Турция се държи по начин, който противоречи на правилата на функционирането на международната общност

Двустранното сътрудничество между България и Гърция в областта на туризма е на изключително ниво

Глобалната епидемия от COVID-19 се превърна в бич за световната икономика и според прогнозите на Международния валутен фонд (МВФ) ефектите от нея ще надхвърлят тези от Голямата икономическа депресия от края на 1920-ти и началото на 1930-те. Сред секторите, които първи понесоха най-тежкия удар от ограничителните мерки за борба с разпространението на заразата, съвсем естествено беше туристическият. Едновременно с рисковете и последствията за икономическото състояние на страните, светът постепенно започва да възприема идеята, че новото битие с коронавируса ще ни съпътства още месеци, а според някои експерти и години, заради разликите в политиките на страните по света, сред които все още има държавни лидери, подобно на президента на САЩ Доналд Тръмп или този на Бразилия Жаир Болсонаро, които официално подценяваха заплахата от COVID-19, преди страните им да се превърнат в най-големите глобални огнища на заразата. Едновременно с това Европейският съюз официално отвори границите си за гражданите на 15 държави в опит да стимулира туристическата индустрия по южния фланг на съюза, където икономиките на страни като България и Гърция са пряко зависими от чуждестранните посетители и почиващи през летния сезон. Двете страни откриха преди десет дни общата си граница, но прилагането на различните мерки, обявени от властите в Атина за влизащи пътуващи, все още са под въпрос. Рисковете за следващи вълни от заразата остават реални и несъмнено диктуват отношенията между София и Атина. Същевременно пандемията от COVID-19 създаде и нова геополитическа реалност в Източното Средиземноморие, изправяйки на нокти Гърция и редица други държави срещу постъпките на Турция в Либия и претенциите на Анкара към природните богатства в техни териториални води. С кого друг да разговаряме по всички тези въпроси, освен с извънредният и пълномощен посланик на Атина в България, Негово превъзходителство, Димитриос Хронопулос.

- Ваше превъзходителство, на първо място позволете ми, да Ви приветствам от името на читателите на вестник „Труд“ в България. Как се чувствате тук и какви са впечатленията Ви от страната и хората?
- От встъпването ми в длъжност през миналия октомври имах възможността да комуникирам с редица официални лица, а и с обикновени български граждани. Убеден съм вече, че мога да усещам начина на мислене на моите български приятели, който не се различава много от гръцкия начин на мислене.

Бих казал, че от досегашната ми служба в различни страни в чужбина (Турция, САЩ, Белгия, Румъния, Нидерландия) в България се чувствам по-близко, почти като в моята страна.
Красотата на пейзажа, вкусовете, светлината, музикалните звуци ми напомнят Гърция и поради това повтарям, че се наслаждавам на моя престой в София, въпреки че пандемията не ми позволи да пътувам в България толкова колкото бих искал.

- Нека се насоча директно към повода на разговора ни. Пандемията от коронавируса постави под огромен натиск туристическите индустрии, както в България, така и в Гърция, успяваме ли да се справим с кризата заедно? Как оценявате сътрудничеството между българските и гръцките власти?
- Сътрудничеството в областта на туризма е на изключително ниво. Преди пандемията гръцкият министър на туризма посети София (31 януари) и проведе разговори относно стратегическото сътрудничество между двете страни в туристическия сектор. Но дори и когато се появи пандемията, комуникацията между двамата министри и съответните служби не прекъсна, с цел да бъде управляван проблемът, свързан с последствията от COVID-19 върху туристическата индустрия на двете страни.

- Общата ни граница е открита за свободно пътуване от вече над седмица и потокът пътуващи започна да се нормализира, но вирусът е още тук, с редовни пикове на случаите в двете ни страни. Колко сериозна е заплахата да се наложи връщане на карантинните мерки от преди няколко седмици?
- Много правилно, вирусът е тук с нас и се налага да се научим да се справяме, намалявайки отрицателните последствия от неговото присъствие. Развитието на нещата ще покаже дали и кои мерки ще се наложи да вземем в бъдеще. Все пак, гръцкото правителство, по принцип, не е изправено пред перспективата за обща карантинна мярка при необходимост. Вместо това, се ориентира към частична карантина или на определено място, или на определен сектор в икономиката.

- Като близки съседи, приятели и съюзници няма ли да е добра идея българските и гръцките власти да обмислят създаването на обща стратегия в управлението на пътническите потоци и евентуално налагане на ограничителни мерки на локално ниво, за да не се създава натиск над туристическата индустрия със заплахата от вируса все още наоколо?
- Както споменах вече, министерствата на туризма и на двете страни общуват непрекъснато.

