Дипломация в условията на пандемията от COVID-19 и какво е да уцелиш момента, за да стигнеш навреме до България за началото на мандата ти като посланик.

Какви са първите впечатления на едно младо британско семейството от страната ни и как се чувства тук. За невинаги видимите тесни взаимоотношения между два народа, разположени в диаметрално противоположни краища на континента и разбира се, за преговорите между ЕС и Великобритания за живота след Брекзит; за американските избори; за евроатлантическото бъдеще на Западните Балкани - поразходихме из темите с посланика на Великобритания у нас Роб Диксън, който три месеца след пристигането си в България, даде първото си интервю пред българска медия за читателите на в. „Труд“.

- Ваше превъзходителство, на първо място позволете ми да Ви приветствам с добре дошъл от името на читателите на в. „Труд“. Това е първият Ви посланически мандат и то в България, как се чувствате тук, Вие и семейството Ви?
- Отлично. Харесва ни много. Аз започнах да уча български език още във Великобритания преди около година. Заради ограниченията, наложени от COVID-19 пандемията, не можах да продължа с обучение тук на място, преди да поема мандата, което беше много жалко. Изключително много се радвам да бъда тук. Навсякъде ни посрещат изключително радушно. Също така пристигнах в изключително удобен момент, защото въпреки сегашните предизвикателства, между първата и втората вълна на коронавируса имахме възможността и да разгледаме част от страната. И както вече казах, навсякъде ни посрещнаха изключително радушно и в семейството вече се чувстваме като у дома.

- Как оценявате взаимоотношенията на между България и Обединеното кралство?
- Имаме много дългогодишно партньорство между Обединеното кралство и България. Имаме споделени интереси и общи ценности. От наша гледна точка това е партньорство, което има голямо значение - за нашите граждани, за общата сигурност и просперитет. И се надявам да продължим да търсим начин да засилваме двустранното си сътрудничество, чрез НАТО, чрез силните контакти на правоохранителните ни органи и като близки партньори най-общо. Смятам, че Обединеното кралство и България са взаимносвързани по начини, по които никога не са били исторически. Около 200 000 българи живеят във Великобритания, 15 000 британци живеят тук, 6000 български студенти учат в британски университети, 2500 британци учат тук - връзките помежду ни на културно и общо човешко ниво са наистина много тесни. Докато бях още вкъщи във Великобритания и учех български, можех да се запозная с българските пекарни в Южен Лондон. Имаме много силни връзки, които не винаги се виждат.

- Как понася семейството Ви ситуацията с COVID-19 във все още относително непозната страна?
- Много добре - бързо се установихме с работа и училище, така че преходът мина нормално.

- Споменахте, че сте могли да попътувате из страната между първата и втората вълна на пандемията, какво видяхте, какви са първите Ви лични впечатления от България, хората, природата?
- Направихме няколко посещения, включително официални. Първата ми визита беше в Свищов, където заедно с президента Румен Радев връчихме Международната награда на Херцога на Единбург. Посетих също така Варна и Военноморската Академия там (б. р. - „ВВМУ Никола Вапцаров“), бях на посещение и в Пловдив. В личен план със семейството миналия уикенд най-накрая успяхме да отидем и да разгледаме Рилския манастир да се разходим из планината - беше изключително красиво и много специално място. Смятам, че България е изключителна страна и със семейството ми нямаме търпение да можем да я разгледаме повече.

