За баш рибарите на сом

Да ловиш риба е майсторлък. Да я ловиш в язовир и река също. Но да хванеш сом в Дунав си е истинско предизвикателство и най-големият майсторлък, разказва Захари Маринов от видинското село Връв.

Селото се е сгушило на най-високото място на брега на Дунав, в ъгъл на географията, разбирай най-западната част на картата на България, както казват връвчани. Селото е известно със своята древна история, с римската крепост Дортикум, със своите трудолюбиви хора, интересни и богати къщи от 30-те години на миналия век, от стотиците висшисти израствали в малкото селце. Гордеят се хората и с това, че имат няколко министри в различните правителства на България, депутати. Но най се гордеят със своите майстори рибари на сом и бели риби в Дунав, някога и на дунавски моруни. Гордеят се и със своя Зари, или както всички го наричат Професорът.

Искаш ли да уловиш сом на бучка трябва да имаш кльонк.

Зари е човекът, който го знаят всички рибари надлъж и на шир в България, пък и в съседна Сърбия и Румъния. Защото в последните 30 години е направил хиляди кльонкове. За незнаещите кльонкът е странна дървена пръчка, почти произведение на дърворезбарското изкуство, с което се лови сом. При удар с него по водната повърхност, водата произвежда звук, подобен на пльокане, който дразни сома и той излиза на повърхността, разказва Зари. Не крие занаята си, които е усъвършенствал в дългите години работа над дървото, машината, длетата.

За да стане добър кльонк, първо се избира подходящ вид дърво, разказва Зари.

„Много е важен видът на дървото, защото от разположението на жилите зависи кльонкът да не се чупи, а и издаването на звука. Дърветата, които потъват във водата и са плътни, са много хубави за работа – ако ги изпуснеш от ръката във водата, потъват“, ентусиазирано разказва майсторът. Споделя, че той най-често използва дърво от чемшир и дрян, защото направеният от тях кльонк не потъва.

„За да е хубав кльонкът, се прави от цяло дърво, реже се по шаблон, и после се обработва -машинно. Накрая и на ръка, където вече е майсторлъкът“, издава част от тайните си Зари. Кльонкът има определени размери – прави се под определен ъгъл, дължината му пък се определя от това колко е висок бордът на лодката, от която ще се лови, къде ще се работи с него – в Дунав или язовир.

Петата на кльонкът пък има огромно значение за звука, показва своето творение Зари и посочва долната част на кльонкът - т.е. това с което се удря по повърхността на водата.

По-голяма пета издава по-басов звук, но този звук не отива до голяма дълбочина във водата. Обратното пък – по острия звук достига по-големи дълбини. Кльонкът за риболов в Дунав трябва да издава по-басов звук, защото дълбочината е по-малка, за разлика от язовирите, където сомът се крие на по-голяма дълбочина и там звукът от кльонкът трябва да е по-остър.

Годините практика е показала на майстор Зари и каква форма трябва да има петата на кльонкът, за да е добър. „Елипсовидната пета вади по-добър звук, а още по-добър е ако има форма на яйце“, казва Зари. „Изпъкналата пета пък минава по-бързо през водата, защото около нея има по-голяма оптекаемост“, заключава Зари. „Най накрая решаващата роля за работата с кльонка има човекът“, мъдро споделя Зари, и допълва, че човекът е този, който регулира звука с ръката си, когато удря с кльонка във водата и той преминава през нея, за да произведе звук.

„Правеното на кльонк си е цяло изкуство, искат се и познания. Кльонкът е различен за различната вода, за различните сезони, защото плътността на водата е една през пролетта при черешовите води, друга в жегите, трета – есен и зима. Различен е и когато се използва различна стръв - лятото попови прасета и скакалците, в късна есен – на рибка. Звукът на един и същи кльонк през различните сезони звучи различно и се променя“, продължава разказа си Зари.

Оглеждам десетките кльонкове наредени на тезгяха на Зари. Кой от кой по-красив и съвършен. Истински произведения на изкуството. Човек, който не знае предназначението им, спокойно би взел кльонка за изящна дървена пластика. Питам го колко кльонка е направил в годините? „За тридесет години - стотици“, не ги е броил отговаря Зари, но казва, че всички т.н. бучкаджии в региона и страната го знаят.

На всеки изработен от него кльонк, той е поставил своя запазен щемпел, така се предпазва от имитатори. Всеки кльонк минал през ръцете му го е изпробвал лично и заедно с клиента. Продава ги по 30-40 лева бройката, понякога ги подарява, както дойде, важното е че хората го търсят.

„Занаят се учи, но и се краде“, казва още Зари и смята, че дарбата да работиш с дърво му е дадена от Господ, затова и всичко се получава. Категоричен е, че инструментът е продължение на човешката ръка. Нищо друго. Но при него нещата се получават и смята, че с годините е довел правенето на кльонкове до съвършенство.

Питам го колко дунавски сома е изял в годините?

„Не по-малко от направените кльонкове“, смее се Зари и казва, че за него най-вкусният дунавски сом е с тегло между 3 и 5 килограма и е истински деликатес.

Зари е майстор не само на кльонковете, той е отличен дърворезбар и цял живот с дърво се занимава. Но дърворезбарството и правенето на пластика от дърво не хранят семейство, затова обърнал поглед към нещо по-практично – кльонковете. Защото истинските рибари и мераклиите да хванат сом никога не свършват. Открай време риболовът на кльонк е любимо занимание на риболовците, живеещи по протежението на река Дунав. Първите кльонкове по нашите земи са на повече от 300 години и в няколко музея има запазени образци.

Гордостта са му и направените ножове, с оригинални дръжки от кост.

Сам си изработва всичко от закаляването на стоманата, обработката й, до дръжката на ножа и канията

Зари има своята желязна философия на майстор. Всичко трябва да бъде пипнато от ръцете му, да мине през пръстите му - от изработката на инструменти за работа, до материалите и самото изделие. Независимо дали е нож, кльонк, кания, дървопластика и обработка на кожа и рог, независимо дали е стомана, злато, или сребро. Всеки инструмент, всеки материал има свой живот, свой пулс, който истинският майстор трябва да усети, да може да претвори любовта към занаята в уникално, неповторимо изделие, което има свой живот.

Затова и с гордост показва своя светих - работилниците в селската къща, инструментите си, материала, с който работи. Те са стотици – сандъци пълни с резци, само за кожа, земби и щемпели, щампи, печати, машина за гравиране, пилички - за гравиране, полиране, контурни ножове за кожа, шила. И всички те изработени от двете златни ръце на майстор Зари.

„Когато работиш нещо и то професионално, трябва да имаш с какво - продължава разказа си Зари. - Струва си всичко това което съм направил, защото това е моят свят, моят живот“, с малко тъжна усмивка казва Зари. И тайно се надява да предаде своя занаят, опит и знания на някой. Смята, че човек се ражда с таланта, но талантът си отива с него, ако не го предаде. Споделя, че синът му, който се е задомил отдавна и живее в Италия рисува прекрасно, но не искал и да чуе да наследи занаята му. Надеждата е, че любимият му внук Александър ще го наследи и той ще му предаде опит, знания.