Ресторантьорите се отказаха от заявеното си намерение да отворят на 1 февруари заведенията в знак на протест. Отказаха се вчера по обедно време, след като цяла сутрин и цяла седмица преди нея заливаха с гневните си въпроси всички медии. Защо - питаха те - от 1 февруари ресторантите извън хотелите остават единственият затворен сектор в държавата? Защо няма медицинско обяснение за тази мярка срещу COVID-19, която ги лишава от препитание? Защо ресторантите в хотелите да са безопасни, а тези извън тях да не са? Защо е безопасно струпването на хора по суперите и ски пистите, а яденето и пиенето на маса с 4 души е застрашително? 

Въпросите висят без отговори и до момента. Какво тогава се случи в неделя, та отклони ресторантьорите от старта на гражданското им неподчинение? Да не би да намериха медицинското обяснение? Не. Да не би да ги заплашиха с арести? Не, не. Просто се сетиха, че отворят ли протестно, ще „носят наказателна отговорност за нарушаване на мерките“ и още нещо (което не споменават в официалното си съобщение) - че ще ги налазят проверки от РЗИ, НАП, ХЕИ... А пък те искат помощ 60/40, ама не щат да си изсветлят бизнеса и да назначават на трудови договори хората, за които ги е грижа.

Както е да е... Добре им дойде акъл навреме. Защо да нарушават явно забраните, като могат да ги нарушават тайно, без да патят? Защо да рискуват да дразнят властите, като могат преспокойно да ги мамят, както и те мамят тях? Нима опитът не им показва, че за всяка работа у нас или няма правила, или има, но не важат за всички еднакво? Нима не знаят, че всяко изключение от реда става правило? Нима не са наясно, че когато с фалшиви хотелски регистрации напълниш ресторанта, полицаите и здравните инспектори не те забелязват, и обратното - не хитруваш ли, като оси ще те налетят - че и те гонят с глобите план, и те по телевизиите трябва да се похвалят... Наясно са. Така е в държавата на пиарите. (Бел. авт.: А това, че „живеем в държава на пиарите“, не някой собственик на ресторант, а министърът Е. Димитров в парламента го каза.)