Утре е концертът на дуета Милица Божинова и Асен Масларски в Студио 5 в НДК. Той е чист unplugged - два гласа с три акустични китари и пиано с участието на Ники Томов, Ясен Велчев и Петър Георгиев. Асен Масларски е роден на 8 януари 1959 г. в село Студена, Пернишко. На 10-годишна възраст започва да свири на китара. Като ученик написва първите си авторски песни. Между 1980 и 1982 г. изнася концерти с Михаил Белчев. От над 15 години живее и твори с Милица, която помним от “Тоника СВ” и “Фамилия Тоника”. Общата им дискография включва “Обичай ме” (2002), “Ти си” (2007), “Коледа е дошла” (2009), “Великден е” (2009).

- Асене, свързан ли е концерът в Студио 5 с нов дуетен албум?

- Да, може така да се каже, макар че двамата с Милица имаме песни не за един, а за цели два нови албума. В плейлистата сме включили не само нашите популярни песни, но и много записани, а неиздавани заглавия, както и незвучали до момента песни.

- Защо избрахте за този проект точно Ники Томов, Ясен Велчев и Петър Георгиев?

- Това е стил в работата ни - да избираме най-доброто за нашите цели. Ники Томов и Петър Георгиев (по-популярен като Пешето) са перфектни китаристи, а Ясен Велчев е брилянтен пианист. Тяхното присъствие се обуславя от идеята за този концерт, а тя е 100% акустичен звук. Втората причина да се спрем на тях е, че те тримата, освен че са наши приятели, са страшно фини и възпитани момчета. С такива хора се работи спокойно и безпроблемно, а направеното доставя неизразимо удовлетворение. На всичкото отгоре са с прекрасно чувство за хумор.

- Задава ли се национално турне с новите песни и къде точно?

- Да, с концерта на 16 февруари в Студио 5 на НДК даваме началото на едно перманентно турне, като имаме идеята до есента да обиколим България. Форматът на групата позволява да изнасяме концерти почти навсякъде - от малките клубове до големите зали. Стремежът ни е да създадем една интимна атмосфера, в която всички да се чувстваме добре. Песните ни с Милица носят емоционалния заряд не само на нашите гласове и чувства, но и заряда на истинската поезия. Необходимо ли е да казвам, че за нас понятието „текст на песен” не съществува? Всичко е създадено по истинска поезия. Само вижте имената на авторите: Маргарита Петкова, Петя Александрова, Божана Апостолова, Милена Лилова, Гриша Трифонов, Иван Вълев, Александър Белчев, Валери Станков, Станислав Симеонов...

- Ваши колеги често споделят, че интернет унищожава правата на авторите на песни и на изпълнителите. Как усещате тази заплаха?

- Интернет е бъдещето и въобще не го чувстваме като заплаха. Да, той може както да помогне, така и да навреди, но до този момент на нас ни е помагал. Важното е как и за какво го използваш. От платформи като YouTube и iTunes и др. може да се печели, стига да покриеш критериите и изискванията на собствениците за гледаемост, популярност и т.н. Съвсем скоро фейсбук ще се превърне в най-голямата платформа за продажби и печалби в света - не само за музика, но и за всичко останало. Е, мнозина визират като заплаха това, че след издаването на една песен тя се появява някъде и започва безплатното сваляне. Аз пък мисля, че това въобще не е фатално. Това, че си свалил някоя и друга песен в безумно смачкан mp3 формат, не носи голямо удоволствие при слушането. По-скоро може да задоволи информационния ти глад, но гладът за качествен звук можеш да го заситиш едва когато си купиш оригиналния диск. А и нещо друго. Само допреди 10-ина години най-голямата заплаха за авторите и изпълнителите в България бяха... техните издатели! Мнозина от тях поголовно крадяха, фалшифицираха данните за продажби, отчитаха нереални суми, пробутваха CD-R-ове за фабрични дискове, тиражираха и ретиражираха албуми мълчешком. И с това си поведение доведоха до отказа на изпълнителите да издават албуми. Това беше причината и ние с Милица да не издаваме нови дискове, независимо че натрупахме огромен материал през тези години. Слава Богу, проумяхме овреме, че единственото спасение е в това сами да сме си продуценти и издатели. Много хора ни питат: къде можем да намерим ваши дискове? Елате на концертите ни и ще ги намерите. Никъде другаде!

- Забелязва се ренесанс на българската поп музика. Как може да се спечели битката с попфолка?

- Просто хората преоткриват красотата на песните от своята младост. Някак си не могат да се пренастроят на модерната вълна в музиката и да я харесат. Всъщност проблемът е в това, че не откриват музика. Няма и нормални текстове. Има само някакво каканижене на безсмислен и произволен набор от думи. Мисля, че Азнавур беше казал, че има музика за главата, музика за сърцето и музика за краката. Е, най-модерната ни поп музика явно е за краката. А пък при попфолка е и задължително публиката предварително да си е махнала главата... И въпреки всичко ние не смятаме да воюваме с този вид музика, та да говорим за битки. Щом съществува такава стока, значи тя има пласмент. Да не забравяме, че чалга имаше и по времето на социализма - някакви хисарски попове, „Камъните падат”, „Само да те гепна...” А тогава уж интелектуалното ниво на т.нар. широки народни маси беше по-високо. Какво да говорим за днешното повсеместно и тотално оглупяване? Щом има „ценители” на това явление, да си го слушат. Само не искаме да ни го натрапват по никакъв начин. Така както и ние не им натрапваме нашите песни. В крайна сметка през всички епохи се е правело и изкуство, непредназначено за простолюдието.