Американската космическа агенция отново отправя поглед към Венера след десетилетия, посветени на изследвания на други светове. Новият ръководител на НАСА Бил Нелсън разкри плановете за роботизирани мисии до най-горещата планета в Слънчевата система.

Целта им е да разберат как втората по отдалеченост от Слънцето планета е станала „подобна на ада”, при положение, че притежава редица характеристики, напомнящи тези на Земята и се намира в т.нар "златна зона" на планените, които могат да поддържат живот.

„Готови сме да обявим две нови мисии по програмата „Дискавъри“ – „Веритас“ (VERITAS) и „Да Винчи плюс“ (DAVINCI+). Целта им е да разберем как Венера се е превърнала в подобен на ада свят, където оловото се топи на повърхността на планетата“, каза Нелсън.

Мисията "Да Винчи плюс" ще анализира плътната и облачна атмосфера на Венера в опит да определи дали там някога е имало океан. Програмата "Веритас" ще проучва геоложката история и ще картографира скалистата повърхност на планетата. Целта е да разбере защо се е развивала по-различно, отколкото Земята.

Всяка от мисиите, планирани за периода 2028-2030 г., ще бъде финансирана с по 500 милиона долара.

Историята на проучванията на Венера от страна на САЩ датира от 1962 г., когато е изпратен космическият апарат „Маринер-2”. Последният американски апарат, изпратен с мисия да изучи планетата, е „Магелан”, изстрелян през 1989 г. с цел подробно картографиране на повърхността на Венера.

Венера има атмосфера, която съдържа главно въглероден диоксид и малко количество азот. Налягането на повърхността ѝ е огромно – 90 пъти по-високо от това на земното морско равнище или еквивалентно на налягането в земните океани на около 1 км дълбочина.

Атмосферата, богата на CO2, поражда силен парников ефект и повишава температурата на повърхността. В ниските екваториални райони температурата на повърхността достига до 500 °C.

Поради този факт повърхността на Венера, взета като цяло, е по-гореща от тази на Меркурий, независимо от това, че Венера е почти два пъти по-далеч от Слънцето.

Поради конвекцията и топлинната инертност на нейната гъста атмосфера, на Венера температурата не се изменя значително между дневната и нощната страна, въпреки изключително бавното въртене на планетата (по-малко от един оборот за една венерина година).

Средната температура на Венера, по данни на НАСА, е 464 °C. За минималната температура на повърхността се предполага, че е поне 400 °C.

Високите облаци на Венера са съставени предимно от серен диоксид и капки от сярна киселина. Температурата на горните слоеве на атмосферата е около −45 °C.