Този факт доказа зловредната функция на политическата система, която ни мъчи и днес

България постигна завиден икономически растеж, като забрани партиите и разтури парламента. Върху разчистената територия жизненият стандарт у нас стана един от най-високите в Европа. Този факт доказа зловредната функция на политическата система, която ни мъчи и днес.

През 1934 г. ситуацията наподобява сегашната. "При управлението на Народния блок (1931–1934) – сочи проф. Тодор Галунов, – партийно-партизанските политически страсти и корупцията достигат апогея си в новата ни история. Процесът на раздробяване на партиите тече с пълна сила. Появяват се много дребни формации, постоянно враждуващи помежду си и намиращи смисъла на съществуването си единствено в собственото си противопоставяне. Това дава "храна" на редица обществени дейци да поставят под съмнение ползотворната роля на партиите в политическата система."

И ето че на 19 май родината осъмва с манифест за преврат. Документът е разлепен по градове и села, площади и мегдани. Народът се тълпи и чете:

БЪЛГАРИ!

Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство. Последвалата от това морално-политическа криза рискуваше да се обърне в държавна. Последният изход от това състояние е днешната гавра на партийните хора с народ и държава. Това състояние не позволява да се създаде една стабилна и творческа власт. Партийните и лични разпри не дадоха възможност не само да се разрешат, но и да се поставят държавните и стопански въпроси. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна – национална власт.

Автор на преврата е Военният съюз в съдружие с политическия кръг "Звено". Деветнайстомайците разпускат Народното събрание и забраняват всички партии плюс ВМРО. Имуществото им е конфискувано в полза на държавата.

Кимон Георгиев оглавява служебно правителство. Той е специалист по превратите. Участва в Деветоюнския през 1923 г., по-късно и в Деветосептемврийския през 1944 г. Премиерът поверява двете най-важни министерства на вещи експерти. Портфейлът на финансите връчва на Петър Тодоров, икономиката отива при Коста Бояджиев. Този екип започва да дърпа страната от пропастта.

Най-важната стъпка е реставрирането на стопанските връзки със Съветския съюз. Основана е българо-съветска камара, която съживява търговските отношения. Успехът е постигнат благодарение на това, че няма парламент, разделен на русофили и русофоби. Няма фанатици, които се надвикват със "за" и "против", насъсквани от политическите си пристрастия.

Водещ е единствено икономическият интерес на страната. Петър Тодоров е германски възпитаник, а Коста Бояджиев е с диплома от Белгия. И двамата обаче стискат лапата на Руската мечка.

Събирателни дружества за експлоатация на властта, нарича партиите водачът на "Звено" Димо Казасов. Той е побратим на Кимон Георгиев от Деветоюнския преврат. "Активното ядро на буржоазните партии бе съставено от службогонци, които през деня мечтаеха за властта, а през нощта сънуваха, че сменят гладните години със сити", описва Казасов някогашната реалност, която е близнак на днешната.

"Градският лумпен – продължава той, – с оръфани дрехи и кърпени обуща, следваше като домашно куче местния партиен водач и със зяпнали уста гълташе неговите думи като някакво си дошло "свише" откровение. Преливането на членове от една буржоазна партия в друга беше постоянно явление. Когато дадена буржоазна партия идваше на власт, към нея от всички партии се стичаха тъмните отряди на службогонската и хищническата армия. Тя бързо затлъстяваше на власт и също тъй бързо изпостеляваше в опозиция."

"Буржоазните партии от тая епоха не бяха нещо друго освен събирателни дружества за експлоатация на властта", заключава звенарят.

Според Димо Казасов Народното събрание е празна говорилня. Той разказва за един словесен дуел между демократа Михаил Такев и народняка Теодор Теодоров. Такев се изправил на трибуната и говорил четири часа. Теодоров му го върнал тъпкано с осемчасова реч. Понеже го прекъсвали, заплашил, че ще говори два дни.

"Ако Теодор Теодоров говори два дни, аз ще говоря четири дни!", обявил докаченият Михаил Такев.

Тази вятърничава мелница е спряна. Законодателството се упражнява от Министерския съвет, който разглежда законопроектите на три четения и ги представя за утвърждаване на царя. Борис ІІІ топи перо в мастилницата и парафира.

След обнародване в "Държавен вестник" съответният документ отива в коридорите на изпълнителната власт. Кратко, ясно и точно. Без ялови дебати, които преливат пустото в празното.

Така до 1939 г. работят шест безпартийни кабинета. Жизненият стандарт на българина става един от най-високите в предвоенна Европа. Средната заплата е 2500 лева, пенсията гони 1400 лева. Хлябът е евтин. През 1938 г. на всеки българин се падат по 280 килограма пшеница. За Румъния тази цифра е 245, за Югославия 197, а за Гърция едва 142.

Вецовете и тецовете са малки, но много ефективни. Произвеждат 266 милиона киловат часа електроенергия, значително постижение в ония години. Електромерите са внос от Германия и не допускат грешки. В аналите на електроразпределението няма регистрирано оплакване от потребител.