Най-богатата колекция: Столичанин съхранява над 250 000 страници с готварски рецепти

Огромната колекция на Марин Лесев има нужда от място, където да е достъпна за всички почитатели на родната кухня.

Мечтата на Марин Лесев е да ги покаже в музей, за да знаят българите какви гозби са хапвали дедите ни

Бабини тефтери, книги от преди повече от век, вестници и списания, свързани с родната кухня, си търсят дом

Помните ли онези стари, поокъсани, дебели тефтери, в които нашите баби и майки записват рецепти за любимите си сладкиши и гозби от приятелки, съседки и роднини. Такива тефтери има почти във всяко домакинство, които надживяват времето си. Има обаче една българска къща, в която се съхраняват над 250 000 страници с кулинарни рецепти, което ще рече над 7000 български печатни издания. Това е домът на Марин Лесев, който притежава най-богатата и колоритна колекция от готварски книги, списания и вестници.

Марин е габровец, но през 94-та идва в столицата да учи в спортната академия. За да се издържа му се налага да работи. Още от дете, готварството му е голяма страст и затова се насочва към ресторантите и в продължение на близо 20 години работи като управител на елитни столични заведения. Естеството на служебните му ангажименти налага често да се консултира с готварските книги. Така само за година-две се сдобива с над 50, изцяло български.

Колекционерската му страст разпалва готварска книга от 1912 година, а нещото, което го грабва е думата на първата є страница - “Готварница”. “Това е била стаята, в която са живеели и са готвели. Целият живот на семейството е минавал в нея. Тя е била сърцето на дома”, разказва Марин. Тук на пожълтелите от времето страници, са записани рецепти за истински деликатеси - печен гръб от сърна, свинско варено в оцет, пълнено бозайниче прасе, сьомга под капак, лаврак със зеленчуци и много други. “По онова време дивечът е бил страшно на мода. Хапвали са дори супа от костенурка. Има дори ястия с половин килограм хайвер в рецепта. Мит е, че българите в началото на 19-ти век са били прости и сиромашки. Напротив, те са били много отворени към света и са ползвали всичко ново и непознато. Не всичко е било кал и мръсотия. В селата са били по-бедни, но дори и там се е готвело превъзходно”, разказва Марин. По думите му, българите в ония години са били много напредничави по отношение на храненето. Доказва го с поредната стара книга от 1929 г., със заглавие “Соята - храната на бъдещето”.

Покрай колекционерската си страст, Марин си е създал познанства с различни антиквари, които винаги когато изскочи нещо интересно му се обаждат. Така успява да се сдобие с рецепта, която е била в къщата на ботевия четник Сава Пенев. “В книга от 1750 г., антиквари намерили пъхнато листче с рецепта за “бухта от мая” и “мраморна торта” и веднага ми звъннаха. Купих я естествено”, хвали се колекционерът. Някои от книгите имат лично посвещение от техните автори към купувачът и за Марин те са особено ценни, защото съдържат автентичен автограф.

В колекцията си Лесев има тетрадки с изрязани рецепти от вестници и списания, описващи подробно всички стъпки за приготвянето на ястието. “Много от тях не са се променили и до днес”, допълва Марин. Почти във всяка купена от него книга има рецепта написана на ръка на хвърчащо листче, но той я е опаковал и съхранил в кутия. Често пъти книгите, които купува са почти в насипно състояние и се налага да ги лепи внимателно страница по страница, след това ги подвързва книговезец и се опаковат в пликове, за да се съхранят за поколенията. Други пък са толкова нови, че страниците им не са разрязани, т. е не са докосвани от никой освен от Марин.

Особено ценни за Лесев са кулинарните кутии от 1935 година. Те са служели за съхранение на издаваните като притурка към списанията или вестниците рецепти. “Елисавета Вазова е издавала списание “Беседа” и като притурка вътре е пъхала по два листа с рецепти, които са се съхранявали прилежно подредени по азбучен ред в кутиите. До 90-те години, когато Ути прави метална кутия, се издават само две такива кулинарни кутии. Интересното е, че към тях има специално упътване за употреба”, обяснява колекционерът.

С голяма страст Марин разказва и за най-известната ни кулинарка от онова време Пенка Чолчева, която е издавала “Вестник за жената” от 1921 до 1944 година. “Тя приканва читателите да є изпращат различни рецепти и за мен те са изключително ценни, защото са много стари. Публикувани са в няколко книги и са се продавали заедно с вестника”, разказва Лесев. Той успява да открие наследниците на Пенка Чолчева и в момента преговаря с тях за правата на книгите є, за да ги преиздаде. В тях има 3000 рецепти, които съдържат най-доброто описание на българската кухня от края на 19-ти и началото на 20-ти век.

В богатата колекция на Лесев се пазят и оригиналните рецепти на “Карамел Му”, на всички колбаси произвеждани от някогашната “Родопа”, има дори книги за военното готвене. Марин притежава и първата книга само с рибни рецепти у нас, която е издадена от бащата на Райна Кабаиванска.

Най-голяма сантиментална стойност за Марин имат ръчно написаните тетрадки и бабини тефтери, защото са най-автентични и носят духа на българщината. В колекцията му има около 50 такива, а най-старият му е от 1917 г. Той е било собственост на Ангелина Бръчкова - майката на първия кмет на Варна. Освен книги, от няколко години Марин колекционира и много прибори, съдове, ножове, сатъри, мелнички. Специално впечатление прави уред за захващане на пилешко бутче, с което се хапва месото, без човек да се изцапа. Има още специални вилици със щипки за сервиране на дивечово месо, лъжички за ядене на смокиново сладко, за да изтича сиропа и да се хапва само плодчето, кован гевгир, прибори от кост и много други.

Жилището на колекционерът се оказва тясно за всичките 1500 книги, 1000 вестника и 4500 списания, прилежно опаковани и съхранени в кутии. И понеже тази година се навършват 150 години от издаването на първата българска кулинарна книга, Марин мечтае да покаже богатата си колекция от рецепти в музей или изложбена зала. За сега обаче не среща съдействие нито от държавата, нито от общините. “Нужна ми е просто една зала, в която да покажа всичките тези вестници, списания и книги. Искам хората да знаят с какви прибори са се хранели нашите деди, какви гозби са хапвали и как се е променила българската кухня през годините. Това е голямо наследство, но за жалост няма нищо комерсиално в него и за това трудно се популяризира. Моята колекция съдържа над 7 000 български печатни издания и е единствената такава у нас. Върху пожълтелите страници на книги от преди повече от век са записани рецепти, които разкриват духът и колоритът на родната кухня. Желанието ми е този огромен сборник с рецепти да се запази за идните поколения, но ми е нужно място”, споделя Лесев.

Според колекционерът истинската българската кухня днес е забравена, защото е много трудоемка. “Тя е много богата на продукти и подправки и всичко се обработва ръчно - с чуканче, хаванче, с бъркалка... Живеем много забързано, готвим набързо и безвкусно”, казва Марин. Но по негови наблюдения, нашенецът постепенно се връща към стария български вкус с дългото и трудоемко, но изключително вкусно готвене от домашни продукти. “Скъпо е, но не бих заменил вкусната българска храна, за нищо на света”, завършва колекционерът.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Гурме