Най-старите партии са "партията на мира" и "партията на войната"

Крайно време е България да спре да се държи като "отдалече и за малко" в НАТО и ЕС

Знаете ли кои са най-старите партии в обществото? Не са нито леви, нито десни. Най-старите партии са "партията на мира" и "партията на войната". Винаги съм бил от партията на мира. Затова съм критикувал американските интервенции и агресии след края на Студената война в Ирак, в Югославия, в Либия. Също затова днес протестирам срещу руската агресия над Украйна. Партията на мира винаги е за мир, без уговорки. Освен, когато трябва да се защитава родната земя.

А "партията на войната" в България се мени според конюнктурните обсесии на "филите" и "фобите". Днес американофоби и русофили, които довчера лееха сълзи срещу американските интервенции, са първи ястреби на войната. В търсене на морално оправдание за този ценностен гърч, някои от тях казват: вижте какво се случваше в Донбас осем години. И смятат, че това е морално основание да подкрепят войната на Русия срещу Украйна.

Но защо тогава не се интересуваха как Саддам Хюсейн унищожи с химическо оръжие близо 10 хиляди кюрди в Халабджа? Защо си затваряха очите за зверствата и репресиите на иракския диктатор и не смятаха всичко това за легитимно основание за използване на военна сила? После не се интересуваха от етническите прочиствания, оркестрирани от сръбския диктатор Милошевич. Жертвите там не им се струваха основание за война. И клеймяха бомбардировките на НАТО над Югославия. Пееха песни за мир и хуманизъм. Днес обаче маршируват редом с руския пропаганден наратив, че жертвите от Донбас са достатъчно основание за брутална, пьлномащабна война срещу една независима държава.

Когато евромайданът в Украйна се изроди и администрацията на Обама започна да толерира най-радикални, включително неонацистки украински групировки, това поне у мен предизвика възмущение. А зверството с изгорените десетки хора в Одеса, което Европа посрещна с лицемерно мълчание, ме накара да организирам заедно със съмишленици протестна акция пред представителството на Европейската комисия в София. Защото сме срещу войната, насилието и зверствата. И не делим невинните жертви на наши и ваши. Защото целта не оправдава средствата.

Днес, когато Русия на Путин започна война срещу Украйна, категорично протестирам. Войната не трябва да бъде средство за решаване на междудържавните спорове през XXI век.

Питам обаче всички онези, които с пяна на уста клеймяха "американските агресии" - кога сте искрени? Когато се застъпвахте за мир? Или днес, когато с блеснали очи подкрепяте руската агресия, кръвожадно броите минутите до превземането на Киев и унищожаването на украинската съпротива и с емотикони се кикотите из социалните мрежи, когато някой оплаква украинските жертви? Сигурно е едно - не сте от партията на мира. Опортюнизмът не е обяснение за това двуличие и морален релативизъм. Обяснението е в синдрома на "филите" и "фобите", в тяхното черно-бяло мислене и морална слепота: агресиите на "нашия Голям брат" са добри, а агресиите на "вашия Голям брат" - отвратителни.

Но отвъд това, агресията срещу Украйна е повод за няколко извода.

Първо, Русия изгуби моралния облик, който след Студената война се опитваше да си създава, за да скъса с миналото на "Империя на злото" - образ на защитник на мира и на международното право. След нахлуването в Украйна Кремъл е поредният агресор, който гази международните норми. Да, тези международни норми "умряха" още с лъжата на Буш и Чейни за "оръжията за масово унищожение" на Саддам и силовото прекрояване на границите с откъсването на Косово. Но бяха доубити и погребани с анексията на Крим и агресията срещу Украйна.

Второ, действащите предимно либерал-прогресистки елити в Европа и САЩ са слаби, лицемерни и неспособни да защитават Свободния свят ефикасно. В тях навлязоха поколения, които не знаят какво означава битка за Свобода, а живеят в измислен свят на джендърни терзания и въглеродна параноя. Кремъл не би и помислил да предприеме днешната агресия, ако в Белия дом беше Доналд Тръмп. Кой каквото ще да казва - не посмяха.

Защото Тръмп имаше много твърд подход към Русия, макар и демонстративно уважителен. За разлика от безполезните русофобски истерии на либерал-прогресистите. Тръмп не започна нито една война, но и не позволи на други да започнат война. Доктрината "Тръмп" даде тласък на обективния исторически процес на трансформация на геополитическата архитектура - от еднополюсния свят с глобален хегемон САЩ, установен след падането на Берлинската стена, към многополюсен свят, в който отношенията на международната арена се моделират от ожесточеното съперничество на трите суперсили - САЩ, Русия и Китай. Обаче глобалистите и либерал-прргресистите, които се върнаха в Белия дом чрез Джо Байдън, са неадекватни на новите геополитически реалности. Позицията на САЩ бързо се покри с корозията на слабостта след историческия провал на Байдън в Афганистан. Кремъл не закъсня да се възползва от тази слабост.

Трето, Западът подведе Украйна и я изостави на произвола. Помните ли непосредствения повод за избухването на събитията около Майдана в Киев през 2014 г.? Това беше отказът на корумпирания режим на Янукович от интеграция в ЕС. Затова и протестите в началото се нарекоха Евромайдан. Даде ли им надежда тогава Западът за евроатлантическа интеграция? Даде им. Направиха ли нещо в тази посока? Нищо съществено. Дори не накараха Киев да изпълни Минските споразумения, като даде широка автономия на Донецк и Луганск. Превърнаха страната (умишлено или не) в зона на нестабилност, с която да ръчкат Русия в ребрата. А през последните месеци дадоха достатъчно знаци, че нямат намерение да защитят директно Украйна и така отвориха пътя за путинската агресия.

Трето, имперската линия, която Кремъл вече съвсем открито взема на въоръжение с желанието си да хазяйничи в други държави, е заплаха за Европа, а това значи - и за България. Народите на Източна Европа не са избрали нито руски, нито евразийски път на развитие. Избрали са да бъдат част от политическата ценностна и институционална система на Европа. Как така Русия ще претендира да решава вместо нас в какви отбранителни съюзи да участваме? Как така ще решава вместо Украйна? Това не е въпрос между Кремъл и Белия дом, както твърдят путинистите. Това е въпрос между нас, Вашингтон и Брюксел. Откъде накъде Русия ще ни тласка да бъдем някаква сива зона, защото се била чувствала несигурна и "обградена"? А ние как да се чувстваме с руските оръжия под носа ни? Кое ни е по-важно - нашето бъдеще или интересите на Русия? Както се казва - уважение всекиму, вересия никому.

Прочее, крайно време е България да спре да се държи като "отдалече и за малко" в НАТО и ЕС. Държавите в тези съюзи са нашите съюзници. С Русия и Китай е добре да имаме продуктивни отношения, но те не са наши съюзници. И това трябва да личи ясно в политиката на висше държавно ниво. Защото българските сънища винаги са били за площадите на Европа, а не за евразийските степи. Трагедията на Украйна трябва да ни напомни, независимо от слабостта на сегашните европейски лидери, колко хубаво е, че превърнахме тези сънища в реалност!