НАТО и САЩ целят да оцелеят

Струпването на лъжи и медийни манипулации парадоксално заработва в полза на истината

Ново виждане за бъдещето задължително се нуждае от нов прочит на общото минало

Според белгийския премиер Александър Де Кро на срещата на върха на НАТО в Мадрид на Киев се поставя известната от три месеца задача: да действа с Русия „само по военен път“. Спокойно, казал той на президента Зеленски, Алиансът ще продължи да помага. Предстои „разполагане на повече жива сила на източния фланг, по-масирана военновъздушна и военноморска отбрана и защита в киберпространството."

Така че... до последния украинец срещу злодея Путин, след четири мобилизации за три месеца пращайте на бой вече и 50-годишни резервисти! В същия дух Вашингтон обработва европейските си съюзници. Смело с член 5 от устава на НАТО в умовете причинявайте вреди на Русия, да му е гадно на оня в Кремъл! Още санкции, нищо, че и на вас вредят все повече! Тъпчете Украйна с тежки и скъпи оръжия, хвърляйте пари в кацата без дъно, мъкнете този куфар без дръжка.

Същевременно е очевидно, че формулата „Русия губи, а Украйна побеждава“ е напълно несъстоятелна. В източната част на страната жертвите на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са огромни, фронтът срещу Донбас се разпада. Дневните загуби като убити, ранени и предали се бойци вече са над 800 дори по данни от Киев. Мъжете на запад от Днепър се страхуват да излизат денем на улицата, за да не ги мобилизират, над милион резервисти избягаха в Европа и Русия.

Елитните части на ВСУ, особено нацистките батальони и бригади, са разгромени окончателно и пълноценни попълнения за тях няма. Почти всички оръжейни и военно-ремонтни предприятия са сринати от въздуха. Без тях бойни операции се водят само чрез западно тежко въоръжение, факт са огромните доставки на натовска техника. Постоянно и изключително ценно е оказваното разузнавателно, пропагандното и финансовото висококвалифицирано съдействие отвън.

Зле организираното бягство от свръхукрепените Северодонецк, Лисичанск и редица по-малки селища в ДНР и ЛНР се нарича „професионално тактическо отстъпление“. Както преди излизането на елитния полк „Азов“ в Мариупол с вдигнати ръце беше определено като „евакуация“. Населението на изток от Днепър посреща руската войска като освободителка. Сърди се, защо е закъсняла с години и заклева Москва да не я изтегля обратно.

Вероятно в по-малка степен, но подобни настроения може да се очакват в Одеската, Харковската, Запорожката и още две-три области на запад от Днепър. Там процентът на хора с руско самосъзнание е по-малък, но много по-голям е на отвратените от продължителните репресии. От дискриминацията по етнически и верски признаци, ксенофобията и физическите изстъпления от страна на татуирани със свастики, хитлеристки и сатанистки знаци „герои на Украйна“.

От първия ден на специалната военна операция (СВО) стратегическата инициатива твърдо е взета от руската войска и корпусите на ДНР и ЛНР. В резултат на това решаващо във военното дело обстоятелство се постигат няколко цели с важно и трайно значение. Намаляват се значително загубите на сили и скъпи средства, рисковете от диверсионни и терористични операции на ВСУ в тила. Опазват се индустриални обекти, жилищни сгради и живота на мирното население.

Успешна стратегия и тактика. Особено важен е нарастващият политически и психологически ефект сред украинското население в дълбочина, сред по-ниските слоеве. Съсредоточени от векове буквално върху оцеляването си, жестоко репресирани от всички империи, княжества и кралства наоколо. Люто враждували с тях или търсили спасение от столиците им. Достатъчно хитри да надушват по-прозрачните им интриги и зли намерения, както и да откриват пътища за спасение.
Роднини по кръв и култура сме с повечето. Освободен от полската граматика, езикът им по-близък да нашия дори от руския. Мязаме си и по доста преобладаващи етно-психологически черти, особено по скепсиса към разни „доброжелатели“, гъвкавото хитруване и завистливостта, здравата ориентираност по линията „свой-чужд“. Мнозинството не подлежи на дълго манипулиране, дори слабо увреждащо личния, родовия и дори тясногруповия, селския или махленския интерес.

Могат свирепо и умело да се бият до смърт за своето срещу завоеватели и грабители, но не и да гинат геройски за чужди интереси. Все повече украинци се убеждават, че Западът ги брои за „бели негри“ за използване до последния във война срещу руснаците. Че за западняците Украйна въобще не е „партньорска страна“, а територия за ограбване. И спрямо Москва повечето украинци нямат основание за големи симпатии, възприемат я просто като по-малкото и неизбежно зло.

Киев загуби сблъсъка с Русия още в началото на СВО, реално с нея хибридно воюва НАТО. Крайните му цели са очевидни - Алиансът да оцелее като организация и юзда за Европа; САЩ да оцелеят като хегемон поне на колективния Запад; Полша - като център на антируското Триморие. А от какъв зор европейските натовци да се тръшкат сплотени срещу ужасния Путин, мераклия да гепи украинското житце? Докога да си затварят очите за злодействата на нацистите след 2014 г.?

Май не знаят в какво тук е интересът на отделните държави и на общия ЕС. Постепенно обаче и в европейските мозъци бавно, но неотклонно настъпват подобни на украинските масови психологически и политически промени. Натрупването на дебели лъжи и цинични медийни манипулации в един момент парадоксално заработва в полза на истината. Подпомогната мощно от все по-значителните загуби за активистите на Запад от налаганите на Русия санкции.

Проблем е какво да посочат за „победа на Украйна“ - геройската ѝ смърт като камикадзе или евентуалното запазване на някаква част от сегашния ѝ размер. Друг проблем е колко голямо да е отслабването на Русия, което да се обяви за победа на НАТО. Особено, ако руските войски излязат на границата с Полша, наречена преди време от Чърчил „хиената на Европа“. Москва има много да си връща за превръщането на Украйна в таран срещу нея, за загубите си в Украйна.

Долавят се опасения от отмъстителността на Русия, а вече не могат да отстъпват и затова демонстрират решимост за дълга война. Колкото по-твърда е риториката, толкова по-голяма е стаяваната нагласа за преговори. Бързо и доста неприятно за Запада се променят и настроенията по света. Във все повече страни Русия се възприема като противотежест на САЩ и Запада, за потенциална защита. БРИКС се очертава като засилваща се антизападна сглобка.

Опасностите за европейците са няколко и стават все по-остри. Икономическа криза, морална, ценностна, ислямска, бежанска не само от Украйна, политическа, военна. Никак не широко около врата и на Русия, тя също оцелява. Същевременно все по-ясно се вижда, че заедно с нея много по-силни и стабилни могат да бъдат и Европа, и Украйна. Ново виждане за бъдещето задължително се нуждае от нов прочит на общото минало.

Особено на драматичните събития от предишни „тъмни“ векове, предшествани от решаване на проблемите „само по военен път“.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи