60-годишният политик има шанс от осмия път да стане депутат

Ден преди вота партията му „Да реформираме Обединеното кралство“ е пак втора

Консерваторите винят популисткия лидер, че е най-силното оръжие на левицата

Това, че лейбъристите в Обединеното кралство ще смажат консерваторите на парламентарния вот днес, е заслуга преди всичко на техния лидер Киър Стармър, който успя за нула време да реформира партията така, че англичаните да я заобичат отново. Но да бъдат пратени торите в най-тъмния и невзрачен ъгъл на следващия британски парламент, определено „вината“ е на бащата на Брекзит Найджъл Фараж, който според социологическите проучвания ще им отнеме поне шестдесет места в двореца на законодателната власт „Уестминстър“.

Нищо че е от тяхното дясно котило, от което се измъква през далечната 1992 г. и от тогава е волен политически играч, а преди дни консервативният седмичник „Интернешънъл спектатор“ го нарече на първата си страница „най-силното оръжие на левицата“, тоест на лейбъристите.

Смятаният обикновено за популистки аутсайдер Фараж израства в кръчмите на работническата класа в Лондон и според медиите на Острова именно от там той ще потопи безмилостно кораба на торите. Така, както никой не го е правил през тяхната 190-годишна история и без значение, че от 2010 г. консерваторите държат кормилото на изпълнителната власт.

Нищо ново - в края на краищата дори идеята за Брекзит се ражда на бира с цигара, като Фараж бързо я материализира в създаденото през 2016 г. движение, предизвикало на практика излизането на Великобритания от ЕС на 1 февруари 2020 г. Повярваха му тогава мнозинството англичани, вярват му и сега мнозина, защото са същите хора като него - не понасят елитите на кралството, парадността на уж народните избраници в Уестминстърския дворец, арогантността на белите якички във финансовото „Сити“, битуват обикновено в общински жилища и почиват край близката река. А освен това обичат да правят политика не шумно по площадите, а някак тайно, в пъбовете, също като Найджъл винаги с пинта бира в ръка. Понякога и с две, за предпочитане от марката „Lady of the Lake“ или „Господарката на езерото“ - име, фрашкано с патриотичен заряд, но това е друга тема.

Става дума за старите кръчми в сърцето на Малка Англия - традиционното място за общуване на оная многобройна работническа или селска маса, която не посещава баровски клубове и винаги се е чувствала безкрайно далеч от прескъпия Лондон. Та именно в тях, според медиите в кралството, Фараж молел през изминалите дни онези, които винаги са гласували за консерваторите, да обърнат „плочата“ и да изберат неговата партия „Да реформираме Обединеното кралство“. И изглежда е успял да ги убеди, може би защото говори с тези хора на техния жаргон, пие с тях до малките часове, бунтува се срещу големите партии и даже често ги попържа без да му мигне окото.

Има често събеседници, които го наричат крайнодесен, ама той отрича, такива, които го определят като популист, но на него не му пука, но има и такива, които го обичат страхотно. Въобще същият е като бившия американски президент, а може би и бъдещ - Доналд Тръмп, мразен и обичан, с когото Фараж е приятел и който преди време си го искаше за посланик на Лондон във Вашингтон.

Та както стана дума в началото, очакванията са с пинта бира в ръка Найджъл Фараж да отнеме от консервативната партия на Риши Сунак онези шестдесет места, които съвсем да я разсипят. Не че ако не беше той, торите може би щяха да имат някаква надежда да спечелят изборите - последните социологически проучвания показват, че водената от Киър Стармър Лейбъристка партия води с „две глави“ напред - 40% от гласовете би трябвало да бъдат подадени за тях и 20% за торите.

Проблемът за славната партия на Уинстън Чърчил и Маргарет Тачър според британските медии е чисто британският вариант на мажоритарна система - във всеки избирателен район се избира първият кандидат и край. Това означава, че партията с най-много гласове в даден избирателен район обикновено печели висок процент (и следователно места в парламента), много по-голям от процента, завоюван от нея на национално равнище. Така формацията „Да реформираме ОК“ на Фараж най-вероятно в много избирателни райони ще отнеме от торите онези гласове, които биха им позволили да станат първи там и ще ги прати на втора или трета позиция, тоест ще останат с празни ръце. Така според последното проучване на авторитетното седмично списание „Икономист“ лейбъристите могат да спечелят 465 от 652-те места в следващия парламент, а консерваторите 76, което ще бъде най-лошият резултат в тяхната история. Същата анкета показва, че реформаторската формация на Фараж ще спечели 14% от гласовете в няколко избирателни района, които ще бъдат от решаващо значение за напъждането на тамошния консервативен кандидат.

60-годишният сега политик се е кандидатирал за Уестминстърския дворец седем пъти, но без успех. Този сега е осмият път и Фараж има голям шанс да успее в избирателния си район в Есекс - източното крайбрежие на Англия. В замяна и в резултат на многобройните битки, които водеше през годините по куп проблеми, той бе избран в презирания от него Европейски парламент, докато Великобритания бе все още в ЕС. Падащият си по бирата политик обаче се сдоби със световна популярност най-вече с основаната от него Партия за независимост на Обединеното кралство, която доведе до успех кампанията за Брекзит. А допреди месец той често обявяваше пред заобиколили го в пъбовете репортери, че вече не се интересува от делата на Обединеното кралство, че предпочитал Америка и т. н.. Но когато премиерът Риши Сунак обяви провеждането на общи избори на 4 юли, Фараж промени мнението си, представи кандидатите си и веднага стана популярен сред недоволните от Консервативната партия нейни фенове.

И какво предложи той на Великобритания, за да ги спечели? Ами да бъдат приемани много малко и то неквалифицирани имигранти, за да вършат черната работа, да има на Острова по-малко държава и по-малко данъци, в икономиката да бъде прилаган строг рейгънов подход, но по отношение на индивидуалните свободи да бъдат валидни лявоцентристките прийоми и т. н. Иначе Фараж критикува остро Риши Сунак не защото е от азиатски произход, а тъй като е продукт на хищната американска банка „Goldman Sachs“, в същото време обаче гледа с добро око на Владимир Путин. Но преди всичко изглежда желае да превземе останките от Консервативната партия и има хора, които му вярват и го следват.

Е, намират се и такива, които смятат мераците му за подкладени от „Lady of the Lake“ или „Господарката на езерото“, но няма лошо.