Българската икономика в началото на 2022 г.

Инфлацията продължава да расте заради повишаване на пенсии и заплати, както и увеличаване на кредитната активност на банките

Доходите не могат да догонят увеличението на цените

Националният статистически институт обяви данните от експресната оценка за брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на 2022 г. Това е повод за кратък преглед на текущата ситуация в българската икономика.

Началото на такава оценка задължително се отнася до едно от най-въздействащите явления към момента. Това е повишаването на потребителските цени и на цените на някои финансови и реални активи. Тук ще обърна внимание на първия аспект, който представлява проблем както за домакинствата от гледна точка на повишаващите се потребителски разходи и намаляващата покупателна способност на доходите, така и за бизнеса, тъй като затруднява планирането и действа възпиращо върху без това потиснатата инвестиционна активност.

Към март 2022 г. темпът на инфлация на годишна база според индекса на потребителските цени е 12,4%, но през април се повишава до 14,4%. Така се запазва тенденцията, стартирала през февруари 2021 г., темпът на инфлация да се ускорява. В предишни статии вече съм коментирал, че не само цените на енергийните ресурси и твърде експанзивната парична политика на големите централни банки наред с войната (външно зададени за България), но и вътрешни фактори като повишаването на заплатите в бюджетния сектор и на пенсиите, както и увеличаването на кредитната активност на банките допринасят за повишаването на цените в страната.

Производство и съвкупно търсене

Брутният вътрешен продукт през първото тримесечие на 2022 г. според сезонно изгладените данни на Националния статистически институт нараства с 4,5% на годишна база, докато на тримесечна база темпът на реален растеж е 1%. В Европейския съюз годишният растеж е 5,2%, докато тримесечният е 0,4% в реално изражение.

Така България се нарежда на едно от последните места по темп на икономически растеж през първото тримесечие на 2022 г. Според наличните данни за 20 икономики от Европейския съюз Германия, Литва, Словакия и Швеция са с по-нисък растеж на годишна база, докато останалите 15 икономики изпреварват България.

Според развитието спрямо последното тримесечие на 2019 г. преди настъпването на здравната кризата ситуацията е по-благоприятна. Тук България се представя по-добре от средното за ЕС, като през първото тримесечие на 2022 г. вече надвишава базовата стойност с 2,2%, докато при ЕС този процент е 1,1%. България изостава след 12 икономики от ЕС според този показател. Лидери са Ирландия, Полша и Словения. Според наличните данни и ЕС и евро зоната вече надвишават нивото на реалния БВП към последното тримесечие на 2019 г. Поради това наличието на огромни фискални стимули за отделните икономики при ускоряваща се инфлация е нелогично.

Същевременно при наличните данни прави впечатление несъстоятелността, която се отнася до данните за сектора на услугите. Според тях се получава, че дефлаторът на цените на услугите през първото тримесечие на 2022 г. е едва 1,3% спрямо съответния период на 2021 г. Същевременно според индекса на потребителските цени инфлацията при услугите през този период е 6,3%. Тоест отново както при предходни данни е възможно разпределението на номиналния растеж между реален растеж и дефлатор да подценява инфлацията. (По този начин темпът на реален икономически растеж се получава по-висок).

Според наличните данни промишленото производство се увеличава в реално изражение със 17,3% на годишна база през първото тримесечие. Водеща е енергетиката, където производството и разпределението на електрическа и топлоенергия се увеличава с 36,3% на годишна база. Високите международни цени на електроенергията стимулират производството в страната, като висок дял от него всъщност се изнася и има съществен принос за повишаване на износа в стойностно изражение.

Непосредствено свързан с това е добивът на въглища, който на годишна база се увеличава със 104,2%, като по този начин се отбелязва рекорд от дейността на Мини Марица Изток. 

Преработващата промишленост също отбелязва значителен растеж – 12,9% на годишна база. В някои отрасли обаче се наблюдава и спад на продукцията – производството на лекарства (заради нормализирането на здравната ситуация), производството на метални изделия, производството на автомобили. При последните негативно влияние оказват повишените цени на суровините и енергийните продукти и затрудненията при доставките. През следващите месеци такова негативно развитие може да се очаква при все повече икономически дейности. Също така трябва да се отчете спецификата на самия показател – той не дава информация дали произведените количества действително са реализирани на пазарите. Възможно е производството да надвишава потреблението и фирмите от някои дейности да натрупват запаси от готова продукция. Това би било сигнал за намаляване на производството.

От друга страна някои сезонни фактори и военните действия в Украйна могат временно да повишат силно продукцията в някои дейности (напитки, земеделски продукти, дървен материал и оръжия и стоки с двойна употреба).

