Москва мечтае да разпадне алианса и Турция е търсеното слабо звено

Тази сряда НАТО предприе необичайната постъпка да обяви публично, че Турция, държава членка от 1952 г., все още е неразделна част от алианса. Статутът на Анкара, се казваше в изявлението, „не е под въпрос“.

Макар и напоследък да не изглежда така. Анкара и Москва сближават отношенията си след близо девет месеца захлаждане, предизвикано от различни позиции за гражданската война в Сирия и руския гняв за свалянето на изтребител, нарушил турското въздушно пространство през ноември. Миналата есен Владимир Путин замеряше с обиди и търговско ембарго турския президент Реджеп Ердоган и го обвиняваше, че подпомага операциите на Даеш по контрабанда на петрол.

Тази седмица обаче гримасите се превърнаха в широки усмивки, докато двамата лидери си обещаваха отново да работят за укрепването на „стратегическото партньорство“, за което говорят от години, включително в рамките на знакови енергийни проекти като газопроводи и ядрени реактори.

Путин и Ердоган проведоха необичайно приятелска среща в Санкт Петербург във вторник, преди в сряда в града да пристигне и военна делегация, за да изглади отбранителните параметри на взаимоотношенията.

„Отношенията между Турция и Русия са много по-добри сега, отколкото в миналото“, заяви Ердоган след близо двучасовата среща в Санкт Петербург. „Двете страни са уверени и разполагат с необходимата воля да доведат отношенията помежду си до предишните нива и дори отвъд.“

Путин беше точно толкова прочувствен, като заяви пред медиите, че срещата е била „от фундаментално значение за бъдещето на двустранните отношения“.

Това ново затопляне е знак, че вижда възможност да използва разделението между Турция и нейните партньори на Запад, в частност ЕС, НАТО и САЩ. В момента, в който Анкара се чувства изоставена или предадена от Запада, Путин отново изважда привлекателни възможности, с които да привлече Ердоган по-тясно в прегръдката си

„Смятам, че Путин ще използва страховете в Анкара, за да предложи едновременно търговски и политически сделки, за да привлече Турция по-близо до Русия“, казва Сонер Каджаптай, директор на програмата за турски изследвания към Института за близкоизточна политика във Вашингтон.

Тревогата от американска гледна точка е, че този брак по сметка идва в момент, в който НАТО е под обстрел от всички страни. Военните стратези вече обявиха, че членовете на алианса в момента нямат капацитета да отбраняват Прибалтика от възможна руска агресия. А кандидатът за президент на републиканците Доналд Тръмп дори постави под въпрос смисъла от съществуването на НАТО и заяви, че не би се чувствал задължен да помогне на балтийските страни, ако бъдат окупирани от Русия.

„Мечтата на Путин е да разпадне НАТО и Турция е търсеното слабо звено“, казва Майкъл Рейнолдс, преподавател по османска и руска история в университета „Принстън“.

Турция и Русия вече сближават позициите си по въпроса за Сирия, която досега беше основна пречка в отношенията. Анкара отдавна подкрепя бунтовниците, които се опитват да свалят режима на Башар Асад, близък съюзник на Путин, на когото Москва изпрати войници и изтребители, за да го защитава.

В сряда турският външен министър Мевлут Чавушоглу заяви пред държавната Анадолска агенция, че Москва и Анкара вече имат сходни позиции върху нуждата от примирие и осигуряването на достъп за хуманитарни помощи в Сирия. Изявлението дойде едновременно с обявяването от руското Министерство на отбраната на нов план за прекратяване на огъня в сирийския град Алепо. Мерките предвиждат тридневно спиране на всякакви враждебни действия, за да се позволи на хуманитарни конвои да стигнат до сринатата до основи централна част на града, където близо два милиона цивилни граждани от месеци нямат достъп до продоволствия и питейна вода и хиляди деца са изложени на риск от епидемии.

Предишните руски планове за създаването на хуманитарни коридори бяха посрещнати със скептицизъм от страна на бунтовниците и техните поддръжници, които смятат, че Дамаск използва тези паузи, за да снабдява войските си. Думите на Чавушоглу може да означават отваряне на нова възможност съвместно с Русия да се сложи край на продължаващата пет години гражданска война.

