Предвид в епохата на интернет, колко хора са известни само за това че са известни, обектът на днешния ни силует идва от края на ерата на сателитната телевизия от 1990-те, когато за да влезе тема в новините се смяташе, че трябва най-малко да има конкретен принос към историята на човечеството. Събития неистина белязали онова десетилетие - от края на апартейд в ЮАР, през смъртта на принцеса Даяна, до... първия публичен секс-скандал с действащ американски президент стигнал дори до импийъчмънт.

Aферата „Люински” или „Моникагейт” опетни (буквално) за много дълго време името и авторитета на тогавашния държавен глава на САЩ Уилям (Бил) Джеферсън Клинтън и коства на Демократическата партия Белия дом в следващите осем години след края на втория му мандат през 2001 г.

Не че Джон Фицджералд Кенеди не е рискувал същото с Мерилин Монро, но предвид съдбите, обстоятелствата и един конкретен куршум в Далас, до там не се стига. Не и навремето поне, що се отнася до разните разкрития и спекулации. Но не за него или за човека със саксофона - първия американски президент посетил България - става дума, а за „фаталната жена*“ превърнала се в задължителната бележка под линия за цялата политическа кариера на Бил Клинтън - бившата стажантка в Белия дом и актуална публична личност, активист за правата на жените, моден дизайнер и скромен милионер Моника Люински. Е, може би става дума малко и за „саксофона”.

И трябва да си живял под камък, ако си бил съзнателен индивид през 1990-те, за да не си спомняш дори и откъслечно скандалът, който превърна споменатата дама, в най-известния в световен мащаб неквалифициран кадър в държавната администрация на САЩ. С историята, която предизвика покойният комик Робин Уилямс да зададе в едно от представленията си риторичния въпрос, „може ли (Люински) да е единственото момиче, което не знае как се маха петно от рокля?!” Но до вече споменатото конкретно „петно” ще стигнем по реда на номерата.

Което означава да започнем със самата дама. Моника Самил Люински е родена на 23 юли (откъдето и поводът да се сетим за нея в летния месец) 1973 г. в Сан Франциско, Калифорния, в заможно семейство и отраства в Бевърли Хилс. 

Моника завършва гимназия в Калифорния и през 1995 г. защитава бакалавърска степен по психология в Орегон. Същата година, с помощта семейни приятели е одобрена за неплатен летен стаж в Офиса на тогавашния началник на кабинета на Белия дом, Леон Панета, а няколко месеца по-късно, през декември същата година, е назначена на щат в Службата по правни въпроси към президентската администрация. Хронологически Люински свидетелства, че е имала сексуални отношения с президента Бил Клинтън на девет пъти в Овалния кабинет между ноември 1995 г. и март 1997 г. В подробностите около конкретните случаи Моника разказва, че контактите є със „саксофониста” са включвали предимно фелацио без пряк секс. През март 1996 г. Моника Люински е прехвърлена на работа в Пентагона, на основание прекомерната є близост с Клинтън. В следващите няколко месеца се „сприятелява” с колежката си Линда Трип, на която споделя, че има отношения с президента на САЩ. Вярната приятелка започва тайно да записва телефонните разговори помежду им и в последствие ще я направи звезда.

Срещу Клинтън вече се води разследване за сексуален тормоз, подадено от негова бивша подчинена по времето му като губернатор на Арканзас. Люински е привикана за свидетел, като под клетва отрича всякакви контакти с президента и се опитва да убеди Линда Трип да я подкрепи. Последната решава да предаде записите на разговорите си с Моника на независим адвокат и успява да убеди Люински да скрие и запази всички подаръци получени от Клинтън, включително и петно от засъхнала сперма върху нейна синя рокля.

Скандалът избухва с журналистическо разследване на 17 януари 1998 г. за тайна връзка на Клинтън с Люински. Твърденията и представените факти принуждават президента на 26 януари да даде пресконференция, редом до съпругата си Хилъри, на която официално да отрече всякакви сексуални отношения „с тази жена”.

Медиите къкрят, духовете кипят, а разследването буксува, докато през юни, Моника Люински не получава имунитет от правосъдието, за да свидетелства срещу Клинтън за лъжа. Тя представя на ФБР споменатата синя рокля, следите по която са потвърдени с ДНК анализ да се от Клинтън. На 17 август президентът на САЩ свидетелства под клетва, че е имал „нечестиви отношения” с Люински. През декември в Конгреса срещу него е внесено дело за импийчмънт, отхвърлено в крайна сметка в Сената с 45 срещу 50 гласа от присъстващите сенатори.

Неочакваните последствия

На 20 август 1998 г., три дни след като Клинтън признава за връзката си с Люински, САЩ лансират операция „Безкраен досег”, изстрелвайки ракети срещу бази на „Ал Кайда” в Афганистан и Судан в отговор на нападенията срещу две американски посолства в Източна Африка по-рано същия месец. Мнозина смятат, че ударите са били част от стратегия на Белия дом да отвлече вниманието от скандала с Клинтън. И макар разследваща комисия на Конгреса да опровергава това, скандалът и ракетните удари генерират конспиративната теория в Близкия Изток, че Люински е агент на Израел - внедрена, за да повлияе на Клинтън срещу палестинската кауза. Водачът на терористите от 11 септември 2001 г. Мохамед Атта твърдо вярвал в това.