„Царското име“ Елена навлиза трайно в България още с християнизацията през IX век

Името ѝ е силно застъпено във фамилията на знаменития Марко 

Християнският празник, който празнуваме днес, е посветен на римския император Константин I Велики (роден през 274 г., управлявал от 306 до 337 г.) и неговата майка Елена (около 250-330 г.), канонизирани заради своите заслуги от църквата за равни с Христовите апостоли. Култът към светите Константин и Елена е популярен в целия християнски свят, а неговото отражение в средновековна България е особено силно. С тях са свързани редица други празници и ритуални практики, включително такъв феномен като българското нестинарство.

В традициите, олицетворявани от двойката свети личности, можем да открием старинна фолклорна памет, отвеждаща ни към епохи, много по-древни от „нашата“ християнска ера. И ако тук поставяме името на Елена преди онова на Константин, това е не просто „кавалерски“ жест... Така или иначе, Елена е дълбоко вярваща християнка много преди своя син. Не на последно място, именно тя оказва силно влияние върху решението на Константин да възприеме християнството като водещата в държавата религия, върху чиито основи е изградена европейската цивилизация.

Средновековните българи са имали пиетет към светците майка и син, а имената „Елена“ (древногръцко) и Константин (латинско, буквално „Стоян“) от векове са възприемани като типично български. Днес ще се спрем на видните жени с името на светата и равноапостолна Елена в нашата история, а за „Константиновците“ ще припомним в следващата статия от тази поредица в „Труд“. Разбира се, ще започнем със самата св. Елена, съпруга или по-скоро „конкубина“ (живееща на съпружески начала) на Констанций Хлор, който през 293-305 г. е „цезар“ (съимператор), а през 305-306 г. - „август“ (император) на Римската империя.

Констанций е родом от Горна Мизия или Вътрешна Дакия с център Сердика (дн. София). Прави забележителна военна кариера, достигайки върховете на армията и държавното управление. За родното място на Елена може се спори. През VI век Прокопий Кесарийски предава легендата, че тя е от незнатен произход, а баща u е стопанисвал пътна станция за смяна на конете при Дрепанон (дн. Херсек, Турция) в малоазийската провинция Витиния, близо до Византион/Константинопол.

Наистина, вероятно Елена е живяла в това градче, което по-късно Константин в нейна чест нарича „Еленополис“. Там Елена случайно се запознава и обвързва с римския офицер Констанций. Това обаче не изключва възможността родното u място да е друго. В книгата си „Сердика е моят Рим“ (2012 г.) доц. Веселина Вачкова обърна внимание на средновековната венецианска традиция. През XVII век, според главния картограф на морската република Винченцо Коронели, „родината на света Елена“ е София!

Хърватският просветител Андрея Качич Миошич нарича Елена „софиянка“... Макар да е регистрирана късно, тази версия не е за пренебрегване. Ще припомним Константиновия възглас „Сердика е моят Рим!“, в който може би има и лична, емоционална връзка с днешната ни столица. Така или иначе, факт е силата на култа към Константин и Елена в София и Софийско в продължение на векове, а един от най-талантливите „портрети“ на двамата е в Кремиковския манастир.

„Царското име“ Елена навлиза трайно в България още с християнизацията през IX век. Нека припомним някои от знатните българки, кръстени с името на равноапостолната Елена. Сред тях е съпругата на Асен I (1186-1196) и майка на Иван Асен II (1218-1241). „Нова царица Елена“ е втората жена на цар Асен, омъжила се за него около 1190 г. след смъртта на първата му съпруга. Уви, тя е имала тъжната участ да надживее както своя съпруг (убит пред очите u от узурпатора Иванко!), така и своя син Иван Асен... Дори и от беглите споменавания в българските паметници, може да се съди, че царицата майка е имала влияние в българския дворец, включително върху своя син Иван Асен. Нейното име е специално отбелязано при посрещането на мощите на св. Параскева/Петка в Търново през 1231 г., и то преди онова на нейната снаха, царица Анна-Мария Арпад. Името u е носено от поне две нейни потомки. Първата е Елена, дъщеря на Иван Асен и унгарката Анна-Мария. През 1228 г. се водят преговори за неин брак с малолетния латински император Бодуен/Балдуин II, но в крайна сметка тя се омъжва седем години по-късно за Теодор II Ласкарис и като негова съпруга е никейска византийска императрица през 1254-1258 г. Доколкото имаме сведения за нея, Елена Асенина е със силен характер и влияние в дворцовите среди.

