В храма е заровен и черепа на първия човек Адам

Петко от Копривщица издълбал името си на портата към свещеното място

В евангелските времена бил извън пределите на Йерусалим

Да станеш хаджия или с други думи да се поклониш на гроба Господен в Йерусалим в древността е била една от най-големите почести за религиозните християни. Още повече, че пътуването до Светите земи били дълго, изпълнено с много опасности и не на последно място – скъпо, тъй като продължавало с месеци през чужди и непознати земи и водило до много разходи за храна и подслон. Днес мечтата на мнозина да видят с очите си мястото, на което Исус Христос приема греховете от цялото човечество върху гърба си е изключително достъпна – на няколко часа път със самолет или на ден разстояние с круизен кораб.

Независимо дали кацнете в Йерусалим или в някой от другите израелски градове, неизменно всички пътища ще ви доведат до християнската светиня Божи гроб. Първоначалният храм на гроба господен е издигнат от император Константин през 336 г., малко след като майка му Елена намира Христовия кръст. Той обаче е разрушен от персите и е издигнат наново от император Ираклий през 629 г. Така възстановен храмът просъществувал до 746 г., когато при силно земетресение сериозно пострадал, но през 800 г. патриарх Тома с помощта на император Карл Велики отново възстановил храма. След редица исторически перипетии от 12-ти век храмът се поддържа с помощта на християните от цял свят и правителството на Йордания.

Първият храм над Божи гроб е издигнат през 4-ти век от римския император Константин.

Ключът за църквата на Божи гроб се държи от едно мюсюлманско семейство от 637 г. насам. Вярва се, че тежащият около 250 грама 30-сантиметров ключ, който се използва днес, е направен преди повече от 800 години. При пристъпване в храма първо виждате Камъкът на помазанието, на който Богородица измила тялото на Спасителя и го намазала с благовонни масла преди да бъде погребан. В близост до него е хълмът Голгота, на който е разпнат Христос. Макар и днес част от храмовия комплекс в евангелските времена той бил извън пределите на Йерусалим. Според легендата на Божи гроб е заровен и черепът на първият човек Адам, който според преданието бил открит, когато Исус издъхва на кръста, а при последния му дъх се разцепва земята.

Петко от Копривщица е увековечил името си на вратата, която заключва храма.

Под големия сив купол на Храма на Божи Гроб, в средата на кръглата ротонда се извисява пещерата на Гроба Господен, превърната в мраморен параклис – Кувуклия. Христова гробница е с дължина 2 метра и ширина метър и половина и в не може да се докоснете до каменното легло, върху което три дни е лежало тялото на Спасителя. Именно тук се случва и чудото на благодатния огън на всеки Великден. В ниши са разположени параклиси (предели), принадлежащи на различни конфесии, на местата, свързани с последните часове от живота на Спасителя, сред които са: тъмницата, в която държали Христос, докато приготвяли екзекуцията, на мястото, където войниците хвърляли жребий за Христовите одежди, на което са му сложили трънения венец със запазена част от колоната, към която бил вързан Христос и бичуван, параклис на стотника Лонгин, пронизал с копието си мъртвото тяло на Христос на Кръста, мястото на явяването на Христос на св. Мария Магдалина. В подземие е разположен арменски храм от 12 век , посветен на св. царица Елена, която започнала разкопки на това място. А още 22 железни стъпала надолу водят към най-ниската точка в храма на Божи Гроб, където тя открива Кръста Господен. За съжаление има и българска следа – издълбан надпис върху дървената порта на Божи гроб, известяваща, че мястото е посетено от някой си Петко от Копривщица.

Вярващите се надяват да измолят личното си чудо от Спасителя.

Естествено част от изживяването за всеки пътешественик в Йерусалим е и разходка из уличките на Стария град, посещение на Стената на плача, пазарене в малките магазинчета, опитване на вкусни гозби и купуване на най-различни храни и сувенири за армагани. Най-важното обаче е, че частичка от божествения огън остава в сърцата на поклонниците.

