Преди столетие филмират неговия роман "Клавдия Партичела"

Дуче е бил учител и зидар, свирел на цигулка, пишел стихове, съчинявал разкази

Бенито Мусолини е баща на сапунените сериали. Неговият роман "Клавдия Партичела" прави касов удар, когато взема властта в Италия. Книгата събира овации из Европа, издадена е дори в САЩ. Критици се надпреварват да доказват, че е шедьовър, а кинаджии филмират текста.

"Романът е написан тъй увлекателно и е наситен с такова богато съдържание, че би бил интересен за филм и ако не се лъжа някаква предприемчива кинематографична фирма е започнала да го филмира", документира критичката Маргарита Сарфати.

"Клавдия Партичела" е създаден през 1909 г. в град Тренто. "Той е знаел с какво и как да привърже читателя към себе си", хвали автора Сарфати. "Но освен чисто професионалния усет, той е притежавал дълбоко чувство към трагичното, умеел е да владее багрите и да съживява със слово задгробните сенки", добавя специалистката.

По онова време Мусолини е пламенен последовател на Маркс и Енгелс. Секретар на Социалистическите профсъюзи, участва в списването на два червени вестника. Понеже газетите не се харчат, Бенито решава да подлъже пролетариата с една увлекателна история.

Подостря перото, сяда зад белия лист и почва да скрибуца. Появява се роман с продължение. Във всеки брой на "Ла Вита Трентина" – любов и премеждия, коварство и ревност, блясък на остриета. Марксовият "Капитал" ряпа да яде!

Мусолини потапя читателите в далечната 1648 година. Кардинал Емануил Мадруцо е владетел на княжество Трентино. Безумно влюбен в неземно красивата Клавдия Партичела. Сладострастният дон Беницио обаче плете интриги срещу двамата. Негов съмишленик е граф Кастелнуово.

Човек с черен плащ се опитва да убие Клавдия. По чудо спасена, тя опрощава похитителя. Това е Мартели, когото Беницио и Кастелнуово заклеват да затрие хубавицата. Мартели се добира до замъка Тоблино. Укрива се при един лодкар, преструва се на болен, но крие в пазвата си кинжал...

Мусолини е майстор в жанра, реже епизодите на най-интересното място. Следващата седмица широките народни маси хукват към будките да видят как ще се развие интригата. На Мусолини му пречи само сатанинският нрав. През цялото време, докато пише, иска да убие героинята, за да усети кръв между зъбите си. Клавдия оцелява благодарение на главния редактор Чезаре Батисти. "За Бога, не я убивайте! Дайте й живот, докато приключи абонирането!", умолява той.

Бенито едва дочаква края на абонаментната кампания и налива отрова в чашата на мадоната.

През 1910 г. Мусолини е изгонен от Тренто. Лека-полека еволюира и прекрачва от социализма във фашизма. Неговият колега Адолф Хитлер хроникира: "Ние знаем и следния трогателен факт: един велик мъж, който в сегашните времена играе решаваща роля в световната политика, Бенито Мусолини, напусна също марксистите и се подреди заедно с народа си в общоевропейската война."

След Първата световна някаква почитателка на Дуче изравя забравения роман. Тя старателно подвързва откъсите и ги поднася на автора. Мусолини е трогнат до сълзи, а критиката се тюхка, че не е разгърнал таланта си и в други творби.
Като го сравнява с Дюма-баща, Маргарита Сарфати отбелязва: "Първият и за съжаление, както изглежда, последен опит той е нарекъл "Клавдия Партичела или фаворитката на кардинала".

Литературната дама бърка. Романът не е инцидент в биографията на фашисткия водач, защото музите обичат диктатора. Мусолини работи с драматурга Джовакино Форцано. Дуче задава главните насоки на сюжета, Форцано пише, после Бенито шлифова текста. Така се раждат пиеси за Юлий Цезар и Наполеон Бонапарт.

В своите творчески трепети Мусолини търси и други сродни души. Той е приятел с класика Габриеле Д'Анунцио. През 1919 г. Габриеле завзема град Риека и го обявява за независим. През 1922 г. Бенито пък слага ръка на Вечния град Рим.

Принц на любовта и авантюрите, наричат Д'Анунцио. Мусолини също е поклонник на приключението – в живота и литературата. На младини е емигрант в Швейцария само с няколко франка в джоба. Тук си пие кафето на една маса с Владимир Илич Ленин.

Мусолини е бил учител и зидар, свирел на цигулка, пишел стихове, съчинявал разкази. За него "Клавдия Партичела" е мост от авантюрата "на книга" към авантюрата "на живо". От литературното към политическото приключение.

Издаден на много езици, романът затрива двама българи, които имат заслуга да се появи и у нас. Със заглавие "Фаворитката на кардинала" книгата излиза през 1931 г. Тиражирана от издателство "Право" в гръмката поредица "Перли из световната литература". Преводач е поетът Методи Вечеров. Предговорът е негов в съавторство с журналиста Ненчо Илиев-Сириус. Двамата са се скрили зад инициали.

След превратния Девети септември започва лов на вещици. Между сухото гори и суровото. Най-хитрите, като Димо Казасов, се спасяват. Известният превратаджия е автор на пътеписа "В отечеството на Мусолини". Като министър на пропагандата в първото ОФ-правителство, изготвя списък на вредните за народа издания. И, няма майтап, включва вътре своето опасно съчинение!

Вечеров и Сириус не са толкова хлъзгави. Литературоведите с пагони първо разкриват Сириус. Той е ликвидиран още през 1944 г. После улавят и Вечеров. Преводачът е изхвърлен от работа, умира угнетен през 1947 г.

Говори се, че това е отмъщение на Мусолини към българското племе, защото в неговата екзекуция участвал нашенец. Слави Методиев от Плевен твърди, че заедно с италиански партизани овесил трупа на Дуче с главата надолу. Подвиг, извършен през април 1945 г. на площад "Лорето" в Милано.