- Въртим се около въпроса, така че ще го задам направо - какво е мнението Ви за новата световна COVID-19 действителност, от гледната точка на дипломат, работещ в условията на глобална пандемия?
- Смятам че всички сме наясно с влошаващата се ситуация из цяла Европа. На правителствата се налага да предприемат трудни, много трудни стъпки, за да предпазят гражданите си. В Обединеното кралство също въведохме нови извънредни мерки последната седмица. Времената са много предизвикателни и е правилно правителствата да предприемат мерки, за да предпазят гражданите си и несъмнено има много трудни избори за правене. Като дипломат работещ в условията на глобалната пандемия, както казахте, предизвикателствата са не по-малко. Да стигнеш до страната, да я опознаеш, да се срещнеш с хората, сега е доста по-различно. По-голямата част от срещите си провеждам онлайн, както повечето хора тези дни. И смятам че COVID-19 ни показа, че много от начините по които извършваме бизнес и взаимодействаме в обществото, както примерно в моята професия, могат да се правят и по други начини. Пандемията също така изнесе на преден план грижата за хората и здравословното им състояние - защото ако всички работим от различни места и не се виждаме продължително, това оказва натиск върху душевното здраве. Смятам също така, че изведе на фокус и опазването на околната среда - в моята страна например, в резултат на ограничителните мерки видяхме рязък спад в замърсяването на въздуха и това се случи навсякъде по света. И всичко това повдига сериозни въпроси за това как живеем живота си. Вече познавахме предизвикателствата за околната среда и сега виждаме решение.

- Смятате ли, че в Европа се отговори адекватно на заплахата от епидемията? Китайските власти обявиха съществуването на COVID-19 на 31 декември, докато европейските страни, Великобритания включително, се задействаха едва в началото на март, когато заразата вече се разпространяваше из целия континент.

- Моята гледна точка е като на всеки обикновен гражданин. Вече видяхме две вълни от COVID-19, които се оказаха наистина предизвикателства и правителствата трябваше да вземат трудни решения, които неминуемо щяха да имат сериозен ефект върху гражданите им, обществото, функционирането на икономиките. Смятам, че бъдещата страница от историята на света за това как се отговори на пандемията, предстои да бъде написана.

- Когато Китай първо сложи под карантина близо 60 милиона души през януари, всички в Европа казахме, че това е възможно само в Китай и месец по-късно се оказа...
- Всички ние тук живеем в демократични общества, в които ценим свободата си, където икономическите ни модели са основани на взаимодействието, оттам и сериозността на предизвикателствата.

- Като споменавате икономическите взаимодействия, на дневен ред излиза темата „Брекзит“. Министър-председателят Борис Джонсън разговаря през уикенда с председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен и се договориха да ускорят постигането на споразумение за бъдещите отношения след изтичането на преходния период в края на годината. Екипът на Мишел Барние замина в понеделник за Лондон с тази цел. Същевременно британският парламент продължава да обсъжда Законопроекта за вътрешния пазар, който технически излага на риск както споразумението, което Лондон вече има с Брюксел за Брекзит, така и Мирния договор от Белфаст и „твърдата граница“ в Ирландия.

- Две неща искам да кажа в този контекст. На първо място, като посланик на Великобритания в България искам да подчертая, че отношенията ни с ЕС са от изключителна важност за нас, за нашите граждани, за нашата сигурност и просперитет. И предпочитам да се съсредоточа върху времето след преходния период и тези споделени предизвикателства - COVID-19, регионалната сигурност, климатичните изменения и икономическия растеж. И наистина очаквам с интерес как можем да засилим сътрудничеството в широк спектър от области. По въпроса за самия преход и излизането от ЕС, както знаете в момента върви напрегнат политически процес. Ние вече напуснахме Европейския съюз и наближаваме края на преходния период в края на декември и работим сериозно, за да постигнем споразумение.

- Според обявения график сделката трябваше да е постигната най-късно до края на тази седмица, за да може да премине през пленарната зала на Европейския парламент, който да я ратифицира, и да може да влезе в сила до края на годината...
- Оставащото време е много малко наистина и премиерът Джонсън и председателката Фон дер Лайен се съгласиха, че има нужда от удвояване на усилията за постигане на споразумение за бъдещите икономически отношения между Обединеното кралство и ЕС. И въпросът остава същият. Можем ли да постигнем споразумение подобно на тези, които ЕС вече има с трети страни като Канада, или ще имаме търговски отношения, подобни на които ЕС има с Австралия. Според нас не искаме нещо уникално.