Спасителят се ражда във Витлеем

Църквата „Рождество Христово“ е сред най-старите действащи в света

Пчели прогонили нашественици, атакували мястото

Църквата „Рождество Христово“ е в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство

Църквата „Рождество Христово“, която е издигната върху мястото, на което Богородица е дала живот на Спасителя, е първата забележителност на Палестинската автономия в списъка на ЮНЕСКО за атракции, част от световното културно наследство. Смята се, че пещерата, върху която днес се издига храмът е мястото на самото раждане и на поклонението на трите влъхви дошли да приветстват небесния цар. Първата базилика е изградена на мястото през 339 г. от майката на римския император Константин – Елена. Настоящата е издигната през 6-ти век от император Юстиниан. Всъщност църквата е една от най-старите, които са действащи и в момента в света. По време на персийското нашествие църквата е пощадена. Според легендата при по-късно нападение от страна на сарацинците от 44-те колони на храма излезли рояци с пчели, които прогонили нашествениците.

Персийските нашественици пощадили църквата и така украсата й е запазена до днешни дни.

Главният вход на църквата „Рождество Христово“ постепенно се снишава и стеснява, за да се предпази от потенциални врагове. И за да накара поклонниците да се смирят пред рожденото място на Исус. Преди да слезете обаче задължително се помолете пред чудотворната икона на Богородица с младенеца, на която Божията майка е изрисувана с лека загадъчна усмивка, подобна на тази, която след векове ще изрисува Леонардо в прочутата си картина на Мона Лиза. Слизайки долу се поклонявате и на четиринадесетолъчната сребърна звезда, която отбелязва точното място на раждането на Исус. В средата на звездата има дупка, през която можете да докоснете точното място на рождението.

Икона, на която Богородица се усмихва загадъчно като Мона Лиза, е считана за чудотворна от вярващите.

Солта му е лечебна и се използва за направа на кремове и други козметични продукти

В Мъртво море няма как да потънете

Реално е езеро и се намира под морското равнище

В Мъртво море няма как да потънете дори и да не можете да плувате.

Безспорно една от най-големите атракции на Израел и на съседна Йордания е Мъртво море. Двете съседни държави си поделят територията на езерото, каквото е всъщност така нареченото „море“. За съжаление обемът му намалява през всяка изминала година.

Безспорен факт, който вероятно вече сте чували, е че във водите на Мъртво море просто няма как да потънеш, защото много високата солна концентрация прави така, че се носите по повърхността му като перце. Трябва обаче много да внимавате да не попада вода в очите ви, защото буквално може да ги изгори и да загубите зрението си или поне сериозно да възпалите очите си.

А за да си представите колко всъщност е солено ще ви кажем, че концентрацията на сол в него е 330 на сто докато в родното Черно море е около 17 на сто.

Може би за хората, които могат да плуват, усещането е още по-странно, защото в Мъртво море спокойно можете да лежите, да четете книга или вестник, но не и да се опитате да плувате. Подобна амбиция дори може да завърши с удавяне. Обръщането от корем на гръб също е цяло приключение. Но поне със сигурност ще запомните емоцията за цял живот. Друг е въпросът дали ще искате да я повторите обаче.

Затова и на повечето облагородени места край Мъртво море плащате вход и влизате в нещо като плувни комплекси със съблекални и басейни с нормална вода, както и места за калолечение. Дали ще посетите езерото от страната на Йордания или от тази на Израел е ваш избор. И в двата случая със сигурност ще е полезно за здравето ви, защото солта лекува. Или поне така твърдят.

Пейзажът около езерото е като че ли от друга планета.

Всъщност Мъртво море се намира на цели 423 метра под морското равнище. Заради високата соленост в него не вирее нищо живо освен малък брой микроорганизми, така че няма как да хапнете например риба, уловена в езерото. За хората обаче се оказва изключително полезно заради въздуха около него, който има ниско съдържание на полени и други алергени, ниското атмосферно налягане и намалената слънчева радиация. А ако искате да си вземете късче Мъртво море у дома можете да избирате измежду солни кристали от брега му, както и най-различни кремове, мазила, шампоани, маски, сапуни и сувенири.