Основателка на MeToo претърпя поражение в съда

Жената бе осъдена за клевета, адвокатът й ще обжалва

Тази есен във френския съд бе приключена двугодишната сага с обвиненията за сексуален тормоз. Журналистката Сандра Мюлер, първата жена, която въведе модата на хаштага MeToo във Франция, беше призната за виновна за клевета и бе осъдена да плати обезщетение в размер на 20 хиляди евро. Това съобщава вестник Frankfurter Allgemeine.

През октомври 2017 г. Мюлер публикува в Twitter обвинение срещу Ерик Брион, бивш изпълнителен директор на частния телевизионен канал Equidia. Нейната публикация изложи Брион като сексуален престъпник и повлия негативно на неговата кариера. Обиденият подаде иск в съда, където призна, че имайки „правото да флиртува“, е показал знак на внимание към журналистката. По-специално, на събитие в Кан, той е направил комплимент за нейния разкошен бюст и u предложил да прекарат нощта заедно. Но когато разбира, че няма да постигне взаимност, той се извинява и прекратява своите опити. Брион обвини Мюлер в клевета и поиска обезщетение и покриване на съдебните разноски в размер на 65 хиляди евро.

Съдът призна жената за виновна, но значително занижи размера на обезщетението до 20 хиляди евро. Адвокатът на Мюлер нарече решението на съдията морално остаряло и че ще обжалва.

Сандра Мюлер се смята за основателка на движението за сексуален тормоз на MeToo във Франция. Тя създава френскоезичния хаштаг balancetonporc, който може да се преведе като „докладвай за свинята си“.

„Труд“ напомня, че посланието на Сандра „Изобличи (или докладвай) за свинята си“ генерира повече от 300 000 споделяния на други жени, преживели сексуален тормоз или насилие. Вълна, подобна на кампанията „Аз също“ в Съединените щати, вдъхновена от актрисата Алиса Милано.

Във Франция обаче кампанията доби и политическо значение. Министърът по въпросите на жените Марлен Шиапа призна, че американският скандал и масираните женски кампании в социалните мрежи са я окуражили да агитира за нов закон срещу пощипването на жените на улицата и сексуалните намеци.

Превод за „Труд” Павел Павлов