„Пристанище за бури” е името на дебютната стихосбирка на поетесата от Несебър Мария Ганчева, която е първата стипендиантка на Фондация „Яворов“. Книгата предлага „нежна лирика за морето, за бурите в живота, за пристанищата, без които не можем, за пътуванията и завръщанията чрез един оригинален и нов поетически изказ. Морето е най-голямото събитие в стихосбирката - метафора, но и насъщна реалност в стиховете на Мария – то е брегът, лодките, пясъка, солта по кожата, крясъкът на гларуси…“

Мария Ганчева е родена в Чирпан. Завършва Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и продължение на няколко години трупа опит в творческата атмосфера на в. „Нощен Труд” и други издания. От 13 години работи като PR-специалист. Мария е отличавана в редица национални конкурси за поезия. Живее и твори в Несебър. Книгата й „Пристанице за бури“ може да бъде поръчана чрез фейсбук страницата на авторката: www.facebook.com/maria.dragolova.3

Терзания на брега

По морските ми стъпки не ходи
и в обувките ми никога не влизай.
Събирам вместо спомени – мечти,
и вместо с тебе разговарям с рибите.
Товаря слънцето с онази тишина,
която между нас застана ребром.
Вървя до залеза и след това
до раждането на надеждата.
Ушивам изгреви с въздишки от вини.
Ще те очаквам, прероден и светъл.
Ще нарисувам и смълчани красоти,
изпълнени единствено с морето.
Накрая на света, все пак с небе,
ще ме намериш да отмервам времето,
да го деля на дни, изпълнени със теб,
да го събирам с късчета от себе си.
Ако ме видиш да мълча, поспри,
избирай по сърцето си посоката.
Тук има всичко – важното е ти
какво очакваш и какво ми носиш.
…но по-добре да няма стръмен бряг,
където заливите се обичат чак до синьо,
ако не можеш да надскочиш своя страх…
Ако не можеш, по-добре не идвай.