Ще станем свидетели на два взаимно гонещи се процедури

Между изборния ден и свикването на 49-я парламент започна преглед на възможните коалиции от прескочилите 4-те процента. Една от възможните допирни точки за търсене на сътрудничество е на полето на правосъдието и конституционните промени.

За разлика от предишните четири кампании, изминалата не изведе съществено нови идеи в областта на правосъдието.

Ето някои от тях, които ще бъдат предмет на парламентарно обсъждане. В предизборните програми липсва сериозна конкретика и идеите са дадени доста общо.

Продължителната политическа безизходица постави във фокуса на обществения дебат съществуването на служебно правителство (ПП/ДБ и БСП). Поради това, че този вид правителство е конституционно установено, неговата съдба следва да се решава чрез промяна в Основния закон. Няма категорично мнение сред юристите кой път трябва да се избере за такава промяна - действащ парламент или Велико Народно събрание. Личното ми мнение е, че след като се променя взаимоотношенията между органите е по-скоро по втория път. Повдигането на тази тема обаче върви с въпроса кое правителство ще управлява до избора на ново от парламент, когато и да бъде избрано? Дали загубилото доверие и излязло в оставка правителство или служебно правителство. Понастоящем такива политически идеи не са представени, а бяха изказани само лични мнения на отделни кандидати за депутати.

От думите на Христо Иванов, казани миналата седмица, пък можем да изведем, че ще се търси конституционно мнозинство преди да бъде формирано парламентарно правителство (нарича това усилие “камък”). Ако тази заявка се реализира, ще станем свидетели на два взаимно гонещи се процедури - промени в Конституцията (реформиране на прокуратурата, реформа в дейността на Висшия съдебен съвет) и процедурата по чл. 99 от Конституцията (консултации при президента за връчване на проучвателен мандат за съставяне на правителство). Лидерът на “Да, България” (част от ПП/ДБ) говори за “радикална реформа на прокуратурата” и за разделяне на Висшия съдебен съвет на две. ГЕРБ и ДПС вече са “давали сигнали”, че не се противопоставят открито на реформирането на прокуратурата.

Радикалната реформа на прокуратурата като предизборна тема следизборно не следва да се свежда до искане за смяна на главния прокурор. А създаването на два висши съвета относно магистратурата значително може да отдалечи наличието на орган, който управлява съдебната власт.