Одобрените за еврофинансиране 7 общини тепърва ще правят проучвания как да се справят със смога

В мъгла е обгърнат отговорът на въпроса какви конкретни мерки ще вземат седемте общини, одобрени за европейско финансиране в борбата срещу замърсяването на въздуха от битовото отопление, показа проучване на “Труд”.

Местните управи на Пловдив, Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Смолян и София тепърва ще правят проучвания какви са най-добрите варианти за намаляване на фините прахови частици с индекс 10, които са най-опасни за здравето и живота на хората.

Между общините ще бъдат разпределени 111 442 101 лева по Приоритетна ос 5 на Оперативна програма “Околна среда” (ОПОС) - “Подобряване на качеството на атмосферния въздух”.

Кметствата са избрани по определени критерии, като основните бяха да е налице действаща програма за борбата срещу смога и определени наднормени нива на мръсен въздух. 17 общини не бяха одобрени за финансиране, а седемте трябва да подпишат договори с Управляващия орган (УО) на ОПОС към Министерството на околната среда и водите. Спуснатите от там изисквания са, че стратегиите на общините срещу смога трябва да са на два етапа. Първият е проучвателен – тоест да се набележат конкретните мерки, на които всяка местна управа ще заложи. Но и мерките са ограничени. Старите печки на твърдо гориво (дърва, въглища), могат да се сменят с такива на пелети или друг вид биомаса, уреди на ток (климатици), или избраните домакинства да бъдат включвани към мрежи на парно или природен газ, където има такива.

Проблемът е, че в парите от Брюксел е заложено присъединяване към газоразпределитени или топлофикационни мрежи само, ако до сградата има тръби. Дори и тогава това е най-скъпата част.

Много скъпо за България излиза и отоплението на пелети – ако на дърва едно семейство може да изкара зимния сезон с около 600 лева, то с пелетите сметката отива на 1500 лв. Нужно е и отделно помещение, където да се складират. А с климатик фактурата за ток се повишава поне двойно.

Още не е ясно и как ще кандидатстват домакинствата, които искат да сменят начина си на отопление.

“Труд” попита одобрените общини имат ли вече някаква идея на какви точно мерки ще се спрат. От получените отговори се вижда, че в навечерието на подписването на договорите с Управляващия орган на ОПОС кипи подготовка за проучванията и анализите, а какво ще се прави, остава някъде в бъдеще време. Причината очевидно е в програмата за усвояване – тя изисква задължителни анкети и чак след това е подмяната на старите отоплителни уреди. Общините само се съобразяват с изискванията, които гарантират бавна, тромава и неефикасна борба срещу смога.

Спорният момент е, че мерките са ограничени до минимум. От УО на ОПОС се оправдават, че така са им спуснати от Брюксел и който не влезе в рамката, ще връща парите. Така в края на миналата година на последното заседание на Комитета за наблюдение на ОПОС, провело се в София, отпадна поставянето на електростатични филтри на комините. Мярка, определена от редица експерти като най-ефикасната и бързо приложима за България. Това се доказва и от политиката на Столичната община, която нееднозначно показа, че ще търси пари извън европейското финансиране за поставяне на филтри на комините (виж карето).

Но на национално ниво ще се правят проучвания и едва след тях ще е същинската част. Дотогава не е ясно още колко зими с отровен въздух ще преживеят българите.

София: 55 000 домакинства на твърдо гориво

Близо 44 милиона лева ще получи Столичната община от ОПОС. Заради вкарването в рамка от УО на ОПОС, местната управа на София също ще се ориентира към печки на пелети, климатици. Въпреки това СО търси финансиране и за изпадналите от Прироритетна ос 5 мерки, като филтрите за комини.

В края на ноември кметът Йорданка Фандъкова присъства на демонстрация на уредите в столичния квартал Красна поляна, където бяха монтирани десет от тях.

Фандъкова посочи, че имат данни от друг пилотен проект с един филтър. Те показвали ефективност при улавяне на ФПЧ между 75 и 80 процента.

Отделно според събраната информация се виждало, че близо 55 000 домакинства в София се отопляват на дърва и въглища. Целта е в следващите 3 години на 30 процента от тях старите печки да бъдат подменени с нови екологични уреди.

Пловдив: 2 години проверки след смяната на печката

Община Пловдив започва мащабно проучване с какво и при какви условия хората биха заменили печките на дърва и въглища. Анкетите ще стартират в район “Централен”. Идеята е като резултат от това допитване администрацията да избере насоките за усвояване на сумата от 13 862 000 лв., които Пловдив ще получи по ОПОС за подобряване на качеството на въздуха.

“Проучването ще бъде съпътствано с мащабна разяснителна кампания, защото трябва да обясним на хората какъв би бил разходът им за ток, ако преминат на климатик, примерно. А там, където има възможност, ще питаме хората дали са склонни да се отопляват с газ или парно”, обясни за “Труд” шефката на отдел “Екология” Василка Чопкова.

