Проблемите около Агенцията за българите в чужбина не са от сега

На 29 октомври българското общество стана свидетел на зрелищни арести в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). За първи път у нас почти целият персонал на една агенция е задържан в рамките на акция на специализираната прокуратура, а на председателя й е повдигнато обвинението за създаване на организирана престъпна група, която по нерегламентиран начин е създавала възможност на чужденци да получат българско гражданство.

Ефектите от извършените арести имат много измерения. Те не само дават отражение върху образа на България по света и най-вече сред задграничните български общности, но и имат за цел да покажат, че у нас се води безкомпромисна битка с организираната престъпност. Но доколкото в оскъдните информации от прокуратурата се съобщава, че именно председателят на ДАБЧ Петър Харалампиев е организаторът на въпросната престъпна група, се създава и впечатлението, че проблемите в областта на българското гражданство и предоставянето му на лица от български произход започват с неговия мандат, който е от пролетта на 2017 г.

Ако прегледаме бегло родните, а и някои от чуждестранните медии, няма как да не забележим, че в тях години наред се появява информацията за проблеми и корупционни схеми, свързани с българското гражданство. Проблемът се заражда през 2010 г., когато при поредната поправка в Закона за българското гражданство, като единствено валиден документ за български произход се налага удостоверение, издадено от ДАБЧ. По този начин се създаде институционална „фуния“, която неизбежно насочва всички кандидати от български произход към въпросната агенция, независимо, че една част от тези лица притежават такива документи, издадени в страните на произход или пък от българската държава в миналото. В тази ситуация на ДАБЧ не оставаше нищо друго освен да издава дублиращ документ с идентично съдържание. И тази нейна прекомерна, а в редица случаи ненужна власт, доведе до претоварване и затормозяване на функционирането й. С нарастването на броя на молбите се получаваше натрупване и неизбежно удължаване на срока за разглеждането им извън законово регламентирания, понякога повече от година.

Подобно протакане съвсем естествено породи желание сред кандидатите за преодоляването му. Увеличиха се не само платените посредници, но и възникнаха порочните практики в ДАБЧ, свързани с корупционни схеми. Лицата, които кандидатстваха по стандартния ред, първо трябваше да се запишат (което често пъти бе трудно, на моменти дори невъзможно). Получаваха дата за явяване в ДАБЧ след година, подаваха документите си и отново чакаха година за получаването на заветното удостоверение за български произход. Други пък, решили да прибегнат до услугите на платените посредници, подаваха документи без записване и в рамките на месец, а понякога и за няколко дни се сдобиваха с потвърждение, че са българи. Тази практика бе пуснала корени няколко години преди назначаването на Харалампиев за председател на ДАБЧ.

През 2015 г. проявих неблагоразумието да повярвам в обещанията за провеждането на „конкурс“ за председател на ДАБЧ. В своята концепция записах, че са налице проблеми с удостоверяването на българския произход. Смятах, че тази дейност отнема огромен ресурс, свързана е с противоречиви резултати, като в същото време провокира обществено напрежение и периодични медийни скандали. Изрично подчертах, че „именно тук корупционният риск е най-голям“. За съжаление, държавата не пожела да види този проблем, а тази слепота само след три години доведе до зрелищни арести в ДАБЧ. Естествено, отговорност никой не носи.

Парадоксите в държавната ни политика към българите в чужбина обаче не свършват до тук. През октомври 2017 г. депутатът Андон Дончев от групата на „Воля“ внесе Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, в който бе залегнал принципът, че българи от чужбина, които притежават документи, удостоверяващи българския им произход, съгласно разпоредбите на Закона за българите, живеещи извън Република България, ще могат да кандидатстват за българско гражданство без да се налага преди това да преминават през бюрократичната процедура за издаване на аналогичен документ от ДАБЧ. Идеята не е нова, предложена е за първи път през 2006 г. от сегашния вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Но вместо да има приемственост и да се търси действителен политически консенсус, депутатите от управляващата коалиция, в това число и тези от партията ВМРО-БНД, бламираха даването на нов живот на тези действително рационални идеи и отказаха да подкрепят реално уж така желаното облекчаване на процедурата по придобиване на българско гражданство от сънародниците ни зад граница. Крещящо разминаване между минало и настояще, между думи и дела. А там, където свършват ясните правила и започват административните трудности, започва и корупцията.

След арестите в ДАБЧ, правосъдният министър Цецка Цачева заяви, че се създава работна група, която да изготви поредните изменения в закона за българското гражданство. След дъжд качулка. Макар и закъсняла, идеята за въпросната работна група е гражданско достояние поне от половин година. Ако бе реализирана навреме, едва ли щеше да се стигне до тук. Друг е въпросът доколко лица, непознаващи реалните проблеми на българите зад граница, могат да ги решат, защитавайки националния интерес.

Нужен е нов подход

Трябва да си дадем сметка, че освен законодателен проблемът е преди всичко концептуален, засягащ визията и целите на държавната ни политика към българите в чужбина. В крайна сметка зад всичките досегашни неразбории в системата се крие изводът, че тя вече се е изчерпала, че е със слаба резултатност и се нуждае от съвършено нов подход, адекватен на отговорността на времето, в което живеем.

*Авторът е бивш зам-председател на ДАБЧ. В момента е доцент по демография в БАН