“Бетонират плажа на Алепу”- изкрякаха преди дни няколко зелени мисирки и обслужващата ги общественост състояща се от десетина души. С тази мръсна лъжа както обикновено започна поредната истерия на екомошениците.

Разбрали-недоразбрали за какво става дума смели репортери и репортерки раздуваха два дни лъжата, докато накрая един двама от тях се сетиха да проверят документите и да кажат, че всъщност всичко е законно. Но междувременно “държавната машина” се превъзбуди и вихрушка от проверки се изви край Созопол.

Резултатът е същият – всичко е направено по закон, в срок и без грам отклонения от изискванията на всички еко и други норми, включително и по „Натура-2000“. И така - никой не бетонира плажа на Алепу.

Далеч по-сериозният въпрос всъщност е кой ще плати стотиците часове административно време пропиляно в безсмислени проверки дали слънцето наистина изгрява от изток. Подобни „сигнали“ не трябва ли да имат обратно наказателно действие към авторите си при доказана лъжа в тях? Жертва на подобни „сигнали“ са ставали и стават десетки инвеститори. Кой ще им плати загубите от подобни мръсни лъжи? 

Колко време още заради „общественото мнение“ ще бъдат газени закони, че и конституцията. Подобна употреба на „общественото мнение“ беше една от най-зловещите манипулации на комунистическия режим. Разликата днес е още по зловеща, защото по онова време рупор на „общественото мнение“ бе ЦК на БКП, а днес с него журналистиката прикрива професионалната си импотентност.