Сближаването между Турция и Москва идва в момент, в който страната се опитва да се помири с други съседи; Анкара наскоро сложи край и на шестгодишната дипломатическа свада с Израел. Но също така се осъществява само месец след неуспешния опит за преврат срещу Ердоган, който сериозно влоши отношенията между Турция и Вашингтон. От проваления метеж насам властите в Анкара арестуваха хиляди военни, преподаватели и журналисти на основание, че имат връзки с мрежата на Фетхулах Гюлен - противоречив ислямски духовник и критик на президента Ердоган, който живее в САЩ.

Турция обвинява Гюлен и неговите последователи за организирането на опита за преврат и поиска екстрадирането му от Съединените щати. Но американските официални лица не са убедени, че Гюлен е дирижирал проваления военен пуч и обявиха, че всяко искане за екстрадиране трябва да се основава на доказателства - позиция, която вбеси Анкара. Скалъпени обвинения в турската позиция хвърлиха вината върху цял спектър американски официални лица, включително намиращия се във Вашингтон мозъчен тръст „Център Уилсън“.

За мнозинството от турците опитът за преврат, извършен с изтребители, обстрелващи цели в столицата Анкара и по препълнените улици на Истанбул, имаше огромен психологически ефект. В резултат и правителството, и опозиционните партии се почувстваха изоставени от Запада, и най-вече от Вашингтон, и започнаха да се оглеждат за подкрепа от други места.

„Ние не осъзнаваме достатъчно добре колко травмиращо беше това преживяване за самата Турция. За последен път Анкара е била нападана от войска през 1402 г., когато армията на Тамерлан я окупира“, казва Каджаптай. Според него проваленият преврат е бил „най-травмиращото събитие за турското общество след разпадането на Османската империя“ в края на Първата световна война.

Едновременно с това много турски граждани протестират, че някогашните съюзници продължаваха да критикуват демократично избраното правителство, дори и докато се бореше да овладее опита за метеж. Американският държавен секретар Джон Кери например призова към „сдържаност“ по време на среща с турския си колега няколко дни след опита за преврат. Путин от своя страна веднага се обади на Ердоган по телефона и му предложи „безусловна подкрепа“.

„Съединените щати наистина подходиха много грешно в ситуацията с опита за преврат и това допълнително влоши ситуацията“, заявява Рейнолдс. Това накара някои в Турция да си помислят: „Господи, ние наистина трябва да подобрим отношенията си с руснаците, дори и да е само за да си го върнем на американците.“

И ако в САЩ са разтревожени от затоплянето на отношенията между Москва и Анкара, те по никакъв начин не го показват. Във вторник говорителят на Държавния департамент Елизабет Трюдо заяви, че няма нищо лошо или необичайно във визитата на Ердоган при руския му колега, дори и САЩ да имат остри разногласия с Москва.

Високопоставен представител на Държавния департамент, пожелал да запази анонимност, възприе доста сходна позиция. „Няма смисъл да съдим Турция за това, че е посетила Москва повече, отколкото себе си, че сме били на визита във Франция - каза той. - Те имат много сходни позиции по редица въпроси. Имат тесни икономически връзки. Правят и бизнес сделки.“

Въпреки това множество експерти смятат, че над 60-те години членство в НАТО ще закотвят Турция на страната на Запада въпреки флирта на Ердоган с Путин. И дори и в момента двете страни да изповядват антиамерикански и антизападни нагласи, това няма да е достатъчно за създаването на трайна връзка между Русия и Турция.

Засега обаче Путин е този, който използва възможността за сближаване, което се усещаше във въздуха и преди проваления метеж. Той обяви във вторник, че Русия ще започне да премахва икономическите санкции срещу турски компании и ще свали туристическите ограничения. Руският президент обеща да възроди дълго отлагани енергийни проекти между двете страни, като настоя, че „енергетиката и енергийните проекти са ключови за двустранните отношения“. Турция е вторият най-голям потребител на руски природен газ след Германия и един от малкото пазари в Европа, които все още се разрастват.

Всички тези фактори заедно връщат отношенията между двете страни на позицията, на която бяха преди година - преди един турски Ф-16 и руската непримиримост да хвърлят гаечен ключ в механизма, казва Каджаптай.

„Русия иска да използва Турция както до преди година - член на НАТО, на южния фланг на алианса, който не играе задължително по свирката на САЩ.“