На вкарания в ъгъла му остава само да напада

Има дълга редица успоредици между новата Кримска война и онази през 1853—56 г.

Това, което днес е Украйна, три столетия част по част е отвоювано от Русия и СССР

„Никъде в официалния език и на НАТO, и на ЕС няма докyмент, в който да е използвана дyмата "война", затова използвах „военна операция“, казва военният министър Стефан Янев. Прав е, все още в Украйна се касае за операция, каквито още се наричат „принуждаване към мир“. Иде реч за действия, включително и военни, за прекратяване на огъня и установяване на примирие между враждуващи страни. Тези събития може да се определят и като остра фаза на хибридна война.

В Украйна по същество се води гражданска война между властта в Киев и две източни области, обявили се за независими ДНР и ЛНР. Срещу тях от 2014 г. системно се извършват разнообразни репресии, включително и военни операции с тежки оръжия. Подписаните през 2014-а и 2015-а Мински споразумения между сепаратистките републики и Киев за  прекратяване на огъня не се изпълняват. Киев ги отхвърля.

И с всякакви средства провежда насилствена дерусификация в цялата страна. Която съществува като анти-Русия. Ръководена е, поддържана и насочвана от САЩ, Великобритания, както и други страни от НАТО като букет от възможности за „сдържане“ и натиск срещу Русия. Конфликтът силно се изостри след като Москва превзе Кримския полуостров и го присъедини към федерацията. Така започна новата Кримска война на Запада срещу Русия, продължава и сега.

Има дълга редица успоредици с Кримската война през 1853—56 г. Една е крайната цел: максимално отслабване на Русия, откъсване на територии, евентуално разпарчетосване. Ударите са били едновременно от много страни около нея, от север, юг и в Далечния изток. Имало е антируски настроения в цяла Европа, освен в Гърция. Нито един съюзник! Нападат я европейците, когато вече воюва с Турция в Кавказ. Постарал се Лондон тогава, старае се и сега.

Император Николай I напразно е разчитал на пасивността на Австрия, след като през 1848-а я спасява от унгарското въстание, но и тя се включва. Той и повечето следващи руски владетели, както и днешните управници не са усвоили особено важното за войната указание на Сун дзъ: „За победата не е достатъчно да познаваш себе си, трябва да познаваш и противника“. Да се очаква от него някакъв морал в политиката е глупост.

За държавника тя е престъпна спрямо своята страна и народ. Петър I е Велик, защото е живял на Запад и го е изучавал. Екатерина II е Велика, защото е била чиста германка. СССР се сгромоляса и разпиля благодарение на предателската глупост на „полезните идиоти“ Горбачов и Елцин. Успехите на голямата държава  налагат отлично познаване на философията на външната политика на геополитическите опоненти. Особено на историческите врагове.

В Европа всичките големи са подло коварни и помежду си. Всичките им ценности накрая се измерват само с пари. Бидейки при това дори близки роднини – франките, бритите, англите и саксите са германски племена. Войните между техни държави дълги векове са били с кратки периоди на мир. Русия, по думите на император Александър III, ги плаши със своята огромност и желаят само да я унищожат или поне разчленят.

За целта обикновено се обединяват, въпреки вечните си противоречия. През XVIII в. зад шведския крал Карл XII, през XIX-и – зад Наполеон, през ХХ-и – зад Хитлер. Русия обикновено е изненадана, побеждава с цената на огромно напрягане на силите и с тежки материални и човешки загуби. Почти винаги в мирно време я обкръжават и санкционират с оглед блокиране на икономическото ѝ развитие. Забравяйки, че на вкарания в ъгъла му остава само да удря с все сила.

Преди следващо нападение заразяват идеологически руските елити и вербуват предатели в най-горния слой на властта. Убедени в правотата си да имат себе си за свърхчовеци, а онези на изток – за недочовеци. Оттам следва и циничното настояване при всеки сблъсък да са страната на Доброто, а всички други да са Злото. При всяка възможност да обвиняват и наказват, дори да унищожават.

Държавната им философия е такава, психологията на елитите им е така изградена. Лицемерни и коварни са даже помежду си, сдружават се само срещу общ противник. Могат без угризения да действат заедно с бивш враг срещу бивш съюзник.

След Първата световна (ПСВ) Англия пречи на САЩ да получава кредити, те пък срещу злато силно подпомагат индустриализацията на СССР. След ВСВ Англия тайно му помага с технологии във вреда на Щатите.

При суецката авантюра на Лондон през 1956 г. САЩ отначало го подкрепят, скоро започват да работят в обратна посока. Случва се да нямат единна позиция спрямо съдбата на СССР и Русия. Както и сега в украинския етап на хибридната война с Русия. Оттеглянето на американците от Източна Европа е вредно за ЕС, но и за Лондон.

Британците дават на Киев пари и оръжия, строят две военноморски бази, привличат Турция и Израел за явно и тайно съучастие в антируски операции. Както през 2008 г. в Грузия, която тласнаха към военна провокация срещу Русия. В Европа и САЩ има остра липса на политици, способни да отделят мухите от пържолата, да мислят перспективно. Живеещи във виртуална реалност, залутани в случващото се наоколо.

Пред Вашингтон и колективния Запад застрашително се е изправил проблемът с късото одеало – ако си завиеш раменете, мръзнат краката и обратно. „Сдържането“ на Китай не позволява плътно блокиране на Русия и обратно. За едновременно притискане няма достатъчен ресурс, оставянето им на мира е немислимо. Западните елити са разколебани и това води до вътрешни катаклизми. Налице е хаотично мятане с хибридни залпове.

Информационно-психологическата война е в разгара си. Руският президент се очерня от години, сега усилено се демонизира в образа на опасен душевно болен. В здрав разум е, макар на мнозина с основание да не се харесват действията му. Същата схема се прилагаше спрямо Милошевич, Саддам и Кадафи. Преди тях за Сталин и Хитлер, чийто дълго сатанизиран образ редовно се прикачва към всеки нов обект за намразване. Може да са били злодеи, но не и луди.

През 1991 г. Ирак окупира Кувейт, окуражен от Запада, че няма да го нападнат в отговор. Но го удариха с операция “Пустинна буря”, бяха убити стотици хиляди иракчани. Поне от 8 години подтикват Москва да нахлуе в Украйна, последните седмици от Вашингтон и Брюксел имаше многократни заявления, че НАТО няма да помага на Киев като директно воюва с Русия. Пак ли ще се окаже завличане в капан или Москва добре си е направила сметката?

По-скоро да. Ще проличи ясно, ако бързо се справи с военната съставляваща на операцията. Гордиев възел не се развързва, а се разсича. Русия не прилага много от наличните средства като „килимни“ бомбардировки и масиран обстрел на градовете. Ликвидира военно-технически съоръжения, щади гражданите и редовите войници.

Наложените от Запада санкции са доста болезнени, но рисковете са и за налагащите ги. И на Иран бяха наложени, но се справя някак, не рухна. Русия има опит за справяне във враждебно обкръжение. Преди 90 г. в подобни условия са построени близо 10 хиляди индустриални предприятия. Към 1950 вече е световна свърхсила. Сега има и шанс да разкара неолибералите от управленските си елити.

Това, което днес е Украйна, три столетия част по част е отвоювано от Русия и СССР. По подобен начин ще прибира своето.  Тази от лявата страна на Днепър първа ще е под контрол, вероятно и Одеската област с Николаев и Херсон. Москва може да не отстъпи и частта откъм десния бряг. В схемата с три световни центъра да му мисли Европа.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи