Няколко стъпки, които могат да бъдат предприети още сега

Де, когато поетите политически обещания се спазват; свикнали сме това да не се случва особено често. Съдейки по заложеното в бюджет 2021 обаче, поне едно обещание ще бъде спазено - удвояването на разходите за възнаграждения в училищното образование спрямо равнището им от 2017 година. То цели най-вече повишаването на заплатите на преподавателите до сравними спрямо останалия трудов пазар равнища и привличане на млади кадри към професията. Това обаче по никакъв начин не означава, че реформирането на системата на училищно образование и в частност на мястото на учителите в нея е приключило.

Самото повишаване на заплатите и плахите мерки за увеличаване на приема в педагогическите специалности надали ще бъде достатъчно за елиминиране на недостига на преподаватели, какво остава за останалите фундаментални проблеми на образователната система. Ако управлението наистина иска да адресира недостига на кадри в училищното образование, има няколко стъпки, които могат да бъдат предприети дори в настоящия контекст:

- Повишаване на автономията на учителите в определянето на съдържанието, програмите и темпа на преподаване. Съдейки по промените в подхода към структурирането на съдържанието от миналата есен, които премахнаха някои административни пречки, тази идея не е чужда на образователните власти. Ако целта е обаче на преподавателите наистина да се даде поле за изява, то е необходимо премахването на стриктните учебни програми като цяло, и заместването им с широки рамки.

- Намаляване на административната тежест върху преподавателите. Понастоящем, учителите прекарват значителна част от времето си във водене на документация, немалка част от нея свързана с едно или друго административно изискване към работата им. Свиването на административното бреме от една страна би им позволило да съсредоточат по-голяма част от вниманието си върху провеждането на по-качествен и ползотворен учебен процес, a от друга би премахнало една от най-отблъскващите части на работата.

- По-широко застъпване на обучението на учителите и продължаващото им образование. В момента професионалната квалификация на преподавателите в хода на работата им се случва най-вече проформа, и понеже дава малък бонус върху заплатата. Училищата трябва да поставят по-голям фокус върху кариерното развитие на кадрите си и да продължават да инвестират в тях далеч отвъд четирите (или шестте) години във висшето училище.

- Реорганизация на училищната мрежа. Това адресира най-вече проблемите с насочването на подготвени преподаватели към региони с по-нисък стандарт на живот. Колкото повече деца бъдат могат да бъдат транспортирани до по-големи училища (за които, впрочем, знаем и че постигат по-добри резултати, поне на зрелостните изпити), на толкова по-малко учители ще се налага да работят в малките, обезлюдяващи се населени места.

- Обвързване на високите резултати със заплащането. Като част от крайно необходимата по-широка реформа към финансиране на публичното образование въз основа на постигнатите резултати, разумно е и отделните преподаватели да получават бонуси на същия принцип. Това е възможно и понастоящем, но обхватът му е прекалено малък, за да има смислено влияние върху мотивацията на учителите за работа.

От седмичния бюлетин на ИПИ, със съкращения