- Може ли пандемията или резултатът от президентските избори в САЩ да променят нагласите в Лондон в преговорите с Брюксел и въобще за Брекзит? Британското правителство неслучайно забави тези преговори, залагайки на въпроси, които сами по себе си нямат такова съществено значение за икономическите отношения, като риболовните права, например.
- Неразрешените въпроси в преговорите са известни - говорим за икономическа равнопоставеност и риболовни права. Настроението в Лондон е, че ако искаме да постигнем споразумение, то трябва да е основано на признаването, че сме напуснали Европейския съюз, от това произтича, че то трябва да съдържа клаузи, които отразяват тази действителност. Министър-председателят заяви, че трябва да продължим да ускоряваме преговорите, за да постигнем споразумение, както сам казвате, времето което остава за това, е малко.

- „План Б“ на Лондон, ако не постигне преференциално търговско споразумение с ЕС до края на годината, беше да заложи на такова със САЩ. Премиерът Джонсън го каза, президентът Тръмп го обеща. Резултатът от американските президентски избори ще повлияе ли на стратегията?
- Не бих искал да спекулирам какви ще са последствията в САЩ от това. Това което искам да кажа е, че министър-председателят Джонсън беше много ясен що се отнася до условията в преговорите с ЕС и настина работим усилено да постигнем сделка. Ако не успеем, ще имаме отношения подобни на които има Австралия с ЕС. Иначе, когато говорим американските избори, което е политическото събитие на седмицата, премиерът изпрати поздравленията си на Джо Байдън и Камала Харис. В своята кариера съм виждал нееднократно от първа ръка колко е силно това партньорство между Обединеното кралство и САЩ. И както каза външният ни министър неотдавна, когато работят заедно, са изключителна сила за добро на света. И очакваме с интерес да работим с новата американска администрация - дали ще е по въпроса за COVID-19 или климатичните предизвикателства, с Глазгоу домакин на световната конференция за климата в края на следващата година, колективната сигурност. Имаме много работа пред нас.

- Ще ви върна тук в нашия ареал. Запознат ли сте със спора, който се води между България и Северна Македония, заради който София заплашва да възпрепятства откриването на преговори за членството на Скопие в ЕС? След Брекзит Великобритания е вече страничен наблюдател.
- Запознат съм със спора. Обединеното кралство винаги е било голям партньор на международната общност на Западните Балкани през годините. Както с ангажимента ни с мирните процеси в региона, така с този да подкрепяме изграждането на устойчив поминък, сигурност, добро управление и върховенство на закона. Това винаги са били приоритети за Обединеното кралство и ще продължат да бъдат. И дори да сме напуснали ЕВропейския съюз, ние отдаваме голямо значение на евро-атлантическото бъдеще на Западните Балкани. Както казвам на българските ни приятели тук, Обединеното кралство е пропътувало дълъг път с България и други страни, които са членове на ЕС, и ще продължим така и с другите страни, които тепърва ще станат членове. Ние сме членове на Берлинския процес, имаме министри, които участват в срещите и заседанията, които се провеждат. И отдаваме голяма важност на крайния резултат.

Нашият гост
Роб Диксън е роден през юли 1974 г. в град Бирмингам. Между 1992 и 1995 г. изучава и се дипломира като бакалавър по международни отношения и история в Университета на Уелс “Аберистуит”, където през 1999 г. защитава докторска степен по същата специалност. На следващата година започва кариерата му в министерството на външните работи на Великобритания като старши изследовател по глобални въпроси в едноименната дирекция към ведомството. Първият му мандат зад граница е като втори секретар в британската мисия към Организацията на обединените нации в Женева, където между 2003 и 2008 г. отговаря по въпросите, свързани със спазването на човешките права. След завръщането си в Лондон до 2012 г. изпълнява длъжността доверен секретар на съветници към кабинета на външния министър, преди да бъде изпратен като заместник-посланик в Тел Авив. От 2016 г. досега ръководи дирекция “Западна Африка” в британското външно министерство. Женен е и има един син.