COVID-19 донесе нови предизвикателства пред взимащите решения правителства. За разлика от други, аз не смятам, че това е Черен лебед. Подобни инфекции започват последните 30 години от едно и също място и по един и същ начин. Знаем , че над 60% от инфекциите са зоонотични (прехвърлени от животни върху човека), но не правим нищо за да променим начина си на хранене и организацията на бизнеса с животновъдство и месопреработка.

Тази пандемия показа как богати и добре организирани държави, като САЩ, Израел и Великобритания се провалиха в овладяването u. Това учуди целия свят. Най-добре се справиха тези, които първи пострадаха през последните 25 години от предишните епидемии, като Тайван, Сингапур, Южна Корея и Япония. Тайван дори е пример за ниска смъртност от 0,03 на 100 000 и 1,4% спад на БВП. Те направиха това, което трябва - масово тестване, проследимост и дистанция на заразените.

За другите, които не бяха така засегнати преди време от SARS, свински грип и т. н., остана въпросът: До каква степен може да се разчита на интелигентното поведение на гражданите и какви рестрикции трябва да постави правителството, за да опази тяхното здраве. Отговорът на този въпрос е в основата на политиката, която всяко правителство по света трябва избере.

Световната пандемия нанесе и тежки удари на световната икономика. Цели индустрии, като туризма и пътническата авиация са в колапс. Намали се неколкократно потреблението на големи групи от стоки. Балансът между рестрикции и съхраняване на икономиката е второто голямо предизвикателство пред правителствата на различните държави. Тези с дясно управление, като Швеция, избират икономиката и свободата. Други, които се управляват от левите, като Нова Зеландия, избират затваряне и ограничения. Без да е основание за генерално обобщаване можем да добавим информативно, че в Швеция имаше 58,1 на 100 000 души смъртност, а в Нова Зеландия 0,03 на 100 000.

Болни хора не могат да правят икономика, но и слаба икономика не може да поддържа добра здравна система. Според The Economist, Нова Зеландия търпи 12,2% спад на икономиката, а Швеция 8,3%. Швеция има по висока смъртност от съседните и близки по култура, ниво на доходи и работа на институциите Финландия, Дания и Норвегия.

България понесе тежки удари в икономиката, а и много семейства не притежават резерви, а живеят месец за месец.. Това прави голяма част от хората склонни да рискуват здравето си за доходи. Първоначалното недоверие към сериозността на болестта отпусна поведението и масово не се спазваха важните препоръки. А е ясно, че те работят. Кънчо Кънев, например, е на 50 години. След позитивен ПСР тест той се изолира в отделна стая. Спазваше всички хигиенни изисквания - миене на ръце и дезинфекция. Никой друг от семейството не се зарази.

Подобни примери има из цялата международна преса. След повишаване броя на болните (вече всеки познава поне двама-трима близки, които са преболедували тежко), започна доброволно социално дистанциране. Седим Хасанов-Боти, агробизнесмен от Разград се оплаква, че не може да събере хора за работа в цеха за почистване на орехи. Страх ги е да се събират на едно място. Ресторантите в София опустяха вечерно време и без забрана за посещението им. Решението на правителството за затварянето не беше никак лесно. За някои това са прекалени ограничения, за други е недостатъчно. Търсеният баланс между здраве и икономика би могъл да се настрои и по-фино през следващите дни след обратна връзка с ефекта от мерките.

Държавите, които се справиха най-добре с овладяването на болестта са тези, които приложиха национална стратегия за тестване, проследяване и изолиране на болните. Другото решение е стриктно затваряне, което води до тежки проблеми в икономиката за години напред. Ако приемем анализите на фондация Рокфелер за САЩ и ги приложим пропорционално към България, това означава ние да гоним цел от 500 000 теста на седмица. Те трябва да бъдат евтини и достъпни, а и е напълно възможно да са безплатни и да достигат свободно до най-уязвимите групи - семейства с ниски доходи, малцинства и професии, изложени на най-висок риск от зараза. Световните изследвания водят до няколко важни цели:

1. Увеличаване на възможностите за тестване с фокус върху носители на вируса, които нямат симптоми.

2. Да се доставят бързи, евтини и надеждни тестове.

3. Създаване на национална система за проследяване на инфекцията и предупреждаване на тези, които са били изложени на риск от заразяване.

4. Достигането на тестовете до най-застрашените обществени групи.

5. Провеждане на масова образователна кампания за подкрепа на тестването, заедно с останалите мерки за безопасност от заразяване.

6. Изработване на стандартни протоколи за успешно и безопасно отваряне и функциониране на фирми, училища и университети.

На нас ни трябва обединение на политиците, частния сектор и неправителствените организация, за да се осигури безплатно и достъпно тестване. Една подобна кампания би приличала на действия във военно време с бързата и ефективна мобилизация на ресурси, но това наистина е необходимо, за да можем не само да отворим държавата, но и да я запазим да остане отворена.

България има нужда от точни, бързи и достъпни антигени тестове на цена от 8 до 18 лева на тест. Те трябва да се използват едва ли не всеки ден в училища и работни места с повишен риск на заразяване.

Подобряването на скоростта и ефективността на проследяване на контактните лица води до по-практична и успешна самоизолация. Ако това се допълни с прецизна система за подпомагане на тези лица, то ефектът ще е още по силен.

Модерна информационна система за събиране на данни, проследяване на заразените и подаване на точна статистическа информация ще повиши значително работата на тези, които трябва да вземат отговорни решения за борбата срещу болестта.

Да платим разумно сега или да плащаме многократно повече в бъдеще? Това е ключовият въпрос, на който трябва да си отговорим сега, когато изчисляваме стойността на прилагането на масовото тестване.

На нас ни предстои и нещо много важно през януари. Ще пристигне ваксината. Това предполага нуждата от т. нар. студена логистика. Целият u път от самолета до пациента трябва да бъде в хладилна среда - складове, автомобили, хладилни чанти и т. н. По всяка вероятност ще има двойно поставяне - един път в малка и след това в голяма доза. Регистрацията и отчетността ще изискват софтуер и обучени да работят с него хора. И може би най-важното ще бъде убеждаването от нейната полза. За това трябва да се започне кампания от сега. По прочит на много мнения в социалните мрежи се налага отрицателно отношение към ваксините. В световен мащаб една четвърт от населението не желае да се ваксинира. В Русия против ваксините е половината от населението.

Въпреки напредването на терапията при лекуването и ефекта от ваксините пред нас ще има поне още шест трудни месеца. Дано да вземем верните политически и лични решения, за да бъдем здрави и с работеща икономика.