МФ: Дефицитът по националния бюджет е 857,5 млн. лева

Министерството на финансите

Бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към ноември 2022 г. е отрицателно в размер на 398 млн. лв. (0,2 на сто от прогнозния БВП), съобщава Министерството на финансите.

Салдото се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 857,5 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 459,5 млн. лева. 

Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2022 г. са в размер на 56 465,5 млн. лв., което представлява 94,6 на сто от актуализираните годишни разчети към Закона за държавния бюджет за 2022 г. Следва обаче да се има предвид, че през второто полугодие по бюджета на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) постъпват приходи, респективно се извършват разходи, в изпълнение на параграфи 24 и 23 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета за 2022 г., които са с еднократен извънреден характер и не са заложени в разчетите към Закона за държавния бюджет за 2022 г.

В изпълнение на посочените по-горе норми ежемесечно (за периода юли-декември) по бюджета на ФСЕС постъпват приходи от целеви вноски от предприятията със 100 на сто държавно участие в капитала от сектор "Енергетика", които се използват за покриване на разходи за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия в размер 100 на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента "ден напред" на "БНЕБ" – ЕАД за съответния месец и базовата цена в размер 250 лв. за мегаватчас (MWh). За периода юли-ноември постъпилите извънредни еднократни приходи от целеви вноски са в размер на близо 3 млрд. лв. Ако се елиминира въздействието на посочените еднократни извънредни постъпления, изпълнението на приходите и помощите по КФП към ноември възлиза на 89,7 на сто от заложените в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г., а ръстът спрямо същия период на 2021 г. е 5,7 млрд. лв. (12 на сто).

Данъчните и осигурителните приходи по КФП нарастват номинално спрямо същия период на предходната година с 5,4 млрд. лв. (14,5 на сто), неданъчните приходи - с 3,7 млрд. лв. (ако се елиминират извънредните еднократни постъпления по бюджета на ФСЕС неданъчните приходи нарастват номинално с 0,7 млрд. лв. или с 10,1 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-ниски с 0,4 млрд. лв. (намаление с 14,1 на сто спрямо същия период на 2021 г.), посочват от Министерството на финансите.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на повече от 42,7 млрд. лв., което представлява 92,7 на сто от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 75,7 на сто от общите постъпления по КФП за периода. Приходите от преки данъци са в размер на 9 265,3 млн. лв. или 102,4 на сто спрямо предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 19 664,3 млн. лв. (88,3 на сто от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на почти 14 млрд. лв. (87,3 на сто от планираните), от акцизи възлизат на 5,22 млрд. лв. (89,7 на сто от разчета), а тези от мита са в размер на 414,3 млн. лв. (109 на сто спрямо годишните разчети).

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци.) са в размер на 1,4 млрд. лв. или 100,6 на сто изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 12,4 млрд. лв., което представлява 92,6 на сто от разчетените за годината.

При анализа на данните за ноември следва да се има предвид, че през месеца постъпват значителни приходи от корпоративен данък, свързани с крайния срок за внасяне на авансовите вноски за данъка през 2022 година. Постъпленията от данъка за месеца са близо 1,7 млрд. лв., което съответно се отразява положително на приходите по бюджета за месеца. Добрите резултати при постъпленията от корпоративни данъци индикират и за възможно свръхкомпенсиране на определени сектори от бизнеса, дължащо се преди всичко на широкия обхват на мерките за потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар. Много от предприятията вече прехвърлиха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и домакинствата и липсата на фокус на мерките за изплащане на компенсации доведе до изкривяване на финансовите им резултати и формиране на значителни печалби. В резултат на въведените данъчни мерки за прилагане на намалена и нулева ставка на ДДС за доставките на определени стоки и услуги, както и на регулярното възстановяване на ДДС, се очаква неизпълнение на планираните приходи от ДДС за 2022 г. От друга страна, ръстът на разходите изпреварва ръста на приходите, основно поради по-високи разходи за субсидии, социални плащания, капиталови разходи и други, смятат във финансовото министерство. 

Неданъчните приходи са в размер на близо 11,1 млрд. лв. (вкл. към 3 млрд. лв. еднократни приходи от целеви вноски по бюджета на ФСЕС) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на над 2,6 млрд. лева. 

Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към ноември 2022 г. възлизат на близо 56,9 млрд. лв., което е 86,3 на сто от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към ноември 2021 г. бяха в размер на повече от 47,1 млрд. лева. При съпоставката с годишния разчет към Закона за държавния бюджет за 2022 г.. с оглед съпоставимост на данните следва да се елиминира въздействието на разходите по бюджета на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" в изпълнение на параграф 23 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2022 г. за изплащане на компенсации към потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар, които са с еднократен извънреден характер и не са заложени в разчетите към Закона за държавния бюджет за 2022 г. Поради тази причина при съпоставката с разчета за годината, аналогично на приходите, следва да се елиминира влиянието на разходите в изпълнение на параграф 23 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2022 г. По този начин разходите по КФП към ноември на съпоставима база представляват 81,5 на сто от разчета към Закона за държавния бюджет за 2022 г., посочват от МФ.

Основен принос за нарастването на разходите имат програмите за изплащане на компенсации на небитовите потребители на електрическа енергия поради високите цени на електричеството. Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при разходите за субсидии, където освен традиционните разходи за субсидии за нефинансови предприятия през 2022 г. се отчитат и разходите по програмите по бюджета на Фонд "Сигурност на електроенергийната система". При социалните и здравноосигурителните разходи също се отчита значителен ръст, главно в частта на разходите за пенсии. Друг елемент на разходите, при който се отчита съществено нарастване спрямо същия период на предходната година, са разходите за издръжка, където основен принос имат разплатените задължения от предходни години към пътностроителните и поддържащите фирми по договори за текущ ремонт и поддръжка. Капиталовите разходи, разходите за персонал и разходите за лихви също отчитат номинален ръст спрямо тези към ноември 2021 г.

Нелихвените разходи към ноември 2022 г. са в размер на 54,574 млрд. лв., което представлява 86,5 на сто от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на над 50,5 млрд. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на малко над 4 млрд. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 32,9 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 612,1 млн. лв. (92,1 на сто от планираните за 2022 година). 

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 ноември, възлиза на 1 677,7 млн. лв. 

Размерът на фискалния резерв към 30 ноември е 12,8 млрд. лв., в т.ч. 12,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки, и 0,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Финанси