Борбата за оцеляване доведе до това, че повечето животни се справят добре с житейските изпитания. Но някои от тях стигнаха дори и по-далеч

Зимуващи в замръзнал лед, прекарващи няколко дни в чист алкохол, вързан за космическа ракета, те правят обиколка около Земята... Не прилича на забавно парти. Но някои животни са толкова специални, че не само оцеляват в условия, които са смъртоносни за повечето от другите видове, но и се чувстват доста добре.
През милиардите години на еволюционната надпревара на Земята са се появили няколко невероятно устойчиви организма, чиято изключителна способност да оцеляват определено е забележителна. Журналистът на Videnskab се обърна към датските биолози, за да разбере кои от животните ще могат да бъдат номинирани за титлата най-оцелявищите от нашата природа.

Най-верните ни читатели може би са чували за екстремофили. Това е клас животни, характеризиращи се с „пристрастие“ към екстремни условия на живот. Но за разнообразие решихме да разширим темата на тази статия.

Бавноходка (Tardigrada) – кралят на оцеляването

Разбира се, че не можем без екстремофили. Безспорните световни шампиони по оцеляване са микроскопични „водни мечки“ (както ги нарече ученият, който ги описа за първи път), известни още като бавноходки или тардигради.

„Тардиградите превъзхождат всички на земята“, казва Райнхард Мьоберг Кристенсен, почетен професор в Държавния природонаучен музей.

Всъщност Videnskab вече е писал за тардиградите и дори доста (за да бъда напълно честен, много), но нито един списък на оцеляващите на Земята не би бил пълен без тях.

„Тардиградите живеят навсякъде около нас. Предполага се, че те са възникнали още в докамбрийския период, преди повече от 600 млн. години”, казва Райнхард Мьоберг Кристенсен.

Тайната на тардиградите е, че те могат да попадат в така наречената анхидробиоза - вид хибернация, по време на която те изсъхват, и губят почти всички течности (техният обем се смалява от 85% на 3% от телесното тегло). В това състояние тардиградите могат да се справят практически без кислород, да издържат на интензивна радиация и дори да останат замразени в продължение на години, без да умрат.
"Те остават замръзнали през по-голямата част от живота си, оживяват в продължение на 2 до 3 седмици и след това отново замръзват".

Райнхард Мьоберг Кристенсен разказва, че тардиградите могат да бъдат намерени в почти всяка среда - от планински върхове до морска дълбочина от 8 км. Намират се дори дълбоко в леда на гренландския щит. В допълнение, тардиградите е единственото многоклетъчно животно, оцеляло при пътуването извън ракетата.
"Никога не сме виждали нещо по-екстремно".

Черупките на черупковите акари (Oribatida) ги предпазват от почти всичко

Ако тардиградите оцелеят при екстремни студове, като изсъхнат, някои упорити акари от подвида на черупковите решават проблема си със студа по различен начин.

„Орибатидите се охлаждат, но предотвратяват образуването на лед в тялото, и също издържат на студени температури“, казва Мартин Холмструп, професор в Катедрата по биология в Университета в Орхус, като той също е член и на изследователската група KlimastressLab.

„Това означава, че телесните им течности остават течни, дори ако температурата падне много под нивото, над което обикновено се очаква да се образува лед. Те не биха оцелели ако имат лед в тялото, но успяват да го избегнат, дори ако температурата навън достигнат до 40 или 50 градуса под нулата".

Като пример за презрението на орибатидите към смъртта, можете да се цитира туита, където английски учен разказва как е открил черупков акар (вероятно напълно объркан) в проба от земята. Той е оцелял, след като 2 пъти е преживял въртене в центрофуга със скорост от 3 000 оборота в минута, беше потопен в алкохол и престоя в хладилника няколко месеца.

Една от хитростите им е, че акарите могат да изтеглят предната част на своето тяло в черупковата задна част - под бронята, откъдето са получили и името си. И тя ги защитава „от почти всичко“.

