Прави аборт по настояване на Боян Пенев, но се лишава завинаги от майчинство

През лятото на 1905 г. Дора Габе е 18-годишна студентка в Швейцария. "Недейте се показва скоро в София - да не стане някоя междуособица зарад Вас!" Такова предупреждение й отправя харамията поет Пейо Яворов. И наистина - по изящната като статуетка полска еврейка вече въздиша не един мъж. Мургавият поет сам се влюбва в нея от пръв поглед. Отхвърлен ухажор обаче нагнетява душата му с ревност. Двамата са твърде горди, за да опазят чувството си, и в кратък сух разговор си казват сбогом.

Точно в тоя труден за нея момент смуглата красавица е атакувана от младия литературен критик Боян Пенев. "Слушай, аз те обичам!", пише й той още в първото си писмо на 9 септември 1908 г. "Нашата среща не е случайна. Ако се разминем сега, вече никога няма да се срещнем... За мен ти си едно нежно, самотно цвете, до кето само груби ръце са се докосвали. Дай ми нещастието си, аз ще ти дам моето щастие. Само аз бих могъл да те направя щастлива." Следват нови и нови писма, които я заливат с

водопад от чувства

В едно от тях влюбеният мъж пише, че ако сега е до него, ще я удуши от обич. Непрекъснато говори за топлината на ръцете й, за устните й, за усмивката й, за дъха й. Не само говори, но и действа. Благодарение на неговите усилия в края на 1908 г. се появява първата стихосбирка на Дора Габе "Теменуги", кръстена така заради белите теменужки, които Яворов редовно й е носел. И тя се предава - на 7 януари 1909 г. се венчава за Боян, като преди това приема православно кръщение.

В първите години на брака им Боян е силно влюбен в нея. Истинската му голяма страст обаче е работата. Едва 27-годишен, той започва да чете лекции като частен доцент в Университета и всичките си сили отдава на утвърждаването си пред професорите и студентите. По цял ден се рови в архивите, по цели нощи пише. Дора изоставя писането и самоотвержено му помага. Но точно тогава тя забременява. Двамата горещо са желали да имат дете, но сега младият учен е разколебан. "Той ме помоли да изчакаме още - спомня си на старини поетесата. - Каза, че едно дете ще му пречи в този момент. Послушах го и отидох на лекар. Но после не можах никога да стана майка."

През есента на 1911 г. Дора прави аборт по желание във Виена. Интервенцията води до усложнения и тя е принудена да остане в клиниката, изтърпявайки страшни мъки. Съпругът й е разтревожен и има угризения, но все така е отдаден на работата си. Най-сетне в началото на следващата година той е избран за редовен доцент и получава дългоочакваното разрешение за отпуск и научна командировка. Двамата пътуват в Германия, Италия и Швейцария, ала краят на щастливите им дни е близо.

Боян Пенев е изключително надарена натура - той рисува, прекрасно музицира и навсякъде блести с финия си интелект. Всичко това обаче е пронизано от една болезна чувствителност. Вечно копнеещ за нещо непостигнато и незаситен от нищо, нуждаещ се непрекъснато от нежността и обаянието на жените, от тръпката на ново и лудо чувство, той постоянно се впуска в любовни авантюри. На всичко отгоре е и

много магнетичен

Започват тежки дни за Дора Габе. Случва се при посещение на някоя студентка слугинята уплашена да й докладва, че "професорът е налегнал госпожицата върху килима" или да е свидетелка на откровения му флирт с нейна приятелка. Тя обаче реагира с неочаквано благородство. "Той имаше право на свой живот, на своя радост - не го спрях", признава по-късно. "Знаех за някои от приятелките му, но мълчах. Дълбоко в себе си имах обида - нали все пак сме женени... После си помислих: той е така умен и е над всички други, а пък - нещастен. И не го осъждах."

Докато са в Татрите на гости в дома на известния чешки поет Ян Каспрович, Боян Пенев завърта роман с доста по-младата му съпруга Маруся, рускиня по произход. Парализирането на съпруга й обаче я отрезвява и кара да остане до него.

През 1917 г. благородството и търпението на поетесата е поставено на изпитание поради задълбочилата се връзка на Боян с Олга, дъщерята на проф. Милетич. Дора Габе изпада в тежка депресия. За да я извади от това състояние, баща й я взема със себе си в дълга обиколка из Добруджа. После я изпраща във Виена. Мъжът й също не е щастлив - мъчат го угризения, работата и завистта на по-старите професори изпиват силите му. Оценила изключителните му качества, познаваща изтънко сложната му душа, Дора остава най-верният му приятел.

"Бяхме лоши съпрузи, може би условията на живота и нашите различни натури да са виновни за това - какво може да ни пречи обаче да бъдем интимни приятели", пише му тя през 1918 г.

Раздвоен между две жени

Боян страда много, а когато майка му умира, е убеден, че него го чака същото - и той страда от майчината си меланхолия. "Върни се, моля ти се, веднага", телеграфира той на Дора. И тя се връща, посрещната от него със сълзи на очи. Нормализирането на семейния им живот обаче трае по-малко от две години. През лятото на 1920 г. Боян е в Чамкория сам и връзката му с Олга Милетич се възобновява. След още две-три години на зигзаги и колебания Дора окончателно напуска съпруга си - появява се нещо, което дори нейното благородно сърце не може да надживее.

"Нещото", разделило окончателно Боян и Дора, остава скрито чак до смъртта на поетесата на 16 ноември 1983 г. Тогава в нейния личен архив е открита снимка на сияещата от радост Олга, държаща в обятията си своя малък син Владимир. На гърба на снимката Дора Габе саморъчно е написала: "Синът на Боян".

Момчето се ражда в Мюнхен през ноември 1922 г., макар Олга вече да е омъжена за друг. Дора, която е пожертвала своето дете по настояване на Боян, не може да понесе това.