По повод своя 75-годишен юбилей Иван Кьосев – поет, художник и преводач от Варна – събра в Българския културен център – София, десетки свои фенове, колеги писатели, художници, музиканти. Събитието беше 2 в 1 – премиера на антологичната книга „Късни стихове“ и откриване на изложба. Вечерта се водеше от писателя Христо Славов, който даде висока оценка на галерията от писателски портрети (близо 50), които Иван Кьосев е създал през годините. Сред картините в изложбата се открояваха портрети на Левски, Ботев, Вазов и Дебелянов. Разбира се преобладават морските пейзажи, но не малко внимание артистът отделя и на митологични сюжети, мистични природни видения, знакови топоси у нас и емблематични сгради по света.

„Трудно мога да кажа дали Иван е по-добър поет и белетрист, или художник. Бих казал, че той е човек, здраво свързан с това, което вижда. И картините, и стиховете му отразяват реалистичния му взор“ – отбеляза Христо Славов.

Авторският рецитал беше талантливо накъсан от барда Румен Спасов, който изпълни пет песни от своя нов диск „Без маска“.

За поетичното творчество на Иван Кьосев говори поетесата Надя Попова: „66 стихотворения, разпределени асиметрично в 6 тематични раздела ни предлага Иван Кьосев в юбилейното си издание. Годишните времена и човешките сезони са рамката на неговите „Късни стихове“. Макар да не е по дефиниция морско чедо (роден е в гр. Попово и коренът му вероятно е оттам), авторът сякаш намира най-точните думи и метафори, най-вярното си огледално отражение в стиховете, свързани с морето. За него то не е просто място на действие, фон или музикален съпровод, а органична, основополагаща субстанция, която изгражда образно-символната му система. Неслучайно най-силните му творби, според мен, са именно във втория раздел, озаглавен „Морето и брегът“ (заглавията „Море откъм брега“, „Песента на стария моряк“, „Летящият Холандец“, „Как да направим портрет на морето“). Те не са живописно-декоративни, а дълбоко екзистенциални. В тях са втъкани мотивите, характерни изобщо за изобразителния му натюрел: преходността на човешките копнежи, стъписването пред величието на Естеството, съдбовната връзка между непознаваемите стихии, които са ни създали и ни движат и т.н. А освен това – поетическото му въображение е родило своеобразни „сюжети“, различни интонационно, запомнящи се, повлекли оригинални асоциации и стилистични обрати... С припомняне на максимата „Не споменавай всуе името Господне“ Иван Кьосев я следва и като всеки вярващ човек, който спазва нравствените закони, се обръща към Него и по име, а Го срещаме и неназован, в подтекста на редица творби от циклите „Родина“, „Поезията и Париж“, „В търсене на изгубеното време“.

Своята оценка за творчеството на Иван Кьосев споделиха още Георги Драмбозов и Нико Стоянов. На финала юбилярят изпълни на пианото своя композиция, което беше повод за Христо Славов да обяви, че очаква в бъдеще Иван Косев да организира двойно събитие – поезия, музика и живопис.