигура. Според изследователя Пламен Ресавски, това личи и от обстоятелството, че именно той резидира в Средец – временната столица на царството след падането на Велики Преслав във византийски ръце през 971 г. През 986 г. Арон отбранява обсадения от Василий II Средец, след което заедно със Самуил и цар Роман разгромява ромеите в прохода Траянови врата (17 август 986 г.) – информацията е на първостепенни извори, каквито са добавките на Михаил Деволски към хрониката на Скилица и Битолският надпис на цар Иван Владислав, синът на Арон. В прочутия надпис е казано: „… Арон, който е брат на Самуил, царят самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон (дн. Ихтиман) гръцката войска на цар Василий…“

Около действията на Арон след битката при Траянови врата има сериозни неясноти. Възможно е отношенията му със Самуил са били обтегнати и преди това. В крайна сметка, по-големият брат е обвинен в държавна измяна и екзекутиран със семейството си на 14 юни 987 г. в местността Разметаница, недалече от Дупница и Радомир. Смята се, че в местността Царичина при днешното с. Палатово е имало летен дворец, изграден още от комит Никола. Твърди се, че при жестоката разправа остава жив само Иван Владислав, спасен от братовчед си Гаврил Радомир. През 1015 г. обаче се споменава един племенник на Иван Владислав – факт, който показва, че е пощадена и неизвестна по име дъщеря на Арон. 

Това особено травматично в нашата история братоубийство има тежки последици. Арменският хронист Степан Таронски пише за преговори с ромеите,  при които е договарян и династичен брак! Византийска мисия начело с митрополита на Севастия (в Мала Азия) води мнима византийска „принцеса“, представена за сестра на императора, а всъщност съпруга на императорски служител. Българите разбират измамата, а злополучният митрополит е изгорен жив като „… прелюбодеец и измамник…" Ясно е, че арменският хронист препредава някакви слухове, които не заслужават особено доверие. Анна, сестрата на Василий II, година по-късно е  дадена за съпруга на киевския княз Владимир, пък и Арон надали е можел да бъде заблуден по такъв куриозен начин… В хрониката си Йоан Скилица резюмира: „Арон бил убит от брат си Самуил /..../, защото бил привърженик, както казват, на ромеите или защото се стремял да вземе властта за себе си..." Иван Владислав не приема обвиненията срещу баща си, нещо повече – дава името му на третия си син, роден в началото на XI в.– във времето, в което Самуил е български цар! Явно имаме определен тип демонстрация в израз на несъгласие със станалото през 987 г. Така или иначе, потомците на Арон, както и част от българските боляри, са възприемали неговия род за по-старши от Самуиловия, което личи и при преврата на Иван Владислав срещу неговия някогашен спасител Гаврил Радомир през 1015 г. За жалост,  екзекуцията на Арон и семейството му, макар и с едно или две изключения, не е можело да не доведе до отмъщение... 

Благодарение на потомците на Арон във Византия, неговото име се ползва с популярност. Византийската принцеса Анна Комнина, по майчина линия правнучка на Арон, пише за „… известните Ароновци…" Родът на „византийските Ароновци“, наричани от проф. Иван Божилов и „Владиславовци“, е представена от над тридесет души по пряка линия. Възникват и негови „клонки“, например Алусиановци, Радомировци и др. Известни представители на голямата фамилия, наследница на българската царска династия, има и през първите десетилетия на ХІІ в., след което потомците им се “размиват” в други видни родове. Сред тях е и прочутата византийска императорска династия на Комнините. 

Повече от хиляда години след смъртта на Арон би следвало да се опитаме да направим известна преоценка на станалото през 987 г., а и на цялостната роля на Самуиловия брат в нашата история. Както виждаме, не всички българи са вярвали в измяната  на Арон и това надали е случайно. Арон и Иван Владислав обаче са обявени от по-старите ни историци за изменници,  още повече че върху техните личности хвърля мощна „сянка“ безспорно предателското поведение на Алусиан, вторият син на Владислав, при въстанието на Петър Делян през 1040-1041 г. В интерес на истината, след откриването на Битолския надпис цар Иван Владислав поне в науката на практика е реабилитиран. Проклятието върху Арон обаче остава… Ако се върнем към Алусиан, както никой не избира родителите си, така и Арон няма как да бъде отговорен за поведението на своя внук…

Конфликтът между Арон и Самуил е факт,  а някои действия на по-големия брат явно са станали повод за уличаването му в измяна. Ако направим паралел с т.нар. разрив между Петър и Асен, ще открием приемливо обяснение. През 1193 г. цар Петър е за компромис с Византия, но радикалната „партия“ около по-малкия му брат Асен надделява. За щастие, Петър не е обвинен в предателство и продължава да е български цар, но де факто губи ръководното място за сметка на Асен. Както изглежда, сходна е била ситуацията и през 987 г. От преговорите с Византия, каквито очевидно е имало, може да се приеме, че Арон е привърженик на по-умерен курс и на постигането на мир. Явно опитният политик е съзнавал, че победата в прохода Траянови врата, колкото и да е бляскава, съвсем не е достатъчна предвид надмощието на империята във финансов, демографски и военен план. И че трябва да бъде постигнат мир, най-малкото спечелено време за натрупването на сериозен военен потенциал с оглед на перманентната заплаха от страна Византия. 

Както често става в „реалната политика“, Арон губи битката с по-радикалните сили начело със Самуил. В историята въпросът „… какво би станало, ако...“, се смята за непродуктивен, а и не е тук мястото да обвиняваме или пък да „адвокатстваме“ на великия цар Самуил. И все пак, след повече от хиляда години Арон заслужава да бъде оценяван по достойнство като ярка фигура на политик и държавник от историята на средновековна България.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи