Когато една нация реши да изпрати своите млади мъже и жени да рискуват живота си във война, тези, които носят униформата, знаят, че е заложено нещо повече от национална гордост. Благото на тяхната страна - и може би дори на целия свят - е заложено на карта. Тяхната кауза е справедлива и лидерите им с право са сигурни в победата, независимо от цената.

Това не важи особено за следващите нелепи войни и причините за избухването им.

Нека видим:

Войната на чайника

Годината е 1784. Земята, която сега наричаме Белгия, се контролира от Австрия. Търговските пристанища на Гент и Антверпен са откъснати от международната търговия за почти два века. На австрийския император му омръзва това и той изпраща три военни кораба от Антверпен по река Шелд. Той не очаква холандците да реагират, тъй като за Холандия е много важно да остане неутрална във всеки конфликт. Адмиралтейството разполага с малък кораб, закотвен близо до Лило, наречен „Den Dolphin“, който изстрелва един единствен изстрел към австрийците. Австрийският кораб, който е обстрелян, „Le Louis“, остава невредим, но не и чайник, който стои на палубата. Австрийците се изплашват и веднага се предават на холандците. Няколко седмици по-късно император Йосиф II обявява война на Републиката, но след това не се случва нищо наистина важно. На следващата година двете нации подписват мирен договор във Фонтенбло. 

Войната на бездомното куче

През 1925 г. Гърция и България не са приятели. Те се бият помежду си по време на Първата световна война и тези рани още не са зараснали. Напрежението е постоянно високо по границата, особено в района на Петрич. Това напрежение достига връхната си точка на 22 октомври 1925 г., когато гръцки войник преследва кучето си през българската граница и е застрелян от български часови. Гърция обещава ответен удар и, вярна на думата си, нахлува в Петрич още на следващия ден. Гръцката войска бързо разчиства българските сили от района, но са спрени от Обществото на народите, което санкционира Гърция и им нарежда да напуснат Петрич и да платят на България щетите. Гърция изтегля силите си десет дни по-късно и плаща на България 45 000 лири.

Сладкарската война

През 1828 г. гневни тълпи унищожават големи части от Мексико Сити по време на военен преврат. Една от жертвите на безредиците е емигрант от Франция - сладкар на име Ремонтел, чието малко кафене е опустошено от мародери. Мексиканските служители игнорират оплакванията му, така че Ремонтел подава петиция до френското правителство за обезщетение. Молбата му остава незабелязана до десетилетие по-късно, когато привлича вниманието на крал Луи-Филип. Кралят е бесен, че Мексико не изплаща милиони заеми, и сега той иска да се платят 600 000 песо, за да компенсират сладкаря за загубите му. Когато мексиканците отказват да преведат такава астрономическа сума, Луи-Филип прави неочакваното: започва война.

През октомври 1838 г. френски флот пристига в Мексико и блокира град Веракрус. Когато мексиканците все още отказват да платят, корабите започват да обстрелват цитаделата Сан Хуан де Улуа. Следват няколко незначителни битки и до декември са убити около 250 войници. Известният генерал Санта Анна дори излиза от пенсия, за да ръководи мексиканската армия срещу французите и загубва крака си, след като е ранен от куршум. Боевете най-накрая приключват през март 1839 г., когато британското правителство помага за сключването на мирно споразумение. Като част от договора, мексиканците са принудени да платят 600 000 песо - без съмнение голяма сума за обезщетение на сладкарница по онова време.

Войната на прасето

Лайман Кътлър, американски фермер се мести да живее във Великобритания претендирайки за правата си да живее там съгласно Закона за претенциите за дарение на земя. Когато се установява, намира голямо черно прасе, което живее в градината му. Той го застрелва и убива, но за зла участ се оказва, че прасето е собственост на ирландеца Чарлз Грифин. Това кара британските власти да заплашат да арестуват Кътлър, а американските заселници призовават за военна защита, създавайки Войната на прасетата.

По време на войната няма действителни битки. Според Службата за национални паркове единствената заплаха за мира през 13-те години на войната е екстравагантното предлагане на алкохол...което означава, че прасето е единствената жертва на войната .