Лидерът на Камбоджа убива почти 3 милиона души

Зверствата на Пол Пот са легендарни

Той е един от най-кървавите и безмилостни диктатори на ХХ век, когото наричат азиатския Хитлер. По време на неговото управление в страната загиват и изчезват повече от три милиона души. Става дума за Салот Сар, известен повече като Пол Пот (съкращение от Politique Potentielle, “потенциална политика” на френски) - лидерът на Червените кхмери, който има мащабен план за въвеждане на нов социалистически ред в Камбоджа. Пълен отказ от всякакви облаги, пари, образование, а в замяна - аскетизъм, труд и дисциплина в името на всеобщото равенство.

Отначало новият лидер води скромен начин на живот, който символизира новия ред в държавата. Това обаче не продължава дълго. Камбоджанският лидер, който напълно унищожава икономиката на страната, дори не се нуждае от пари за специални прищевки. След като гони почти всички жители от столицата в оризовите полета, Пол Пот се заобикаля с верни другари и слуги. Той не строи разкошни дворци - разполага с целия град, може да се засели където си поиска. “Къща номер едно” е красива крайбрежна сграда от XIX век, с елегантни мебели, кристални полилеи. Климатиците осигуряват приятна прохлада, докато електричеството е лукс в останалата част на страната.

Охолен живот

Всичко това е в голям дисонанс с начина на живот, който се насърчава в новата Кампучия. Въпреки големите думи за социализъм и абсолютно равенство, Пол Пот не се колебае да използва благата, които са недостъпни за останалата част от населението. Тези, които не се подчиняват, са заплашени със смърт. Зверствата на Пол Пот са легендарни. Смята се, че той набира селски младежи в своите чети. Много от палачите не са дори на 18 години. Жертвите им са още по-малки - често попадат зад решетките още на 10 години. Тук, заедно с други затворници, те са бити, измъчвани и накрая убивани.

В страната не се практикуват екзекуции - куршумите за младата Кампучия са твърде скъпи. Тук затворниците се екзекутират с импровизирани средства като лопати, ножове, чукове, железни тръби, куки и мотики. Понякога палачите връзват цели групи хора с бодлива тел, през която минава ток. За 3 години и 8 месеца Червените кхмери връщат страната в Средновековието. Между 1975 и 1978 г. са избити над 2,7 милиона души, а други 568 хиляди изчезват.

Самият Пол Пот произхожда от селско семейство. Лидерът на червените кхмери формулира доста проста програма за своите неграмотни поддръжници: пътят към щастливия живот лежи през отхвърлянето на съвременните западни ценности, чрез унищожаването на градовете, които са “носители на пагубна инфекция”, и “превъзпитанието на жителите им”.

Изолиране на страната

Пол Пот започва политика на изолиране на страната, а Москва, Вашингтон и дори Пекин, най-близкият съюзник на Пол Пот, имат много бегла представа за случващото се в нея. Те просто отказват да повярват на изтичащата информация за стотици хиляди разстреляни хора, загинали по време на преселването от градовете и от прекомерния принудителен труд.

Малария и чревни инфекции бушуват в страната, но няма кой да спаси хората. Всички квалифицирани лекари са разстреляни - те се открояват твърде много с образованието си сред неграмотното общество. Самият лидер на кхмерите страда от храносмилателни разстройства. Въпреки това, докато обикновените селяни ядат оскъдни порции ориз, “брат номер едно” е на много изискана диета. Освен традиционния ориз с рибен сос, за него се приготвят еленско месо, глиган и кобра. Вождът обожава чуждите деликатеси и хапва стриди, патешки яйца, японски сладки, швейцарско сирене. Всеки ден пие прясно изцеден портокалов сок. На масата му винаги има пресни плодове и вино. Лидерът не отказа и скъпата ракия. Всички продукти се обработват с разтвор на манган, защото диктаторът се страхува от отравяне.

Безличен култ

Пол Пот се облича скромно и не се отличава с особен вкус. В ежедневието предпочита обикновена бяла риза и семпъл костюм. Освен това е много потаен владетел. Не говори пред многохилядна тълпа, рядко посещава други страни. Дори хората му не знаят как всъщност изглежда “брат номер едно”. Освен Мао, само севернокорейският лидер Ким Ир Сен и румънският диктатор Николае Чаушеску са в приятелски отношения с Пол Пот.

Изследователите обаче смятат, че лидерът на кхмерите мечтае да развие свой собствен култ към личността в страната, но няма време да реализира плановете си. Политиката му принуждава бившите му сътрудници да се разбунтуват, както и военни части, лоялни преди това на държавния глава, които смятат случващото се за неоправдана кървава лудост. Бунтовете са потушавани безмилостно, въстаниците са екзекутирани по най-жестоки начини, но броят им продължава да расте.

През декември 1978 г. части от виетнамската армия нахлуват в Кампучия с цел сваляне на режима на Пол Пот. Офанзивата се развива бързо и на 7 януари 1979 г. Пном Пен пада. Властта е прехвърлена на Обединения фронт за национално спасение на Кампучия.

Кървавият лидер до последно не се признава за виновен за смъртта на повече от два милиона души. “Съвестта ми е чиста”, казва той на журналиста Нейт Тайър през 1997 г., шест месеца преди смъртта си. “Моята политика беше правилна... Всичко, което направих, направих за моята страна. На 18 април 1998 г. тялото на Пол Пот е изгорено върху купчина боклук и клони. На кремацията не присъстват нито официални лица, нито семейството на вожда. Той умира в бедност и мръсотия, в която загиват стотици хиляди жертви на неговата тирания.