„Черупковите акари имат много дебела, и подсилена „кутикула“ и освен това са водонепроницами“, казва Мартин Холмструп. Водонепроницаемостта им позволява на акарите да оцеляват в изключително сухи условия за дълги периоди от време, без да губят течности или да изсъхват.

„Те се срещат на някои изключително сурови места, именно защото са изключително устойчиви на ниски температури и на изсъхване“, обяснява Мартин Холмструп.

Американските сладководни костенурки (Emydidae) задържат дишането си с месеци

Костенурките едва ли ще са първите животни, за които да ви хрумне, когато става въпрос за упоритост. Има 2 вида сладководни костенурки които могат да се класират за тази титла.

„Сред гръбначните животни (всички животни, с гръбначен стълб, включително и хората), тези костенурки са едни от най-твърдите орехи“, казва Тобиас Уанг, професор в катедрата по биология в университета в Орхус.

В допълнение към способността да „издържат на почти всичко“, тези костенурки притежават уникална способност: за разлика от другите гръбначни животни, те могат да живеят без кислород не само няколко минути или часове, а американските сладководни костенурки могат да задържат своето дишане в продължение на месеци.

„Те прекарват зимата под леда в северноамериканските езера и през цялото това време живеят без достъп до кислород и издържат на много силно окисляване“, казва Тобиас Уанг.

Когато пресният кислород не се доставя в тялото, както и при хората, така и при костенурките значително се повишава нивото на млечната киселина, което гарантирано ще доведе до смърт след няколко месеца.
Но американските сладководни костенурки са намерили свое решение.

„Черупката действа като буфер за киселината, която инхибира промените в киселинно-алкалния баланс“, обяснява Тобиас Уанг.

Нито американските сладководни костенурки, нито тардиградите ще се класират на първо място в състезанието, по задържане на дишането.

Лорициферите прекарват целия си живот без кислород

Да прекараш месеци наред без кислород е едно, но прекараш целият си живот е съвсем друго.

Лорициферите са микроскопични морски създания, които обитават пясъка по морското дъно по целия свят, включително на дълбочини до 8 км под повърхността на морето.

В Средиземно море на юг от Крит има подводно езеро с течна сол, което е наречено ''резервоара на Аталанта''. Това е напълно безкислородна среда, където противно на очакванията са открити три вида лорицифери с тази много необичайна способност.

Тези лорицифери са единствените известни в момента многоклетъчни организми, които са се приспособили към живота напълно без кислород. Дори морският живот като този на рибите се нуждае от кислород, който те получават от водата.

„Изглежда, че това трябваше да е невъзможно“, казва Райнхард Мьоберг Кристенсен и обяснява, че тези лорицифери са намерили заместител на специалните компоненти на клетките - митохондриите, които са отговорни за усвояването на кислорода.

"Тези лорицифери са заменили митохондриите си с водородни бактерии, които те поглъщат и с тяхна помощ дишат там, където изобщо няма кислород".

Райнхард Мьоберг Кристенсен открива и описва лорициферите през 1983 г. и все още ги изучава.

Науката и до днес знае много малко за тях и за тяхната сложна биология, а безкислородните варианти, са възникнали относително бързо в еволюционната схема на Земята, и напълно оспорват нашите представи за това как се развиват животните.

„Удивително е колко бързо се случва всичко. За по-малко от 70 млн. години по-късно възниква Средиземно море, така че предположението, че еволюцията отнема стотици милиони години, е под въпрос... Това може да се случи много по-бързо“, казва Райнхард Мьоберг Кристенсен.

Природата, разбира се, е много по-разнообразна, отколкото можем да я отразим в кратка статия. Тя породи много повече от най-оцеляващите, отколкото изброихме дотук. Също така, не приемайте този списък като рейтинг, защото току-що посочихме някои интересни животни с уникални способности.

(Превод за  „Труд” – Павел Павлов)