Три дни. Точно толкова трябва на една новина да умре. Няма значение дали умират хора или не, новината умира, защото такъв е човешкият инстинкт - забравяш лошото, защото и без това си имаш свои проблеми.
Войната в Нагорни Карабах, която се води за едни чукари, пропити повече с гордост и инат, отколкото със смисъл, е много важна и като изводи за българите. Най-важният, може би единственият извод е, че ако започне етнически конфликт, пролее ли се кръв, това може да продължи със столетия. Особено ако става дума за земи, които, както казах са пропити с гордост и инат, каквито са и Балканите.

Разбира се, пропагандата си върви. Кой е дявол или не - не е наша работа да коментираме. Гадното е, че умират хора - млади момчета и момичета на фронта и случайни добри хора сред неуниформените. Неуниформените също са войници, защото това е етнически конфликт, с целия мащаб на омразата, която е възможна. А омразата е възможна, защото това са близки народи, които са живели хилядолетия заедно. Имам и доказателство - в Кавказ всички ядат шашлици и пият вино, носят калпаци (каквито и да са) и имат ножове.
Какво се вижда на картата днес. Въпреки мирните договорки, силите на Азербайджан напредват ден след ден и превземат село след село в Нагорни Карабах. Армения се задоволява със спорадични обстрели по втория по големина град на страната - Гянджа.

Въпреки ковчезите, които пристигат всеки ден в Азербайджан, страната е горда, че освобождава своите законни територии. Кой би живял в тях? Но ги освобождават. Арменците, които от векове доминират по тези чукари, знаят, че ако отстъпят ще бъдат избити - нали това е смисълът на етническите конфликти - убийството на другия.

Мир няма да има, защото има, пак ще кажа, много история. Какъв е смисълът момче от Ливърпул да умре за безплодни острови като Фолклендските? Какъв е смисълът дете от Баку или Ереван да умре за Карабах? Политика, история, омраза.

Ако се върнем пак на картата, азербайджанците (не харесват да ги наричат азери, защото имало и други етноси в страната) напредват така, както напредва и зимата. В Кавказ зимата е свирепа. Свирепа, както и финансовата стойност на една война. Всичко, което са закупили, получили, свършва. Войната е скъпо занимание и пълномащабна война е възможна да стигне до победа, само ако става дума за отечествена война. За азербайджанците тя е такава. За арменците тя е такава.

Какво следва? Още сто години война, заради инат и гордост. Раните няма да зарастат в следващите 50 години. През това време ще има достатъчно много хора, които да искат да ги отварят отново и отново и това ще продължава вечно.

Зимата ще доведе до партизанска война. Патриоти от едната и другата страна ще стрелят, ще се промъкват и ще правят диверсии в името на националната кауза. И никой няма да си зададе въпроса защо Азербайджан и Армения са две от малкото държави в света, чийто народи живеят извън родините им.
Виждал съм много пъти как азери и арменци са в един ресторант и празнуват заедно Нова година, други празници. Бил съм в смесени села в Грузия, където живеят и тези, и онези. Проблемът на етническите войни е само и единствено национализъм - гадна политика, която води до несвършваща омраза. Чета бюлетините и от двете страни - момчета на 18-20 години. Защо?

Ние трябва да си вадим поуката. Щастливи сме, че у нас никога не започна това, което стана в СССР и Югославия. Благословени сме и дано си вземем поука.