Другата Елена е правнучка на търновската царица, като е дъщеря на солунската деспина Мария (извънбрачна дъщеря на Иван Асен) и деспот Мануил Комнин Дука. Нейде преди 1236 г. се омъжва за италианския рицар Гуилелмо да Верона, един от тримата „сеньори“ на големия остров Евбея/Евия под опеката на Венеция. По тази линия можем да търсим една, уви оставаща неизвестна, родова линия на фамилията Асеневци.

Една от най-известните българки с името Елена е дъщеря на деспот Срацимир и деспина Кераца Петрица, съответно, сестра на цар Иван Александър (1331-1371). През 1332 г. става съпруга на Стефан Душан (1331-1355), най-знаменитият владетел в сръбската история. В средата и втората половина на XIV век кралица (от 1346 г. царица) Елена е едно от най-ярките лица на балканската политика, като със своите качества определено превъзхожда своите брат и съпруг... И съвсем не е случайно, че сръбският аристократичен елит изпитва изключително уважение и респект към „чужденката“! 

След смъртта на своя съпруг Елена, макар вече да е монахиня с името Елисавета, управлява Сярската област като самостоятелна владетелка. Тя надживява своя син Стефан Урош V, както и брат си Иван Александър, починали през 1371 г. Сломена от нещастията, Елена се оттегля от политиката и преди смъртта си на 11 ноември 1376 г. приема „велика схима“ (строг обет) под името Евгения. Знаменитата българка е погребана в изградения от самата нея манастир „Матейче“, днес на територията на Северна Македония. Израз на високото самочувствие на Елена е изписаното в манастирския храм родословно дърво, където е проследена нейната „синя кръв“ по линия на великите Асеневци и византийските Комнини. Елена е канонизирана за светица от сръбската църква, а култът към нея през XV-XVIII век е силен. Към 1640 г. частица от светите мощи на Елена е подарена на руския цар Михаил Фьдорович. Друга част от тях се пази и днес в манастира „Савина“ до градчето Херцег Нови в Черна гора.

Името „Елена“ е силно застъпено във фамилията на знаменития Марко („Крали Марко“), управлявал българското „кралство“ в Македония със столица Прилеп през 1371-1395 г. Така са се казвали неговата майка, произлизаща от местното българско болярство, една негова леля, както и съпругата му, дъщеря на Радослав Хлапен, владял българските земи около Воден, Бер и Костур.

Последната „средновековна“ Елена е знакова личност в историята на Византийската империя. Елена, дъщеря на „господин“ Константин Драгаш, владетеля на Велбъжд (Кюстендил) и северната част на Македония в края на XIV век, е съпруга на Мануил II Палеолог (1391-1425) и майка на последните двама ромейски императори - Йоан VIII (1425-1448) и Константин XII (1448-1453). Непременно трябва да подчертаем, че Константин се е подписвал не само като „Палеолог“, но и с фамилията „Драгаш“, което не е случайно и отразява авторитета на неговата майка. Чрез Елена и нейната внучка Зоя/София Палеолог българската царска кръв „прелива“ в онази на московските князе, владетелите на „Третия Рим“ на православието!

Императрица Елена Драгаш получава висока оценка от своите съвременници със своето благочестие, мъдрост, любов към ближния... Потомка на българските Тертеровци, Елена има дълъг и драматичен живот, протичащ на фона на гаснещата империя. И как ли се е чувствала тази горда жена, дочувайки оттук и оттам, че тя и синът u Константин Драгаш олицетворяват неминуемата гибел на империята?! Защото сред ромеите и околните народи се е носело следното пророчество - създател на Константинопол, „Новият Рим“ на християнството, е „първият Константин“, синът на света Елена, но краят му ще настъпи с „последния Константин“, чиято майка също се казва Елена...