- Позволете ми да сменя темата. Живеем в съвсем нова геополитическа реалност в резултат на пандемията и въпреки това някои страни се опитват да експлоатират ситуацията, за да прокарват собствените си интереси, в ущърб на съседите си. Гърция е вече месеци на нокти, заради дипломатическото маневриране на Турция в Либия и опитите u да предефинира граници и достъп до природни ресурси в Източното Средиземноморие, каква е официалната позиция на гръцкото правителство?
- Гърция възприема Турция като значима съседска страна и я поставя като приоритет наравно с България, с Република Северна Македония и с Албания, страни с които също има обща сухопътна граница. С Турция Гърция има значим търговски обмен и общи стратегически интереси в туристическия сектор. Обаче специфичността на Турция, в сравнение с останалите наши съседи, се дължи на това, че на първо място Анкара се държи по начин, който не е съвместим с този на съсед. Също така се държи по начин, който не е съвместим с този на партньора. И се държи по начин, който не е съвместим с поведението на страна, която желае да се свързва стратегически, политически и икономически с Европейския сьюз, членове на който са Гърция и Кипърската Република.

- По себе си сериозни забележки...
- И накрая, Турция се държи по начин, който противоречи на правилата на функционирането на международната общност, както те регулират отношенията между нейните членове. Регулиращата рамка на отношенията между страните е на първо място международното право. Гърция регламентира своите отношения със съседите уважавайки международното право и същото изисква и от тях.

- Гърция създаде наскоро своеобразен дипломатически алианс с Италия, Кипър и Израел, страните от проекта EastMed, за газопровод от находищата в Източното Средиземноморие до Европа, за да защитават позициите и правата си в този регион, колко сериозна е сегашната ситуация и колко може да допринесе за допълнително обтягане на отношенията с Турция? Може ли да се намери приемливо за всички статукво?
- Египет, Израел, Кипърската Република, Гърция, Италия, както и други страни от Източното Средиземноморие и естествено и Турция, участват в случващото се в Източното Средиземноморие. Това обаче трябва да става с уважаване на правилата и принципите на международното право и по-специално на Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS). Страните, които споменавате, уважават правилата и тези принципи и се опитват да развият една функционална институционална рамка на сътрудничество в този регион. Всяка друга страна, която би искала да участва в това сътрудничество, е добре дошла при условие, че уважава рамките, поставени от международното право.

- Както предполагате, следващият ми въпрос е какви ще са рисковете в лош или най-лош сценарий от този конфликт за енергийната сигурност и сътрудничеството в Източното Средиземноморие и на Балканите?
- Енергийната сигурност на Европа най-общо и по-специално на Балканите би могла да се справи с проблеми не от страните, които си сътрудничат, за да бъдат в нейна полза, а от тези страни, които действат в противоречие с международното право, претендирайки за роля, която не им принадлежи.

- Смятате ли че този конфликт, заедно с всички други, противоречиви външно политически ходове на Анкара в последните години, могат да се отразят на ролята и членството на Турция в НАТО и би ли прибегнала Атина към търсене на подобни мерки?
- Съседна Турция е значим съсед със свой отпечатък върху региона и своя добавена стойност във функционирането на системата в нашия регион. Също така, Турция има своя дял във функционирането на НАТО и своята добавена стойност в отношенията на Европа с други страни от региона. Обаче, добавената стойност на една страна се отчита, когато тази страна действа в рамките на международно признати правила и принципи. Представяте ли си какъв щеше да бъде светът, ако всяка страна действаше с единствен критерий обслужването само и единствено на собствени цели?

- Несъмнено.
- Във всеки случай, Гърция уважава правилата на международното право, преговаря със своите съседи с цел разрешаването на евентуални проблеми/различия и същото иска и от другите. В никакъв случай обаче моята страна не възнамерява да отстъпи своите права, както те са залегнали в международното право.

- Благодаря Ви за отделеното време.

Нашият гост
Посланик Димитриос Хрлонопулос е роден 1957 г. в Атина, където по-късно защитава диплома по право в Атинският университет. През годините придобива следдипломни квалификации по “Основни принципи за взимане на решения” и “Стратегии на убеждаването” в школата “Джон Кенеди” към Харвардския университет, в САЩ през 2002 г. Посланик Хронопулос е офицер от запаса на гръцката армия и кариерата си на дипломат започва след отбиване на военната си служба през 1983 г. в министерството на външните работи на Гърция. Първата му мисия зад граница е между 1987 и 1991 в гръцкото посолство в Анкара, преди да оглави отдел в дирекция “Балкански държави” в Атина. Като дипломат е работил в Турция, САЩ, Белгия, Румния и Нидерландия. Представлявал е страната си в НАТО, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Международния съд на ООН в Хага. Посланик е в България от октомври 2019 г.