С амбициозна програма за 660 млн. долара

Луната ще е бъдещата ни космическа бензиностанция

Американската агенция за космически изследвания (НАСА) започва поредното си начинание в дългосрочната си програма за построяване на постоянно обитаема космическа станция на Луната - изпращането на роботизиран луноход с размера на голф-бъги към постоянно замръзналия Южен полюс на Земния спътник.

Роувърът за Полярни Изследвания на Летливи Вещества (Volatiles Investigating Polar Exploration Rover - VIPER) или ВАЙПЪР ще прекара малко над 100 дни на лунната повърхност, картографирайки потенциални водни източници - първото подобно изследване на района.

С програмата ВАЙПЪР НАСА се надява да започне реалното разработване на постоянна обитаема космическа станция на Луната, която да служи за стартова площадка за бъдещи пилотирани мисии до Марс, най-рано от 2030 г. Оттам и важността от наличието на вода, която може да бъде разградена до основните си химически елементи кислород и водород, и двата от които могат да се използват за създаване на ракетно гориво.

Изпращането на хора на Марс ще изисква твърде много гориво, което ще направи ракетата твърде тежка, ако излита от Земята - което налага Луната да се превърне в междинна зареждаща станция.

“Където има вода, има и гориво”, заяви на публично събитие във вторник административния директор на НАСА Бил Нелсън, цитиран от “Бизнес Инсайдър”. “Луната, спокойно може да се превърне в бъдещата ни бензиностанция”, каза още той.

В началото на седмицата НАСА обяви, че вече е избрана площадка за приземяване на ВАЙПЪР, в търсене на споменатата бензиностанция: планински район, в близост до кратера Нобиле, като агенцията планира да изпрати робота там през 2023 г.

Избраният район е във високо планинска верига, което ще позволи на НАСА да поддържа постоянна връзка с роувъра от Земята. Зоната също така предлага разнообразни среди - от постоянно засенчени от слънчева светлина кратери, с температура до -223 градуса по Целзий, до слънчеви “петна”, където достига 0 градуса.
Орбитиращи Луната апарати вече са засичали признаци за наличието на вода около Южния полюс, но НАСА все още не знае къде е водата и какъв е химическият ѝ състав.