Със 165 гласа "за", 71 "против" и един "въздържал се" Народното събрание прие на последното трето четене промените в конституцията.

Народните представители гласуваха поименно със ставане от място по азбучен ред.

Преди това зам.-председателят на парламента и депутат от "Продължаваме промяната-Демократична България" Никола Минчев изчете проекта на промени за трето гласуване. Измененията в основния закон бяха гласувани вчера на второ четене в пленарната зала.

Измененията предвиждат съдебна реформа и ограничаване на правомощията на президента при избора на служебно правителство. 

За народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната.

Депутатите приеха промени, които позволяват и на министри да имат двойно гражданство, като за министрите обаче няма изискване за уседналост, както се предвижда за депутатите.

Бе приет изричен текст, че президентът не може да бъде с двойно гражданство.

Висшият съдебен съвет (ВСС) ще бъде разделен на два отделни съвета - прокурорски и съдийски съвет. Висшият съдебен съвет ще се състои от 15 членове и ще включва председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), осем членове, избирани пряко от съдиите, и петима от Народното събрание. Висшият прокурорски съвет ще се състои от 10 членове, в това число главният прокурор и шефът на ВКС, двама, избирани пряко от прокурорите, един - от следователите и петима - от парламента. Мандатите и на двата съвета ще са от по 4 години. 

Народното събрание да не се разпуска, когато предстоят избори и страната се управлява от служебно правителство, реши мнозинството. Избори за нов парламент ще се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. Едва когато новите депутати положат клетвата, ще се смята, че са прекратени пълномощията на предишното НС. Така се въвежда непрекъсваемост на законодателната власт.

Президентът ще има по-малко опции за служебен премиер. Според поправката след консултации с парламентарните групи президентът може да назначи служебен премиер, избирайки между председателя на НС, управителя или подуправителя на БНБ, председателя или зам.-председателя на Сметната палата, омбудсмана или негов заместник.

Ако всички от изброените откажат да заемат тази длъжност и държавният глава не може да назначи служебен кабинет, такъв ще бъде избиран от Народното събрание.