В общината още обмислят анкетната карта, защото има много въпроси, които трябва да бъдат изяснени. Например, ако с евросредствата бъде платена замяната на печката на дърва и въглища с друг вид отопление, получателят на тази помощ ще трябва да приеме, че 2 години след това ще бъде обект на мониторинг. А това означава, че ще трябва да осигури достъп до дома си за проверка използва ли се новият уред и какви са резултатите. Трябва да бъде заложен и механизъм за контрол при смяна на собствеността, защото, ако човек си продаде жилището, газифицирано например със средства по програмата, купувачът ще трябва да наследи ангажимента по мониторинга.

Смолян: Синьото гориво - непознато

“В първия етап на проектите по ОПОС се предвижда всяка община да направи анализ относно нагласите на хората за предпочитания тип гориво и инсталация. На следващо място да се анализират квадратурите на различните видове домакинства. След това общината ще подходи индивидуално към всяко домакинство с оглед на нуждите и заявените предпочитания”, каза за “Труд” зам.-кметът на община Смолян Марин Захариев.

Той разясни, че в общината няма ТЕЦ, а газопреносната мрежа е слабо развита. На местата, където има газопреносна мрежа, имало интерес за купуване на котли на газ.

“Иначе община Смолян ще получи 9 600 000 лв. по Приоритетна ос 5. Има голям интерес към програмата за подмяна на старите отоплителни уреди. Предполагаме, че при нас огромната част от домакинствата ще кандидатстват за котли на пелети и климатици, на следващо място котли на газ”, обясни заместник-кметът.

Бургас: Нови абонати към мрежите - процесът не зависи от общината

“Община Бургас ще получи от ОПОС 12 965 829 лв. Планът е да се обезпечат над 2000 домакинства от квартал Долно Езерово, като точната сума ще стане ясна, след като бъдат направени необходимите анализи и проучвания, които да определят какви ще бъдат инсталациите за отопление на нуждаещите се домакинства”, съобщи за “Труд” Руска Бояджиева, заместник-кмет с ресор “Европейски политики и околна среда”. Относно възможността за включване към топлоснабдителни и газопреносни мрежи, тя обясни: “Анализ на инфраструктурата за централно топлоснабдяване е извършен в Програмата за качество на въздуха на община Бургас. Включването на нови абонати обаче не е в правомощията на общината, а е политика на самите дружества-оператори. ОПОС може да финансира включване на домакинствата към централизирани системи за отопление, но само при наличие на довеждаща инфраструктура. Ако няма такава до домакинствата, програмата не допуска и не финансира изграждане, защото става въпрос за тръби, които са собственост на самите оператори, а те са частни дружества.

Монтана: 6000 лв. трябват за преход към газ

По приоритетна ос 5 на Оперативна програма „Околна среда” Монтана ще получи 10,7 млн. лева за подобряване на качеството на атмосферния въздух. Вече тече подготовка за извършване на замервания на състоянието на въздуха по квартали, на база на които ще се разработят мерките за борба със замърсяванията. В зависимост от измерените стойности, възможностите на района и желанието на гражданите те ще бъдат снабдявани с печки на пелети, климатици или ще бъдат включвани в газопреносната мрежа.

„По предварителни разчети ще бъдат финансирани между 2000 и 3000 домакинства“, заяви зам. кметът на Монтана Диман Георгиев. Според експертите Монтана е сред малкото газифицирани градове в страната и тръбите със синьо гориво покриват почти целия град. Засега обаче битовите абонати са само около 2500, което е към 25 % от домакинствата. Включването на нови абонати към газовата мрежа струва между 4 и 6000 лева.

Димитровград: Предстои детайлен анализ

7 555 396 лева ще получи община Димитровград. За какво ще бъдат похарчени, попита „Труд“ местната управа.

Оттам потвърдиха, че съгласно насоките за кандидатстване, одобрени от Управляващия орган на ОПОС, проектите се изпълняват задължително на два етапа: подготвителен и на практическо изпълнение на мерките за подмяна на старите уреди с нови.

Затова в Димитровград първо ще се извършат детайлни анализи и ще се разработят конкретни механизми и правила как ще се осъществяват „практическите мерки“.

Така че, без изненада, и в тази община още не са наясно на какво точно ще заложат – проучването ще покаже. На въпрос може ли нови абонати да се включват към газ или парно, отново се говори за детайлен анализ: „Именно предмет на първия етап е извършването на детайлен анализ на капацитета на газопреносната и топлофикационната мрежа, какво е покритието, могат ли да се включват към тях индивидуално нови абонати и как ще се направят подробни разчети какви средства ще изискват новите включвания и подмяна на отоплителните уреди“.

Видин: Парно няма, затова пелети или ток

На територията на Община Видин няма изградена топлофикационна система или газоразпределителна мрежа, поради което ще заложим на подмяната на горивните устройства на твърдо гориво с такива, използващи единствено електричество или пелети, отговориха на „Труд“ от местната управа. Логично, тяхното проучване ще пита само за тези варианти.

„Максималният размер на средствата по Приоритетна ос 5 на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 за община Видин е 12 453 598,83 лв.“, добавиха в краткия си отговор от там.