Правителството на четворната коалиция остави тежко наследство

Фактическата цена на тока за бизнеса вече е намалена до 200 лв. на MWh

Очакваният бюджетен дефицит за 2023 г. е около 6% от БВП

Напоследък често обръщам внимание на фискалната политика в България и това се дължи на негативните сигнали за състоянието на публичните финанси, които се получават от нея. Правителството на четворната коалиция остави тежко наследство на последвалото го служебно правителство. Реакцията на последното беше да подготви анализ и прогноза за резултатите от приетите разходни политики и данъчни облекчения през 2022 г. и 2023 г.

Благодарение на факта, че някои от мерките влязоха в сила към края на годината и най-вече на ограниченията, наложени върху капиталовата програма, дефицитът за 2022 г. остана в рамките на европейските изисквания (3% от БВП на начислена основа) поне според предварителните данни от Министерството на финансите.

Далеч по-негативни са оценките за 2023 г. Очакваният бюджетен дефицит е около 6% от БВП по европейска методология, като освен влезлите в сила мерки предстои увеличаване на пенсиите от средата на годината, повишени са заплати в бюджетния сектор (например продължава програмата учителските заплати да надвишават средната за страната), повишени са субсидиите за компенсация заради високата цената на тока, тъй като фактическата цена за бизнеса вече е намалена до 200 лв. на MWh в сравнение с 250 лв. преди това. Заедно с това все още високата инфлация увеличава разходите за издръжка на бюджетния сектор, а разходите за лихви по новите емисии държавен дълг, които няма как да бъдат избегнати, ще са по-високи. Всички тези фактори съдействат за повишаване на общите разходи в държавния бюджет.

Към тях трябва да се добави очакваното забавяне на икономическия растеж през 2023 г. Европейската комисия прогнозира реалният растеж на БВП през годината да е 1,4% на фона на 0,9% средно за евро зоната. Тези очаквания биха могли да се разглеждат като по-скоро оптимистични, тъй като второто число е особено важно и ЕК не може да си позволи да обяви официално спад на икономиката или поне нулев растеж, защото една от задачите на такива прогнози е и управление на очакванията. Така инфлацията през 2022 г. беше съзнателно подценена в официалните прогнози, като целта беше очакваното значително повишаване на цените да бъде донякъде овладяно. Разбира се, тази цел не беше постигната, но наличието на по-оптимистичен подход е характерно.

При очакван макар и минимален позитивен растеж на реалната икономика внасянето в Народното събрание на законопроект за държавния бюджет с дефицит от около 7% от БВП за  2023 г. (11,7 млрд. лв. по национална методология) би означавало директно затваряне на възможността България да бъде приета в еврозоната заради влизането в процедура по свръхдефицит (критерият е 3% от БВП). В крайна сметка критерият за инфлацията (за която отново съществен принос има политиката на четворната коалиция) и несъответствието на нормативната уредба с изискванията не позволиха целевата дата 1 януари 2024 г. да остане възможна. Отлагането с една година изглежда оправдано, но всъщност не променя ситуацията. Очакваното към момента бюджетно салдо през 2024 г. и след това също не отговаря на изискванията от Маастрихт, така че проблемът изглежда траен.

Според нормативната уредба и планирането, и реализирането на дефицит над 3% от БВП означава стартиране на процедура по свръхдефицит, което автоматично означава, че този критерий не се изпълнява. Освен това в случая разликата до граничната стойност няма да бъде минимална, така че това ясно изисква предприемането на коригиращи мерки.

Освен това при съставянето на бюджета за 2023 г. не трябва да се пренебрегва сценарият българската икономика да се свие. В такава ситуация реакцията на заетостта обичайно е по-бавна, защото на работодателите е необходимо време, за да осъзнаят, че се е случило пречупване на тенденцията за растеж. Понастоящем процентът на безработица е нисък поради относително по-голямото търсене на труд спрямо предлагането. През 2023 г. дори при спад на икономиката не се очаква силно повишение на безработицата. Все пак трябва да се отбележи, че възможността за реакция чрез програми за субсидирана заетост (каквито бяха предприети в периода на COVID-19 кризата и след нея) ще е силно ограничена. Наемането на по-нискоквалифицирани работници ще бъде затруднено и поради очаквания скок на минималната работна заплата заради приетите нови правила. Това ще създава проблеми както за трудовия пазар, който по принцип не е особено гъвкав, така и за икономиката като цяло.

Какви са притесненията всъщност?

Основна задача на фискалната политика според някои икономически школи е изглаждането на бизнес-цикъла. При хипотезата за забавяне на икономическия растеж (или дори спад) повишаването на бюджетния дефицит изглежда логично действие. Само че начинът на реализиране на този дефицит няма да е правилният. Идеята на Кейнсианците, например, е да се повишат държавните инвестиционни разходи, за да компенсират спада на частните инвестиции, които са най-податливи при подобни ситуации. Разбира се, логично следва повишаване на социалните разходи (за подпомагане на действително нуждаещите се). Това се съчетава със спад на приходната част заради намаляване на икономическата активност и в резултат дефицитът се повишава.

