Защо е толкова крехка/податлива душицата на българския интелектуалец - защо се блазни и отстъпва пред властогонството?

Наскоро и акад. Денков, кандидатът за премиер на кирчовци, заговори за корупция. Беше някак неприлично - след като тъкмо те оставиха след себе си безподобни примери за корумпираност.

Ако не друго, академикът би трябвало да е чувал поговорката „В къщата на обесения не се говори за въже“. Но той наивно се заигра с въжето и пет пари не даваше, какъв е ефектът от това негово упражнение - най-вече лично за него. Ако един признат учен си позволява подобна волност, тогава какво да очакваме от останалите обитатели на къщата - обесените/обесниците от Партията на Лъжата. Толкова са нахални, докато ръсят лъжи, че за по-малко от година омерзиха дори Кръстника си - президента Радев, и той се принуди да изчегърта на челата им надписа „Шарлатани“.

Такова нещо не се беше случвало досега през всичките години на Разпътния Преход. А уж те самите щяха да изчегъртват, да прочистват оборите. Помните, как в „Гадни копилета“ Брад Пит издълба пречупения кръст на челото на нацисткия злодей Ханс Ланда - „Ловецът на евреи“, героят на невероятния Кристоф Валц.

Няма ли да дочакаме президент, който да извършва подобни ритуали в Гербовата зала на президентството, вместо да раздава ордени, те пък дървени - напълно подходящ материал за онова куцо и сакато, което се извървя през залата.

Денков обаче не вижда дивата корупция, натресена от изчегъртаните - по-скоро - не иска да я види. Това би било невероятно в една нормална държава, но тук е правило: известен учен да подкляква пред корумпираността, включително да преглъща и корумпирането на нравите - с личния принос, направо исторически, на ПростоКирчо заради отвратителната измама около гражданството му. Денков очевидно се примирява с това - и то в момент, когато покровителите му са мощно разобличавани заради безсрамната далавера с Джемкорп и газовите им сделки.

Специално за тия сделки Народът, в други, по-примитивни, но и по-естествени времена, щеше да съчини песента „Затъкнали са, майно льо, с рубли устите им русофобски, русофобски, майно льо, най-вече измекярски“. Песен за тъпанарите безподобни, които омърсиха и русофобията - имам предвид идейната, промислената, изстраданата - по-скоро би трябвало да я наричаме „Кремлофобия“.

Защо е толкова крехка/податлива душицата на българския интелектуалец - защо се блазни и отстъпва пред властогонството? Винаги е било така - от „кръволока“ проф. Цанков и археолога Богдан Филов - та чак до тоталитарната ера, в която известни учени, много даровити при това, също се поблазниха от Властта, по-скоро не издържаха на ухажванията ѝ - но поне не окървавиха ръцете си. Напротив, открехваха, колкото е възможно, Вратата към Истината.

Така се появиха „Дневникът“ на Богдан Филов, „Строителите“ на Симеон Радев... - и пр., и пр.

И какво стана накрая - дойдоха и се настаниха във Властта формени идиоти, направо нещавени/вонливи цървули - и, отгоре на всичко, успяха да се харесат и на един достолепен академик. Това е толкова неприлично, че нормалният разум не може да го проумее.

На какво се е надявал Денков - някой се изплюва върху самата Конституция, а той ще го облагороди с някаква шашма на Лисенко - съветски агробиолог, също и известен измамник. Или че, с някои тайни мурафети на физикохимията - в която има световно признание, ще направи тия типове по-малки шарлатани, ще ги свие в някакви поносими рамки? Че това би било невъзможно постижение дори за Божията лаборатория.

Лорънс Дж. Питър никога нямаше да формулира своя „Принцип“, ако беше срещнал някъде кирчовци - направо щеше да захвърли теорията си. „В една йерархия всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност“. Тя щеше да му се види като ученически драсканици, непосилни да обхванат, и в това отношение, мащаба на нашите Лъжци - Царете на Баламосването.
Костов започна Голямото Баламосване. Отиваше му, понеже самият той, поне в началото, си беше един баламурник - как си представяте, двайсетина дни след 10 ноември 1989-а, когато всичко ври - но никога няма да кипне истински - някой да помъкне до редакцията на комунистическия официоз „Работническо дело“ рецепта/статия за оцеляването/оздравяването на социализма?!

Този някой е Костов.

Затова презирам късните демократи - маята им е такава - приспособленска, тарикатска, от Костов е вложена. От него тръгна привикването с Лъжите - с Новите, които не бяха по-щадящи от ония на „комунягите“. Те пък накрая бяха смъртно уморени и лъжеха по инерция - и сами не си вярваха.

Новите Фалшивци бяха уж по-изобретателни, но и те набързо се скапаха. А Народът се озова в кьор-сокак.

Така. Може би е редно да свършим някак оптимистично. Не ви ли се струва, че Народът окончателно се сви в себе си - и вече се примирява с всичко, което му поднесат? Привикване към Лъжите и Лъжльовците - сетне Примиряване.

И какво следва? Няма и песни за майно льо, които да ни кажат. Не ви ли се счува едно страховито „Майната ви на всички!“