Красива риба с вкусно месо

Кълве рязко и енергично

Необходима е абсолютна тишина

Речният кефал е красива риба. Гърбът му е тъмнозелен, почти черен. Отстрани е сребристожълт. Гръдните му плавници са оранжеви, аналният и коремният - червени, а опашният - черен. Люспите са едри, по краищата си имат едър кант. Главата му е голяма, а тялото почти цилиндрично.

Заради различните начини на ловене, свързани със силни емоции, и заради вкусното му месо той е любим риболовен обект. Кълве рязко, енергично, затова въдичарят трябва да бъде винаги нащрек. Необходими са много добра маскировка и абсолютна тишина, защото речният кефал е страхлива и предпазлива риба. Тя е лакома и всеядна, а през пролетта обича да похапва майски бръмбари. Особено интересен е ловът й с малки блесни. Опитните риболовци казват, че когато по водата има леки вълнички, уловът й е по-успешен. Когато водната повърхност е гладка, кефалът се ориентира добре и избягва опасностите.

Речният кефал предпочита малките и средно големите реки с бързо течение, чистата и прохладна вода. Той се среща в езера и язовири с чисто дъно и там, където има течения. Любимите му места са наносните плитчини. Там той се появява от време на време, а след това се укрива зад някой валчест камък или в някоя дънна вдлъбнатина. Речният кефал предпочита плътно дъно - каменисто, пясъчно, глинесто. Случайно може да се срещне във водоеми със стояща вода и тинесто дъно. Много рядко може да се види и сред растителност. Често стои под надвесени над водата дървета и храсти. Денем едрите екземпляри бягат по-далече от шума и опасностите. Малките риби се движат на стада, а големите - на двойки или поединично.

През лятото речният кефал се държи на повърхността, защото тук има повече храна. Но ако времето е облачно, слиза близо до дъното. Трябва да се запомни, че през този сезон той е много ловък. А наесен, когато насекомите стават все по-малко, едрите речни кефали се хранят с риби, червеи и се отправят към дълбоки места.

Из птичето царство

Храната на горските бекаси се състои от дъждовни червеи, насекоми и различни дребни безгръбначни животни, обитаващи почвата и горската постеля. При търсене на храна птиците „сондират” почвата с добре приспособените си за тази цел дълги човки, които имат чувствителни нервни краища.

През пролетта пръв до гнездото долита мъжкият щъркел. Ако то е заето, започва ожесточено сражение. Най-често побеждава стопанинът, тъй като пришелецът обикновено е по-млад и по-слаб.

Императорските пингвини снасят по едно единствено яйце и отглеждат малките си в Антарктида, а зимуват на няколко стотици километра на север, сред плаващите ледове.

„Домоседите” сред птиците се броят на пръсти. В северните и умерените географски ширини само домашното врабче е истински домосед. Целият си живот, и зиме, и лете то прекарва близо около къщата, под чийто покрив се е излюпило.

Птиците не летят непрекъснато през целия ден и през цялата нощ. Обикновено прекарват във въздуха по 6 до 8 часа на денонощие, а през останалото време почиват и се хранят. Средно за едно денонощие птиците прелитат около 300 - 400 километра.

За построяване на гнездото си розовобузестите папагали неразделни пренасят материала /разчоплени с човката клончета/ с опашките си. Гнездо строи винаги женската.

Кинология

За кучешката дресировка

Обучаването на кучето за лов не бива да се представя като някаква тайна или магия. Това е продължителен и труден процес, при който човек се учи от практическия опит и прилага наученото по съответния начин спрямо своето куче. Естествено, необходимо е и познаването на подходящата литература, за да се изучат системите на дресиране. А те представляват важни опорни точки, които чрез подходящ избор, взаимно допълване и индивидуален подход могат да доведат кучето до най-висока степен на дресиране.

Много хора смятат, че дресирането не е нужно и че е по-добре младото куче да се обучава само в лова, т.е. да се развива от само себе си. Фактически има и такива случаи - животни, които никога не са дресирани, се справят успешно на ловния терен. Но това е изключително инцидентно и често води до някои смехотворни сцени - и за кучетата, и за стопаните им. На тези животни не е присъщо да вършат всичко, което изискваме от тях. А би било обратното, тогава възпитанието и дресировката биха били съвсем излишни. Много усилия и труд са необходими, за да се подчини кучето на нашата воля и да стане годно за лов.

Слухът на бозайниците

Слуховият орган на повечето сухоземни бозайници се състои от външно ухо - ушна мида и слухов канал, средно ухо или, както се нарича, тъпанчена кухина, вътрешно ухо наречено „охлюв”. Никой не знае точно от какво разстояние чуват различните бозайници. Слухът е особено важен за животните, които търсят храната си нощем, защото очите са несигурен помощник в тъмнината. Лисиците имат много добър слух, а още по-добър - нощните хищници на пустините/ пустинната дива котка, лисицата фенек/. Те отдалече откриват шумоленето на промъкващата се в сухата трева мишка или на пълзящия по пясъка бръмбар. Пустинните гризачи пък трябва навреме да чуят и приближаването на врага...

Сърните и дивите свине много бързо реагират на всеки звук - достатъчно е да изпука съчка под краката и те наострят уши и хукват да бягат. Много добър слух имат маймуните и особено полумаймуните. Онези от тях, които ловят през нощта насекоми /като полумаймуните лори и дългопетестият маки/,  се ориентират в тъмното главно чрез слуха си.

Домашната котка чува по-добре от нас високите звуци, например цвърченето на мишка в мазето, но не обръща никакво внимание на силния вик, който се чува от 200 метра. Сляпото куче и къртицата, които живеят под земята, не се интересуват от високите звуци, но идеално долавят колебанията на почвата. Това е обяснимо, защото червеите и ларвите не издават никакви звуци и подземните животни ги откриват по вибрациите в почвата и по миризмата.