Смята се, че е от времето на Симеон Велики и е бил на войници роднини

Оловната плочка предпазвала от беди и зло

Надпис върху 1100-годишен нагръдник, открит сред руините на крепост в България, може да съдържа един от най-ранните известни примери на текст на кирилица, твърдят изследователи.

„Текстът е изписан върху оловна плочка, която се носи на гърдите, за да предпазва този, който го носи от беда и зло“, казва Ивайло Кънев, археолог от Националния музей на България и ръководител на разкопките на крепост, която се намира на границата между България и Гърция.

Надписът се отнася до двама души на име Павел и Димитър, казва Кънев.

„Не се знае кои са Павел и Димитър, но най-вероятно Димитър е участвал в гарнизона, заселил се е в крепостта и е бил роднина на Павел“, допълва той.

Надписът е от времето на цар Симеон I (известен още като Симеон Велики), управлявал Българското царство между 893 и 927 г., казва Кънев. През това време царят разширява империята си, започвайки военни кампании срещу Византийската империя.

Писмената система кирилица, която се използва от различни народи в Евразия, е разработена през Средновековието.
Въз основа на начина на изписване на буквите и местоположението на надписа в крепостта, „този текст вероятно е попаднал в крепостта в периода между 916 и 927 г. и е донесен от български военен гарнизон“, казва Кънев.

Преди това откритие най-ранните оцелели текстове на кирилица датират от 921 г. Това означава, че новооткритият надпис е един от най-старите текстове на кирилица, намирани някога, казва археологът.

Кънев планира в бъдеще да публикува подробно описание на надписа и крепостта.

„Това е много интересна находка и заслужено предизвиква интерес“, казва за Live Science Явор Милтенов, изследовател в Института за български език на БАН, който не участва в разкопките, като допълва, че „ще трябва да видим пълната публикация след проучването на надписа и контекста, в който е намерен, преди да можем да сме сигурни в неговата дата.“

(От nationalgeographic.bg)