Още едни избори останаха в историята. Поредните, които създават повече въпросителни, отколкото създават решения. Оказва се, че у нас изборите не действат като катализатор на промяна, а като инструмент за размътване на водата. И това ще продължи, докато продължава нито един от субектите на терена да няма капацитета и визията да начертае нов хоризонт за развитие на страната. Но да оставим общото горчиво усещане в устата настрана, нека видим каква я свършихме до момента.

ГЕРБ е първа политическа сила. От появата си на терена г-н Борисов изглежда като направен от тефлон – нищо не му се лепи. Скандали, оставки, протести, разцепления – всичко остава в миналото. ГЕРБ си остава първа политическа сила с чувствителна разлика пред втория и над 10 пункта над основния (до момента) друг претендент за власт – БСП. Партията на г-н Борисов очевидно с нищо не е пострадала от липсата на „митичния“ втори Цветанов, който както се вижда от резултата, не направи нищо особено, макар очевидно да разполагаше със значителен финансов и медиен ресурс. ГЕРБ направи точно това, което трябваше да направи – проветри партията, отвори се към центъра, вкара нови лица и въобще положи усилия да се преоткрие. В резултат ГЕРБ, като самостоятелно политическо явление, остава водещия политически субект у нас. С хубавото за г-н Борисов дотук. Сега малко критични бележки. ГЕРБ изглежда изхарчи огромен времеви и интелектуален ресурс за вътрешното си обновление и сякаш пропусна да се огледа за потенциални съюзници. В момента г-н Борисов изглежда изолиран от всички останали парламентарни субекти. Особено с оставането на ВМРО под чертата. Днес г-н Борисов изглежда по начин сходен на този след февруарските протести, които доведоха до кабинета „Орешарски“ – колкото си пръв, толкова си и сам.

„Има такъв народ“ е втората политическа сила в държавата в момента. Резултатът й се дължи на няколко фактора. От една страна г-н Трифонов, заедно с още няколко души в държавата като Азис да кажем, е най-близкото до онова, което бихме могли да наречем „суперзвезда“. И човек, който живее под мост, знае кой е Слави Трифонов. Този дългогодишен публичен образ позволи да се изиграе кампания, в която ИТН напрактика отсъстваше. Логиката на г-н Трифонов е ясна – колкото повече партията му присъства, толкова повече не изглежда като външна на системните партии. В този смисъл „скриването“ беше находчиво действие. С доброто дотук, сега критичните бележки. Следва да се отбележи, че резултатът на г-н Трифонов е изключително добър, но той ангрегира и вота на онези десетина процента от българското общество, които по принцип са против всички и всичко. Този електорат е гласувал и за Жорж Ганчев, и за Волен Сидеров, днес гласува за Слави Трифонов. По принцип хората, които гласуват така, са много против техните избраници да участват във властта. В момента, в който г-н Трифонов се докосне до реална оперативна власт, енергията на тези избиратели ще започне да спихва. Отделно тепърва ще трябва да се види как ИТН ще се справи кадрово, дали нейните депутати ще запазят лоялността си и въобще каква ще е съдбата на парламентарното им представителство. Говоренето за политика е едно, правенето на оперативна политика е съвсем друго. Ще поживеем и ще видим.

И доколкото за ГЕРБ и ИТН можехме да кажем и добри, и критични думи, за БСП сякаш не можем нищо хубаво да кажем към момента. Левицата катастрофира. Лошото е, че тази констатация сме я правили и друг път за други избори, но трябва да се направи и сега. Капсулирането до твърдото партийно ядро е конструктивен дефект на БСП, който води до нестабилно построена къщичка. „Позитано“ трябва да се отърси от зловредния маниер да се счита за самодостатъчно, иначе резултатите ще са все такива. Или по-лоши. БСП се изолира, затвори и започна да си говори сама. Несръчното водене на кампания и нелогичното призоваване за машинно гласуване, с което точно електоратът на БСП се справя по-трудно, доведе до този трагичен резултат. Сега пред „Позитано“ ще стои въпросът дали партията ще е готова да се отвори и да излезе от апаратния си коловоз или ще продължи да затъва по досегашния си маниер.

За останалите политически субекти може да се кажат няколко неща. „Демократична България“ инкасира добър резултат, който се дължи на активността на формациите в уличните протести миналата година и силната мобилизация в София. ДПС традиционно взима своето и ще участва като стабилизационен фактор в следващия парламент (ако такъв всъщност се състои). Мая Манолова и хората около нея консолидираха опозиционния вот на БСП, но това не виждам как би могло да се превърне в нещо устойчиво на терена.

За субектите – толкоз. Сега, да поразсъждаваме заедно върху вариантите за бъдещето. Като цяло картината не е много розова, не само за участниците в изборите, но и за всички останали. Вариантите, от моята камбанария, са няколко.

Възможно е да вървим към „коалиция на системните партии“. ГЕРБ, БСП и ДПС да застанат зад експертен кабинет, чийто хоризонт да е справянето с пандемията и стабилизирането на държавата. Ако се очертае ясен експертен профил и категоричен хоризонт до края на пандемичната криза, това е вариант, който би могъл да сработи. Г-н Борисов даде вече сигнал за нещо подобно, ДПС също едва ли би било против да се състави такъв тип кабинет. Въпросът е дали БСП ще може да е на висотата на времето и да рискува да се включи в експертен кабинет в такъв формат. Не знам, ще видим.

Вторият вариант е г-н Трифонов да опита да обедини недоволните от ГЕРБ в парламента и да оформят широка коалиция тип „Отечествен фронт“. Този сценарий е възможен отново при подкрепа от страна на БСП, т.е. и г-жа Нинова, и г-н Трифонов, и останалите в НС ще трябва да направят компромиси, за да оформят такова управление. Дали ще се случи – никой не знае.

Не по-малко вероятен изглежда и третият сценарий – служебно правителство и нови избори 2 в 1 заедно с президентските на есен. Това, най-вероятно, ще сработи добре за г-н Трифонов, а и ще даде импулс на президента Радев, който ще може в следващите месеци през служебен кабинет да определя дневния ред на обществото. Въпросът е, че не се знае дали такава ситуация няма да навреди на процеса по справяне с пандемията, т.е. ако се върви към служебно правителство и изостряне на политическата ситуация, то би следвало всички играчи на терена да се съгласят по няколко точки, свързани с пандемията, за да не се позволи изпадане на държавата в (по-)остра здравна криза.

При всички положения може да се каже едно – изборите не донесоха нито едно ново решение на нито един стар проблем. Напротив – добавиха нови проблеми, а решения не се виждат на хоризонта. Като цяло в момента у нас отсъства субект, който да може да артикулира и защити големите теми на съвремието ни. Отделно никой не изглежда способен да начертае оптимистичен план за развитието на страната. Липсва не просто стратегическа мисъл, а сякаш по принцип липсва мисъл въобще. С три думи ситуацията може да се резюмира така – лошо, Седларов, лошо.