Ситуацията в България е по-различна. Възникналите дефицити са трайни и се дължат на текущи разходи – за заплати на бюджетните служители, за пенсии и за субсидии. Същевременно капиталовите разходи (държавните инвестиции) обичайно не се извършват, като така са средство за ограничаване на разходната част. Тоест възниква траен структурен проблем. Освен това един от най-важните двигатели на растежа на данъчните приходи през 2022 г. – високата инфлация - ще действа по-слабо през настоящата година, като в някои случаи ефектът даже ще бъде негативен (докато при заплатите и осигуровките приходите растат, то при косвените данъци заради високите цени може да има спад). Така при рискове пред събираемостта и сигурно нарастване на разходната част дефицитите са неминуеми.

Потвърждение на горните разсъждения, за съжаление, представляват наличните данни за изпълнението на консолидираната фискална програма през първите два месеца на годината. Няколко промени, започнали в края на 2022 г., вече изглеждат като негативни тенденции. Те се отнасят до приходната част на държавния бюджет. 

Забавя се  растежът на приходите от ДДС – при вноса темпът е по-нисък, а при сделките в страната е отрицателен и спадът на годишна база през януари се ускорява в сравнение с декември 2022 г. Ситуацията при акцизите също не е благоприятна – докато през декември 2022 г. растежът на годишна база е бил едва 0,4%, през януари 2023 г. той вече е отрицателен (-9,9%). Обяснението на МФ е високата база от януари 2022 г., която възниква поради промени относно акцизите на тютюневите изделия. Поради това потребените количества през посочения месец са значително по-големи от обичайните и това определя по-високите приходи тогава.

Възможни мерки за коригиране на дефицитите

Неустойчивата фискална позиция трябва да бъде коригирана, а дисциплината, характерна за периода от въвеждането на валутния борд насам, трябва да бъде възстановена. Една от най-важните мерки е възстановяването на опростения и по-лесен за администриране модел на данъчно облагане с минимален брой изключения и облекчения. Въведените през последните години нулеви или преференциални ставки по ДДС трябва да бъдат премахнати, а също така и тези при облагането на личните доходи.

Разходни програми като безплатни детски градини за всички деца и безплатни учебници за всички ученици независимо от доходите и имотното състояние на родителите им също представляват излишно харчене. Те трябва да бъдат ограничени до действително нуждаещите се. Оплакванията на бивш министър на иновациите и растежа и депутат в 48-ото Народно събрание, че имал много деца и закупуването на учебници за всички тях натоварвало семейния бюджет, звучат цинично. Той, разбира се, не е единственият получател, който не се нуждае от подобно подпомагане.

Аналогично на това трябва да се преразгледа програмата за помощи за бизнеса заради скъпия ток. Проблемът е, че тази мярка сама по себе си няма да коригира дефицита, тъй като тя се отчита едновременно и в приходната, и в разходната част на бюджета (тоест настоящата й уредба я прави неутрална по отношение на бюджетното салдо). От една страна тази мярка изисква извършването на огромни разходи (почти 3,2 млрд. лв. през 2022 г.) и значително повече през настоящата, от друга страна тя не дава желания резултат за забавяне на темпа на инфлация, защото към бизнеса няма поставени никакви изисквания за това. Затова наред със значителното ограничаване на обхвата на получателите е необходимо да се разработи механизъм т.нар. свръхпечалби в енергетиката (включително и от възобновяемите енергийни източници) да донесат допълнителни бюджетни приходи и по този начин салдото да се подобри.

Към повишаването на пенсии и заплати трябва да се подходи по-предпазливо, отколкото през последните две години. Това, което обикновено не се отчита, е фактът, че тези мерки имат ефект не само върху текущия бюджет, но и върху всеки следващ след него. След като веднъж повишението влезе в сила, политически става много трудно то да бъде отменено (например COVID-19 добавките към пенсиите, които от временни станаха постоянни). Така пенсиите не трябва само да бъдат повишавани – при спад на икономиката и на приходите от осигуровки това трябва да бъде отразено и при пенсиите. Всъщност през последните години връзката между приходите от социални осигуровки и размера на пенсиите беше нарушена, като дефицитът на фонд „Пенсии“ силно бе увеличен. Предупрежденията, че това ще доведе до дефицит и в консолидирания бюджет, бяха пренебрегвани.

В крайна сметка предупреждението, което направих преди няколко месеца, че ще се наложи повишаване на данъчни и осигурителни ставки, за съжаление става все по-вероятно за изпълнение. Остава надеждата, че подобно на ситуацията в края на 2022 г. отново ще се формира мнозинство за относително бюджетно благоразумие и осъзнаване на сериозността на проблема с публичните финанси.