Повече от 100 почитатели на родната и преводна поезия изпълниха културен клуб „Тракия“ в София вечерта на 28 март 2022 г., за да чуят рецитала на Надя Попова – тя е не само сред знаковите имена на българската поезия, но и сред най-активните и компетентни преводачи от и на руски език вече повече от 50 години.

Събитието се водеше от Иван Гранитски, а поводът беше отпечатването на двутомника на поетесата: „Послепис за зрящи“ (поезия, есета, портрети, литературна критика) и „Нетленна светлина“ (преводи от руски поети), изд. „Захарий Стоянов“, 2021.

В експозето си Иван Гранитски очерта творческия профил на Надя Попова, която е и главен редактор на официалното издание на Съюза на българските писатели „Словото днес“: „Ние днес говорим за личността й в няколко ипостаси: като поетеса, преводачка и литературен критик. Тя е от фалангата на знаковите наши поетеси – от Дора Габе и Елисавета Багряна през Блага Димитрова, Станка Пенчева, Лиляна Стефанова до Валентина Радинска. Тя е сред тези, които следват пътя на Ана Ахматова и Марина Цветаева, бидейки поет на антиномиите: мрак и светлина, добро и лошо. Нейните послания изглеждат мрачни, но те са верни на социалната фактура, защото не отразяват огледално социалните процеси, а показват в духовен план трансформацията на обществено съзнание и драмите на индивидуалното съзнание. Още от първите си стихосбирки Надя Попова предава духа на времето – с всички колебания и съмнения, възторзи и горчилки, възходи и падения. Затова тази поезия е за сериозните ценители. Като преводач тя дава един изключителен прочит на съвременните руски поети, сред които са: Владислав Ходасевич, Николай Гумильов, Марина Цветаева, Олег Шестински, Евгений Евтушенко и др. Надя Попова доказва, че добрият преводач е съавтор – предава духа на автора, без да  наруши буквата на самия текст. Тук ще прочетете и нейни есета и портрети, в които виждаме поетически и психографски портрет на дадения автор.

Преди авторския рецитал на Надя Попова за нея споделиха впечатления Иван Есенски, Бойко Ламбовски и Петър Велчев.

„Тези два тома са един достойно извървян път. Нейното преводаческо дело обхваща огромна езикова палитра. Тя постига единение между душата на поетическия текст и адекватното българско звучене. С еднаква лекота тя дава български живот на различни поетически школи в Русия“ – отбеляза Иван Есенски.

„Надя Попова е литературен работник в истинския смисъл на думата – с главно Л и главно Р. Тя е почтена към своите и чуждите думи. В нейните текстове няма да намерите грубост, неточност, опошляване“ – заключи Бойко Ламбовски.

В края на вечерта Иван Гранитски прочете стихотворението на Любомир Левчев „Друг праг“, посветено на Надя Попова – из последната книга на Левчев „Носачи на мълнии“.