От страна на търсенето също са налице интересни развития. Основен двигател на растежа представлява вътрешното търсене, като потреблението на домакинствата се повишава с по-висок от средния за БВП темп. Тук трябва да се отчете и приносът на украинските бежанци към потреблението, макар че той е по-силен през април и май. Налице е обаче забавяне на реалния растеж спрямо предходното тримесечие, причината за което трябва да се търси в ускоряващата се инфлация.

Покачващите се цени могат да имат различно въздействие върху поведението на потребителите. От една страна те могат да ограничат покупките на някои стоки и услуги като ги заменят с такива с по-ниски цени (по-ниско качество) или да намалят количествата, за да запазят общия си бюджет непроменен. От друга страна за трайни продукти, чиито цени се очаква да продължат бързо да нарастват, е по-добре да се купят в настоящия момент преди поскъпването.

При инвестициите на пръв поглед се регистрира растеж на годишна база, което е подобряване на ситуацията спрямо предходното тримесечие. Само че именно непредвидените инвестиции в запаси допринасят за положителния темп, докато брутообразуването на основен капитал, което всъщност показва промяната в производствения капацитет, се понижава в реално изражение. Тоест при този показател не само че не е налице възстановяване, но негативната тенденция се задълбочава през 2022 г.

Това се случва въпреки отчетения от Българската народна банка растеж на преките чуждестранни инвестиции през първото тримесечие на 2022 г. Според предварителните данни те достигат 1,06 млрд. евро, като се повишават с над 800 млн. евро спрямо съответното тримесечие на предходната година. Основен принос за това има т.нар. реинвестирана печалба, като съществен принос за това вероятно имат резултатите на въглищните централи от Маришкия басейн, които са собственост на чуждестранни компании.

Приносът на външния сектор за растежа на БВП е отрицателен. Темпът на растеж на вноса в реално изражение леко превишава този на износа и в резултат от това отрицателното салдо се разширява както в абсолютен размер, така и спрямо БВП. В номинално изражение износът на стоки и услуги достига рекорден за тримесечието размер, като се повишава с 36,3% на годишна база. Ресурсно зависимата българска икономика обаче изисква  повишаването на износа да се съчетава и с по-висок внос. Така растежът на вноса е 41,5%. В резултат от това положителното салдо през 2021 г. се понижава и през настоящата година вече е отрицателно.

Според данните от външния сектор дефлаторите и при износа, и при вноса на услуги са значително по-високи отколкото получения при добавената стойност за сектора на услугите.

Пазар на труда

Според предварителните сезонно неизгладени данни реалният растеж на БВП на годишна база е 5,6%. Той е движен от индустрията, където брутната добавена стойност се повишава с 11,9%, следвана от услугите (2,4%), докато в селското стопанство се регистрира спад от 2,6%. Приносът за тези стойности е на възстановяването на пазара на труда, където заетостта се увеличава с 1,3% на годишна база. Според данните от проучването на работната сила броят на заетите лица през първото тримесечие на 2022 г. достига почти 3,07 млн. Най-голям работодател са услугите (1,98 млн. места), следвани от индустрията (0,9 млн.) и селското стопанство (почти 0,2 млн.). Динамиката показва, че заетите лица в услугите са се повишили с 94,9 хил., при селското стопанство заетостта се запазва почти непроменена, докато в индустрията спада с 55,5 хил. Това означава, че според неизгладените данни БДС на едно заето лице (условно казано производителността на труда) се повишава значително в индустрията с 18,8%, докато в селското стопанство и в услугите спада съответно с 2,7% и 2,5% през първото тримесечие на 2022 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година. При положение че секторът на услугите все още осигурява над 2/3 от добавената стойност в икономиката, подобно развитие не може да се определи като позитивно.

През първото тримесечие на 2022 г. растежът на работните заплати вече изостава от този на равнището на цените (съответно 9% срещу 10,5%). Това означава, че покупателната способност на средната работна заплата вече спада. Това развитие се случва при относително нисък коефициент на безработица от 4,9%, който регистрира спад спрямо аналогичния период на 2021 г. Растежът на заплатите се задържа поради политиката на по-големите фирми с международно участие, които извършиха традиционното увеличение на заплатите, без да отчитат очакваната значително по-висока инфлация спрямо предходните години. Освен това се очаква актуализацията на държавния бюджет, която да предвиди индексиране на заплатите в бюджетния сектор според нарасналата инфлация.

Цялостната картина безспорно се влияе негативно от войната в Украйна, но най-важна е вътрешната политика. В среда на висока и покачваща се инфлация, очаквания за сериозен скок на цените на тока и отоплението, несигурност на доставките и ограничена инвестиционна активност нито краткосрочните, нито дългосрочните перспективи пред икономиката са оптимистични.